Молбата за опрощение – път към обновление

Молбата за опрощение – път към обновление

Мекка била завзета. Победоносният командир влязъл в града. Но толкова бил скромен, че още малко и главата му щяла да се опре на гърба на камилата. В момента с благодарност прославял своя Създател и се молил за опрощение, защото такава е повелята...
„Когато дойде подкрепата на Аллах, и победата, и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Аллах с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието!“ (ен-Наср).
Такова е предписанието, което се дава на победителя!
Такова трябва да бъде и поведението при успех. Ще се молим за опрощение. Така е по сюннета. За победата и помощта, с които е възнаградил Аллах Своя Пратеник, очаква от него тази молба. Защото всеки успех, всяка красота и доброта са от Аллах. С наша воля и по наше желание ние не бихме постигнали някакъв резултат. Ние само проявяваме своята воля и избор, но Всевишния благоволява. И за да не се възгордяваме при Неговите блага, трябва да се молим за опрощение и да се осланяме при Него.
Молбата за опрощение (истигфар) означава, че прекланяме глава, за да може тъмната част на душите ни да се чувства съучастник в победата, за да не изпадне в идолопоклонничество.
Молбата за опрощение е насочване към единния Аллах и израз на смелостта нещата и случките да ги адресираме правилно. Молбата за опрощение е енергията, с която търпеливо устояваме на подбудите и нападките на сатаната.
Молбата за опрощение е проява на волята да останеш чист, както си бил преди. Ние се родихме чисти, чисти сме принудени да си отидем. Истинската ни задача е да се стремим както сме дошли на тоя свят, така и да си отидем. Молбата ни за опрощение е нашата храна за път. При всяка молба за опрощение ние се надяваме небесните двери да се разтварят докрай. Душата ни се одухотворява; миналото, настоящето и бъдещето се сливат в една линия, в една точка.
В тази точка се побират живота, добрините, греховете и ние самите. Оттам се разтваря един прозорец, през който нахлува светлината на вечното спасение, която огрява живота ни, благодеянията ни. И всяка молба се превръща в сияние, което изпълва душите ни.
А всеки миг, когато се отдалечим от тази молба като че ли между нас растат разстоянията в далечините. Тогава хоризонтите се отдалечават, както миналото, настоящето и бъдещето. Миналото се изпълва със съжаление, настоящето - със заблуда, а бъдещето - с безнадеждност. В далечините бихме се разцепили и върху всяко парче би паднало тъмното петно на разкаянието. Без молбата за опрощение, ще престанем да сме самите ние.
Молбата за опрощение е трепетен момент. В него ние не сме сигурни. Не знаем какво бихме станали, какво ще станем и какви ще станем до момента, в който ще се чуе: “Върни се сред рабите Мои. Влез в Моя рай!“ Затова сме длъжни постоянно да се молим. Той може да опрости греховете ни изцяло. Вярвам, но няма кой да извести в тоя живот, че това ще стане. Затова сме длъжни да сме вечно бдителни, винаги нащрек особено, когато молбата ни е жизнена.
Веднъж попитали Хазрети Али:
- Сгрешихме. Какво трябва да правим?
- Покайте се! - отговорил той.
- Покаяхме се и пак сгрешихме.
- Отново се покайте!
- Докога трябва да продължим да се покайваме?
- Докато сатаната бъде по-беден. Продължете докато се отчае от вас и се откаже.
Ние вечно се молим.
Молим се за опрощение на извършените грехове... Молим се, тъй като не сме сигурни в положението, в което се намираме.
Молим се за опрощение, тъй като не знаем какво бъдеще ни очаква. Молбите ни са будното ни състояние, в което се мобилизираме, заставаме в основен стоеж и се питаме: “Какво става с мен?” Защото възприемаме греховете като планина, която всеки миг ще ни затисне.
Има едно предание, достигнало до нас чрез Абдуллах ибн Месуд: „Вярващият възприема греховете си като планина, до която стои и се страхува всеки миг да не би тя да се стовари върху него. А поквареният ги приема като муха, която за миг е кацнала на носа му и е излетяла.“
Ние се молим, когато ни налегне тъга. Къде сбъркахме? Каква грешка допуснахме с незнанието си? Съзнателно ли сгрешихме? Замисляме се и се молим: “Прости, я, Рабби, че съм тръгнал по погрешния път. За онези неща, които допуснах съзнателно или несъзнателно!“
И се молим!
Ние се молим и когато се радваме. Има ли вероятност да се възгордеем? Тогава пак се молим. Когато главите ни достигнат небесата, ги навеждаме.
В един ограничен живот, в който сме изпратени за изпитания, би трябвало непрестанно да помним какво трябва да правим и да си припомняме.
Веднъж Баязид Бистами хазретлери срещнал лекар, който приготвял лекарство и го попитал:
- О, лечителю! Имаш ли лек за моята болест?
- Каква е болестта ти? - попитал лечителят.
- Грехове. Това е болестта ми! - отговорил Баязид хазретлери.
Лечителят разтворил двете си ръце и казал:
- Съжалявам. Не зная с какво се лекува болестта от греховете.
В този миг млад лудетина се намесил в разговора им:
- Господине - рекъл - аз зная лек за болестта ти!
Баязид хазретлери с радост го попитал:
- Я кажи, младежо!
Тогава момъкът му обяснил лека, с който се лекуват греховете:
- Вземаш десет грама корен от покаяние и десет грама листа от молитва за опрощение! Очукваш ги здраво в хавана на сърцето си с токмака на тевхида. След това ги пресей през ситото на състраданието. Омеси ги със сълзи. Опечи ги в пещта на любовта! И от получената смес вземай всеки ден по пет лъжички и от болестта ти нищичко няма да остане!
Баязид Бистами като чул тази рецепта, дълбоко въздъхнал и рекъл:
- Жалко за онези, които наричат луд този така мъдър младеж като тебе!
Спомнете си всяка сутрин и всяка вечер тези думи и помислете с какво могат да им попречат невярващите?
„Аллах мой! Ти си мой Създател. Няма друго бог, освен Теб! Ти ме сътвори и аз съм Твой раб. Във вярата и в служенето ще бъда винаги с Теб, докато силите ми държат. Я, Рабби! Приютявам се при Теб, от злините на това, което съм извършил. Освен, че признавам и приемам благата, с които Ти ме дари, признавам и своите грехове. Я, Рабби! Прости ми! Защото няма кой друг, освен Теб да може да опрости греховете! Единствен Ти Си опрощаващия!“
Така се молим за опрощение, съвземаме се. Нашите молби са и начина на живот и баланса на уравновесеността ни!
М. Лютви Арслан

Източник