Порцелан и керамика
Историята на порцелана стига чак до Уйгурското изкуство през VIII в. При разкопките в Идикут и Карахочу става ясно, че пода на религиозните храмове са били покрити със сини и сиви гланцирани тухли. При разкопките в Газне през XI в. са намерени различни парчета от гланциран порцелан, върху който се наблюдават особености, подобни на Уйгурския порцелан. В Туркистан порцелана се е наричал "кяшъ".
Украсяването на порцелана, свързано със системата за украсяване в турската архитектура започва с Иранските Велики Селджуци. Релефните надписи куфи по минаретата на Месджида в Дамган са сред първите модели, в истинския смисъл на думата. Сериозната употреба и развитие на порцелана в архитектурата се среща към края на XIII век.
Сред този порцелан е отделено място и на човешки фигури. Полиран порцелан се среща в мястото, използвано като дворец, който бива построен по времето на Селджукския султан Аляеддин Кейкубат след отделяне на една част от Театъра "Аспендос" близо до Анталия.
При техниката "съратлъ" на Анадолските Селджуци се среща порцелан с осмоъгълна и звездовидна форма, с бледосин цвят, а под прозрачния гланц се вижда черен десен. Той е намерен на брега на езерото "Бейшехир" при разкопките на двореца Кубадабад.
Стените на джамиите в Анадола от Селджукския период са облицовани предимно с едноцветен, бледосин, тъмносин, нефтенозелен и патладжаненовиолетов гланциран порцелан, изработен с "мозаична"техника. Медресето Каратай, Джамията Аляеддин, Джамията Сахип Ата и тюрбето й са украсени с порцелан, който освен с геометрични мотиви е украсен и със звезди, руми, хатай, куфи и несих.
В Лечебния дом (Шифахане) и тюрбето, което Иззеддин Кейкавус построил в Сивас е използван мозаичен порцелан заедно с тухли, освен това на едно от челните украшения на фасадата е споменато името на майстора. На порцелана в Джамията Аляеддин в Коня също е отбелязано името на майстора. Наред с това трябва да бъдат изброени и Джамиите Анкара Асланхане, Бейшехир Ешрефоглу, които са строени към края на XIII в., а на михраба заедно с порцелана заема място украшението "малакяри". По време на Бейлиците, които биват основани след Селджуците се наблюдава затишие и промяна в изкуството на порцелана. Порцелан от този период се среща в михраба на Коня Хасбей Дарулхуффази, останала от Кахраманогулларъ (Синовете на Кахраман), и в джамията Бирги Улу, чиито строеж бил заповядан от Айдъногулларъ (Синовете на Айдън).
Макар Анадолските Бейлици до XV в. да поддържат Селджукската традиция, свързана с порцелана, Османците се впускат в нови търсения по отношение на техниката и особеностите на методите.
Порцелана от първия Османски период е по-обогатен от гледна точка на цветовете. В Зелената джамия в Бурса и тюрбето й, за разлика от Селджукския порцелан са използвани жълти и зелени цветове, преобладаващи са мотивите. Освен това една от важните особености е подходящата изработка на порцелана за предназначеното му място.
Гр. Изник, който е бил една от столиците на Османската Държава се счита за важен център, който е допринесъл много за развитието на порцелана. След откриването на нови техники в стенния порцелан и керамиката, станало възможно бързото и редовно производство. След началото на XVI в. са се произвеждали квадратни лозунги с техниката на цветното гланциране, вместо с мозайка и позлатен порцелан. В джамията Явуз Селим и тюрбето й в Истанбул, Арз Одасъ в Топкапъ Сарай и в джамията Бозьойюк Касъм Паша се намират порцеланени панели, украсени с мотиви на руми, хатай и булут. При изработката им са използвани светло жълти, зелени, бледосини и виолетови цветове. През втората половина на XVIII в. цветната гланцова техника бива изоставена и започва изработване на порцелана с техниката "съратлъ".
Жълтото и светло зелените цветове изчезват, бледосиньото, синьото, зеленото, коралово червеното, светло виолетовото и белите цветове стават водещи.
Гланца на този порцелан е чист и блестящ. На порцеланените панели от двете страни на михраба на Джамията Сюлеймание, в тюрбето Хюррем Султан и в Джамията Рюстем Паша се срещат ясните модели на този период. На порцелана, който покрива стените и последното място за джемаата в Рюстем Паша много често е употребяван мотив на лале, използван е в 41 стилизирани форми.
Топкапъ Сарай също е важен от гледна точка на показване развитието на изкуството на порцелана, тъй като в структурата (постройките) си има останал порцелан от различни периоди и отразява особеностите на всеки период. В изработката на порцелана през втората половина на XVI в. цветята са се увеличили, цветовете са останали същите като червеното се е използвало в по-тъмен цвят. През XVII в. след Топкапъ Сарай с различни приложения порцелана бил най-много използван по стените на джамията Султан Ахмед, Топкапъ Сарай Сюннетодасъ, Багдатския кьошк и новата джамия Хункяр Касръ. След първата половина на XVII в. в изкуството на порцелана се наблюдава намаляване на цветовете и преобладаване на сините тонове. А през XVIII в., за да бъде съживено замиращото изкуство на порцелана била продължена изработката му във важния център за порцелан в Кютахя наред с ателието в Изник и в центъра за порцеланено изкуство в Текфур Сарайъ. Порцелана в Кютахя, който стига до наши дни от време на време показва вариращи примери в степента на успеха. Големият успех и развитие, които Селджуците и Османците с различното си схващане за техниките постигат относително и в другите центрове извън Анадола, могат да се свържат с отделяне на значително място на порцелана във всякакъв вид строителство. От керамиката, развиваща се заедно с порцелана има по-малко примери, достигнали до нас.
Порцеланените съдове, изработвани с техниката на гланцирането и "минаи" в центровете на Великите Селджуци в Иран – Рей, Кешан и Ракка, освен че се срещат и при Анадолските Селджуци, на тази техника е отделено място и в стенния порцелан.
В керамичното изкуство са били изработвани материали за използване в сградите като светилници, дандили, аскъкюрелери, заедно с това и дълбоки панички, трапезарии, сервизи, ибрици и кани за вода. Керамиката през XIV и XV в. от Османския период е била подготвяна от червено тесто, върху бял хастар са използвани виолетови и тъмносини цветове. При техниката "съратлъ" тя се украсявала със свободна ръка. При направените последни разкопки се установило, че керамиката, споменавана погрешно в източниците като "Милетиши" е правена в Изник. Подобно на този вид керамика се е произвеждала и в другите Анадолски Бейлици. Интересна група за същия период са порцеланените съдове, направени с гъст хастар. Някои от тях по-късно са били гланцирани, а други са оставени без да бъдат гланцирани. Изработваните през XV в. синьо-бели порцеланени съдове с бяло тесто, са украсени с класически мотиви като руми и хатай и са използвани блестящи цветове и гланцове. Отново, наричаните в източниците погрешно керамики като "Халичиши, Шам Родоиши", са керамики произвеждани в Изник през различните периоди с различни вкусове (схващания). Центъра за порцелан и керамика Изник започва да губи важността си, след което по-късно преотстъпва мястото си на Кютахя. В моделите изработени в Кютахя с червено тесто и с груби черти, и направени с техниката "съратлъ" са използвани платна, риби, птици, цветя, кораби и архитектурни мотиви, докато в първите периоди са правени керамики със схващането за свободно украсяване, използвайки сини, червени, зелени, жълти и виолетови цветове.
По средата на XIX в. в Халич е построена фабрика за порцелан, където се произвеждал порцелан с марка "Есер-и Истанбул". Затова че не могла да се конкурира с вноса, фабриката, която произвеждала порцелан с форма и десен, повлиян от Запада, била затворена. Към края на XIX в. обаче Абдулхамид II построил фабрика за порцелан "Йълдъз" в градината на Двореца Йълдъз, където се произвеждал много качествен порцелан.
Техниките използвани в изкуството на порцелана и керамиката са еднакви. Тестото за порцелана е приготвяно от смес от глина, куварст и фелдиспат. Понякога към тестото се прибавя и мраморен прах. Работата, която се прави, за да се придаде друг цвят на външната повърхност на тестото на порцелана се нарича "хастарлама". Използват се много оцветените порцеланени теста чрез прибавяне на цветни глинени каши или метален окис.
Хастара се прави като се изсипе, намаже и след това се изсуши. Тогава се гравира или обработва с четка.
Работата по гланцирането на порцелана се прави с оловен, който е най-простия гланц. Намазва се върху порцелана и се пече на необходимата температура. За добиване на цветен гланц, към прозрачния гланц се прибавя метален окис. Изпичането на гланца се прави на по-ниска температура, но се държи по-дълго време, така се постига блясък. При техниката "сър юстю" цветовете, които са смесени с вода, се пекат след нанасянето им върху суровия гланц. А при един друг метод след като гланца се изпече, се украсява, върху него се правят цветни гланцове, които са стопяеми на по-ниска температура и се вкарват пак във фурната. Освен това, правейки украски от боите на металните окиси върху гланца, се слагат в фурната и полученият металически порцелан и керамика се наричат "пердахлъ" (гланциран, полиран).
А при техниката "съратлъ", сместа от желания цвят се нанася направо върху тестото за порцелана и се правят украски, след което върху украските се изсипва прозрачен гланц и се пече. В ранните времена при строежите на стени, гланцираните тухли се градели заедно с другите тухли. По-късно за украсяване на фасадата се използвали цветни гланцирани тухли, нареждали се една до друга, за да приемат форма на мотиви. Желаният мотив за украска, който се прави от малки различни по размер и форма парчета, се нарязват и се подреждат в определен ред, тази техника се нарича мозаичен порцелан.
След този период са се прилагали и други техники като декориране, облицоване на порцелана с "четири или шест ъгъла". При мозаичната техника се прилагали три отделни метода. При техниката на "обкова", парчетата, изрязани от различен цвят и различни порцеланени надписи се събират и се прилагат върху гипсова повърхност. А при техниката на гравирането или фалшивата мозайка, основата на едноцветните порцелани се гравира според украската или надписа и се получава релефен порцелан. Порцелана, който се получава с тези техники се подготвял в работилниците до обекта на строежа.
Портал 