Трудът – отплата за потта по челата ни

Трудът – отплата за потта по челата ни

Всевишния Аллах в айета: «...и човек ще има само онова, за което се е постарал» (ен-Неджм, 35) и любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) със словата си: “Човек не е вкусил нищо по-вкусно от онова, което е спечелил с усилията на собствените си ръце”, поставят ударението върху факта колко голямо значение има трудът и спечелването на поминъка по тази начин. А думите: “Заплатете труда на работника преди да е засъхнала потта от челото му” подчертават значението на човешкия труд от страна на използващия го. Следователно, човек, който сам по себе си е ценен, ценен е и трудът му.
Освен това, макар да имат различни положения, работодателят и работникът имат своите отговорности първо пред Аллах, а после един спрямо друг. Впрочем, някога когато богаташите и търговците с невиждана страст се нахвърлили да се състезават кой ще натрупа повече богатства и са ненавиждали своите слуги и роби, любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) провъзгласил: “Слугите ви са ваши братя!” Тези думи са били призив към промяна на строя, изграден върху неправдата и гнета.
В един свещен хадис Аллах Теаля повелява, че ако не заплати труда на работника, в деня на къямета работодателят ще го намери пред себе си като свой враг и допълва: “Който използва труда на своя събрат, нека да го храни с онова, с което той се храни, да го облича както той се облича” и да не им възлага задължения, които надхвърлят възможностите им, а ако възлагат да ги подпомагат”.
Да, мюсюлманите бидейки работници, работодатели и безработни са братя помежду си. Каквито и да са отношенията помежду им като началник и подчинен, в края на краищата трябва да се отнасят братски помежду си. Богатият и бедният, шефът и работникът трябва да се отнасят помежду си според изискванията на принципите на ислямския морал. Каквито и да са материалните им състояния, каквито и длъжности да заемат, трябва помежду си да се отнасят на базата на солидарността, взаимопомощта подкрепена от състраданието и милостта. Впрочем нашата цивилизация ни е давала професионално подготовка в така наречени сдружения “ахийства - братства”, в които всеки майстор в своята област обучавал своите чираци, калфи и майстори не само на труд и на професия, но същевременно на братство, правда и отговорности; значение на труда с пот на челото, заслужената - хелял-печалба, правдивостта и честността, верността и скромността.
Предвид новите времена, а така също объркани и разнообразни търговски и икономически взаимоотношения и днес са валидни словата на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който ги е произнесъл пред корито с фурми на пазара на малко градче: “Не е от нас този, който ни лъже!” В тази връзка основите, които и поставил исляма в името на икономиката дават отговор на въпросите как да се печели и как да се харчи.
Правилата, които е въвел ислямът са границите, които очертават разстоянието, което отделя харама от хеляла, позволеното и непозволеното. Произволното разширяване на тези граници без факти, съдебни решения представлява посегателство върху правото на Аллах, а стесняването им е посегателство върху правото на раба. Нарушаването на тези граници води до ощетяване на труда, загубването на правата на работника, а спазването на границите води до уважението на правото и просъществуването на социалния строй. С горчивина трябва да отбележим, че в наше време се влага и се пилее много труд и много малко се заплаща.
Трябва да се знае, че няма живот без труд и област, където той не е необходим. Защото трудът е голяма ценност, която допринася за просъществуването на живота. Следователно независимо от това на кое равнище се прилага и от чии ръце се влага, трудът е свещено дело. От тази гледна точка всеки, който допринася нещо за живота и има принос към човечеството също така е ценен.
В заключение ще кажа, че принципите на нашата религия, образцовия живот на Расули Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) ни повеляват да проявяваме старание, да работим с пот на челото, да отдаваме дължимото на труда, да се отнасяме справедливо към онези, които работят под нашето ръководство. Заедно с онези наши събратя, приели морала на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) за свой морал, като отдаваме по-голямо значение на труда и тружениците ще се доближим още малко до Всевишния.
Проф. д-р Мехмед Гьормез

Източник