Междурелигиозни дрязги в НигерияСъс своето 158-милионно население Нигерия е страна с най-многобройно население и богато на петрол страна в Африка. Въпреки това икономическото положение на страната никак не е добре като болшинството от хората в нея живеят с доходи под международните стандарти.
Един от най-тежките проблеми на страната обаче е междурелигиозното неразбирателство и вражди. Когато обаче потърсите истинската причина за това се натъквате на коварните игри на мисионерите.
Мисионерите в Африка са служили и служат не само за християнизацията на представителите на различни религиозни общности, но същевременно за използването на религиозната им самобитност при управлението на икономиките и политиките на тези страни.
За да имат успех в овладяването на политическите механизми, те прибягват ту към изопачаване на обществените реалности, ту пък карат да бъдат възприети техните претенции като основни мотиви. Това значи независимо, че са си поставили за основна задача християнизацията, без да имат предвид успехите, които са постигнали в тази област, те се опитват да се възползват от него. В това отношение най-много се нуждаят от процентното съотношение на населението. Защото процентното съотношение е един от най-важните лостове при определянето на политиката на африканските държави и управлението на политическите механизми там. Ето защо процентното съотношение на мюсюлманското население в голяма част от африканските страни се показва много по-малко.
Така например, в Ангола мюсюлманите представляват 15 на сто от населението на страната, но мисионерските организации го показват като 3 на сто. И за да наложат този процент на политическите органи водят истинска демографска война, докато мюсюлманите в Гана съставляват една трета от цялото население на страната, то мисионерските организации твърде много намаляват това съотношение. Същото е положението в Кения, където пак така мюсюлманите представляват една трета от населението, но в западните източници, които черпят информация от мисионерските организации, това съотношение се показва много под реалното. Тук можем да увеличим примерите с другите страни. Оттук става ясно, че за да получат по-голямо влияние те се мъчат да наложат такива процентни съотношения каквито на тях им е изгодно. Защото политическото влияние се определя не толкова от демокрацията, а от демографската политика. Но в тази демографска политика се имат предвид не реалните съотношения, а от такива каквито са възприети.
Години наред същото правеха и в Нигерия като се опитваха да покажат процентното съотношение на мюсюлманите около 50 на сто, дори още по-малко. По този начин полагаха усилия да се поставят начело бюрократичните кадри, произлезли от средите на християнизираното население особено в просветните ведомства и органите на сигурността. Успехите си в това отношение те използваха като материал в дейността си по християнизация. Защото по този начин се опитваха да разширят убеждението, че християнизацията е начин за привличане но по-голям брой от кадрите на държавата, т.е. карат от яйцето да се излюпи пиле, после пилето да снесе яйца.
Дори се стигна до положение, че в даден етап взеха да насилват държавното управление страната да излезе от Организацията за ислямска конференция уж по причина, че вътре в страната мюсюлманите не представляват абсолютното болшинство от населението.
След като мисионерите взеха като паяжина да оплитат държавните учреждения като изопачаваха реалностите, свързани с процентното съотношение, мюсюлманите трябваше да започнат борба и искаха държавата да установи реалното съотношение на населенията в страната. Тази борба доведе до успех и държавата чрез относително реално преброяване се принуди да публикува истинските данни. Това от своя страна показа, че съотношението на мюсюлманското население в страната е 68 на сто спрямо другите. От своя страна мюсюлманите настояваха там, където са болшинство, да се прилагат шериатските закони, което успяха да наложат.
В резултат на това започна разправията между църквата и джамията. От една страна започнаха нападения над църквите и техните палежи, а от друга страна се палеха джамиите. През последните месеци подобни явления нараснаха още повече.
Мюсюлманите обаче не водят борба против църквите, а игрите на мисионерите и за спечелване на отнетите им права. Защото ислямът решително забранява всякакви нападения над храмовете. Плюс това въпросните нападения не са в интерес на мюсюлманите, в тяхна вреда.
Тези събития целят да намалят влиянието и авторитета на мюсюлманите, да насъскват християнската маса против тях като по този начин да се засили сблъсъка между двете общности и да повишат градуса на напрежението и огъня на насилието на органите на сигурността срещу мюсюлманските неправителствени организации.
Ахмед ВаролИзточник 
Портал 
