Поздрав от медицинската сестра Айгюл
В нашия Общоруски център по очна и пластична хирургия работи медицинската сестра Айгюл. Името й означава „лунен цвят“. Айгюл често дава дежурства, поставя инжекции, слага капки в очите.
Тя има плитка - дебела и дълга. Непрекъснато горя от желанието да я дръпна, но гледам да не е много често. А и не само аз. И маститите ни професори, като минават покрай нея, й подръпват плитката.
- Ай! - реагира тя в такъв момент.
Когато се запознах с Айгюл, ми направи впечатление, че гледа света с огромните си сиви очи и не мига. Всъщност мига, но рядко.
Тя е флегматична. Когато аз, холерикът, й звъня в дежурната стая и казвам: «Айгюл!», винаги броя: «Едно, две, три, четири, пет», и едва след това дочувам «Да?»
Когато се вгледаш в очите й, усещаш, че в тях няма мисъл, а само чувства. Тоест, тя живее с чувства и душа... както вероятно би трябвало да е при жените.
Айгюл много обича сладкото и смята, че то създава „хормона на щастието“ (беше го прочела в някакво списание).
Веднъж я помолих да запише телефонния си номер в бележника на моите секретарки. Направи го, но след като поразмисли, написа и думите „медицинска сестра“... с такова достойнство, като че ли звучаха не по-малко значимо, отколкото например „академик”. Направи го без какъвто и да било комплекс за непълноценност.
Айгюл, след като живее предимно в света на чувствата, умее да се радва на живота и често произнася следния монолог, който звучи горе-долу така:
- Аз съм медицинска сестра и получавам цели десет хиляди рубли. От заплатата мога да си купя и нови дънки! Имам си и кожух... от нутрии. Не всеки може да има кожух от нутрии! Щастлива съм. Санитарката ни Гулнара получава четири хиляди и успява с тези пари да облече двете си пораснали деца, а и тя самата е добре облечена. Как ли го прави?! Нали трябва и да се яде! Може би само каша слагат на масата. А ние ядем и месо. Мъжът й, този козел, се пропил. Изгонила го. Ама идва при Гулнара да й иска пари. Гадина! Да беше помислил за децата си! Щастлива съм, много съм щастлива, че работя като медицинска сестра!
На Айгюл не й идва наум, че съществува и друг свят - на богатите хора, в който се пътува с мерцедеси, а не с маршрутка. В този свят хората вечерят в ресторанти, а не с останалата гарнитура, след като се нахранят пациентите, трупат се пари за много бъдещи животи, а не за кожухче от нутрии, обичат се парите, а не живите същества...
За нея те май не са и хора. Не ги забелязва. Уютно й е в собствения й свят, в който човек се радва и на малкото и намира щастие в това, че просто живее на белия свят.
Най-отличителната й особеност е, че постоянно предава на всички поздрави и много се радва, когато и нея я поздравят. Казват, че дори си записвала кой я е поздравил. И дори си имала цяла „колекция от поздрави».
Когато провеждам ежедневните съвещания с професорите в нашия Център, щом видя, че секретарките ми се насочват към мен с усмивка и със слушалка в ръка, вече знам кой се обажда.
- Айгюл - започвам аз - извини ме, но имам съвещание и не мога да говоря.
- Добре - флегматично... след „едно, две, три, четири, пет“... произнася тя. - Тогава поздравете от мен всички!
- Всички имате много поздрави от медицинската сестра Айгюл! - тържествено обявявам аз.
Колегите ми, тъй наречените мастити професори, се ухилват до ушите и в хор ми подсказват:
- И от нас специални поздрави на Айгюл!
В Уфа бяха пристигнали четирима генерали или от Федералната служба за сигурност, или от Министерството на вътрешните работи. Оказа се, че бяха чели книгите ми и желаеха да се запознаем. Така че - искам, не искам, поканих ги в кабинета си.
Седяхме и пийвахме с тях, когато се обади Айгюл. Обясних й, че съм с важни и отговорни генерали и не мога да говоря. На което тя отговори:
- Предайте поздрави на генералите!
- Да, добре... имате поздрави от медицинската сестра Айгюл! - дословно предадох аз.
- Е-е-е... - разнесе се от тяхна страна, - поздравете я и нея!
Поздрави, Айгюл, от генералите!
- Благодаря - без да се сконфузи, изрече тя и затвори.
Честно казано, тази игра на поздрави ми харесва.
Предадеш на някого поздрави от медицинската сестра Айгюл, а на него му става весело и добре на душата. Всички се смеят. Приятно е да получиш поздрави от непознати хора, ей така, от добро сърце, като човек на човек... както и би следвало да бъде.
Ако хората по-често се поздравяваха взаимно, май и светът щеше да е по-добър, защото думата „поздрав” на всеки език се родее с „Обичам те!” Ако подобни поздрави се чуваха по-често, и мечтите ни щяха да се сбъдват по-бързо.
Душата моли за поздрави.
При медицинската сестра Айгюл те наистина произтичат от душата й.
- Нали няма да забравите и ще ги поздравите от мен!
Предадох им поздравите й, като им обясних и предисторията. Якубович се смееше с пълно гърло. Двамата ме помолиха да предам искрените им поздрави на Айгюл. И Алла Борисовна, отговаряйки на въпроса ми: „Може ли и от вас да поздравя медицинската сестра Айгюл?“, благосклонно кимна.
„Поздравителната дейност на Айгюл достигна своя апотеоз по времето, когато ме включиха в „малкия пълнител”, който имаше честта да бъде в едно ресторантче заедно с президента Путин.
На следващия ден споделих с Айгюл за неочакваната покана, а тя не пропусна:
- Предайте от мен много поздрави на Путин!
Честно казано, малко се пообърках.
Преди да вляза в ресторанта, мобилният ми телефон звънна. Беше Айгюл. Леко сконфузена, тя каза:
- Аз... не съм сигурна доколко е удобно, но все пак го поздравете, макар че едва ли някой ще повярва, че и той ме е поздравил...
Стана ми топло на душата. Тя не изпитваше и сянка на съмнение, че като обикновена медицинска сестра може да предаде поздрави на самия президент на Русия. Айгюл е представител на поколението, което възприема президента като близък човек, на когото могат да бъдат предадени поздрави... дори и от една непозната сестра, която живее в далечния град Уфа.
Проф. д-р Ернст Мулдашев
Портал 
