5 Материали за писане на Свещения Коран

Материали за писане на Свещения Коран

Хартия– за родина на хартията се счита Китай, където преди изобретяването й се е пишело на камък, метал, дърво, кости или бамбук. За писане е използвано металическо острие, а в по-късно време бамбуков писец. 105 г. от н.е. китаецът Гай Лун открил за първи път способ за приготвяне на хартия от бамбукови клонки, копринено платно, оризена слама, стебла на разни треви и др.
От Китай новото откритие се е пренесло към 600 г. в Корея и Япония, а по-късно в Индокитай, Индия и Средна Азия. Арабите, които още от първата половина на V в. имали търговски връзки с Китай, станали първи разпространители на китайската хартия в предна Азия и басейна на Средиземно море. В една битка при река Шхерас в Тюркистан през 751 г., арабите взели китайски пленници и срещу предложение да бъдат освободени им било предложено да издадат тайната за правене на хартия.
Още в същата година арабите построили в град Самарканд, който тогава влизал в пределите на халифата първата ръчна работилница за хартия. Халифът Харун ар-Рашид през 794 г. въвел употребата на хартия в своите канцеларии. Такива работилници са били създадени в Багдат, както и в Дамаск и след няколко десетилетия и в Египет. През следващите векове (посредством арабите) хартията станала известна в Европейките страни – Сицилия и Испания.
Първата внесена в Европа хартия е от Дамаск, арабите извършили нововъведения в метода на приготвяне на хартията, а заедно с това приложили и нови суровини. Поради широките търговски връзки на арабите с Византия, хартията е била внесена по-рано, отколкото в другите европейски страни. Но византийците не си служили с хартията поради това, че документите си пишели върху пергамент, затова те нямали производство.
Първата наченка за построяване на книжна фабрика в османската империя била по времето на везира Хекимоглу Али Паша 1742-1743 г. След неговото падане се отменя тази заповед. Но през 1746 г. била построена в Ялова първата турска книжна фабрика. След създаването на хартиено производство те продължили да внасят и чужда хартия от Венецианската република. Това личи от водните знаци по хартията на документите, а и по ръкописите, които представляват най-разнообразни християнски емблеми. Венецианските книжни фабрики често нагаждали водните си знаци според страната, на която изнасяли хартията. Така на хартията на османотурските документи и ръкописи се открили водни знаци – мюсюлмански символи: три полумесеца, поставени един върху друг с отворите нагоре. Би трябвало да се допусне, че хартията е внесена от изтока, след като се знае колко много е било разпространено производството на хартия в някои недалечни от Турция източни страни. Коранът, който подлежи на изследване, също има водни знаци – герб с корона, три луни, буквите С, V, L, което показва, че хартията е внос. Внесената хартия не се продавала веднага за употреба. Тя се подлагала на известна обработка, която се състояла преди всичко в намазване на хартията със специално приготвена глеч, наречена ахар. Тя придавала жилавост и гланц и най-важното правела я нехигроскопична, не позволявало на мастилото да се разлива, най-съществената предпоставка за правилно и красиво писане на арабско писмо. Главно поради тези качества на хартията преписи от XVI и XVII в. са запазили почти непроменен вида и цвета на хартията си, на която са написани. Наблюдава се по документи и ръкописи употреба на два вида хартия: едната жълтеникава, а другата бяла. Жълтеникавата преобладава в ръкописите, а бялата в документите. Както бялата, така и жълтеникавата хартия, когато минели през преработката сахар, еднакво придобивали ценни свойства на удобен, издръжлив, превъзходен материал за писане на арабско писмо.
Писец – калиграфите използвали за писане калем от тръстика, специално пригоден за изписване на отделните елементи на буквите в различните стилове арабско писмо. Хубавото писане зависело преди всичко от умението да се подостри върхът на калема. Той трябва да отговаря на следните качества: не трябва да бъде по-дълъг от 25 см. Според персийската традиция било необходимо да съдържа следните 4 качества: отвънка червен, отвътре бял, твърд и тежък
Мастило– употребявано било черно мастило, отговарящо по качества на съвременния туш. То запазвало цвета и блясъка в продължение на векове. Приготвяло се от специална рецепта от мосулски шишарки, оцет, вода и железен сулфат като се прибавяло и малко старо мастило. За украсяване на писмото, за заглавие и подзаглавие в ръкописите, за начални страници, за изтъкване на важни места в текста се употребявали и цветни мастила: златисто, червено розово, гълъбово, зелено, бяло и др. Предимно така са украсявали заглавните страници на Корана.