Характеристика
Когато минаваха през селския площад тъстът му каза:
- Ела да те запозная с нашия председател на съвета!
Почукаха на вратата и влязоха. Председателят седеше зад бюрото си. Той вдигна глава от книжата пред себе си и ги посрещна сърдечно. По всичко личеше, че изпитваше задоволство от посещението им.
- Как се сетихте? Наистина много ме зарадвахте. Днес имах такова предчувствие, че ще дойдат хора, които ще ме зарадват. Нещо по-специално ще желаете ли?
- Не - рече тъста му. - Само исках да ви запозная със зетя.
- Хубаво сте решили. Много ви благодаря – рече председателят и попита:
- Как е в големия град?
- Нищо особено. Всеки си гледа работата.
По едно време тъста му рече:
- Вие разговаряйте, аз ще се отбия до счетоводството - и излезе.
- Няколко пъти молих тъста ви да ме запознае с вас. Ние си имаме уважението с него. Той е един от будните жители на селото ни и пример за турската махала. Добре се представиха и дъщерите му, изучиха се. Вие сте съпруг на малката му дъщеря нали?
- Да - отговори Емин.
- Все още помня една случка във връзка с нея. През същата година, когато тя завършваше гимназията в селото ни, от Министерството на просветата получихме циркулярно писмо. Точното му съдържание не помня, но горе-долу в него се казваше да не се дават положителни характеристики на онези младежи измежду турците, които завършват гимназията в селото Ви и се допълваше: „ако все пак има много даровити и силно изявени младежи измежду тях, насочете ги към техническите вузове, а не към хуманитарните!»
Как можех да постъпя така? Години наред тя беше израснала пред очите ми. Учителите се изказваха най-ласкаво за нея. Нима нямах съвест? Министерството ли щеше да знае по-добре или аз? Седнах и напук на тях написах прекрасна характеристика. Добре, че и девойката оправда надеждата ми и успя да влезе в университета! Зарадвах се като на свое дете. Тогава тъстът отвори вратата и рече:
- Поговорихте си. Да не пречим повече на председателя. Да вървим, сине!
Емин стана. Стана и председателят. Стиснаха си приятелски ръцете. Емин каза:
- Благодаря ви за всичко. Беше ми приятно да се запозная с вас. Вие сте постъпили човешки.
Излязоха вън. Когато общината остана далеч зад тях, тъстът му рече:
- Ако всички бяха като него, нямаше да имаме проблеми, синко! Видя ли какъв човек е!
И. Ч.
Портал 
