4 Туфейлибн Амр Ед-Девси

Туфейлибн Амр Ед-Девси

Туфейл Ибн Амр Ед-Девси произлиза от рода Девс, слави се с широкото си сърце, спечелил е любовта на всички. Той бил винаги с протегнати ръце за нуждаещите се.
В същото време той бил много чувствителен и умен, усвоил тънкостите на вечния живот. Чувствата, мислите, опасенията и мненията си успявал да предаде с изключително умение така, че да завладее човешките сърца...
Самият той разказва как бил удостоен с честта да приеме Исляма:
С почести ме приеха за гост, а аз почувствах голяма близост и уважение.
Както винаги преди, още с пристигането си в Мека, имах навика да поднасям подаръци на идолите около Кааба и да направя таваф. Винаги бях посрещан добре, чувствах близост и заинтересованост. Но този път имаше нещо по-особено.
Научили за пристигането ми, бяха дошли всички видни Курайши. След като се почерпихме, те ми казаха:
"Туфейл, ти пристигна в нашите земи", а после допълниха: "Измежду нас се промъкна един, който се мисли за пророк. Всичко се преобърна с главата надолу. Вече не знаем какво да правим. Разедини силите и разруши единството ни. Невъзможно е да си възвърнем тръгналите подир него младежи...
Страхуваме се онова, което се стовари на нашите глави, да не дойде и на вашите и предвожданият от теб род /племе/ да се разедини и погуби.
Не се свързвай с този човек, не говори с него и не го слушай!... Такива слова изрича, повярвай, сякаш като магия и веднага омагьосва човека. Колко бащи, синове, брат с брат, жена с мъж се разделиха!..."
И само с това не се наситиха; още толкова страховити неща ми разказаха, че аз също започнах да се страхувам за рода си от необикновеността на този човек. До такава степен бях ужасен, че взех решение да не се приближавам изобщо до него. Дори, ако се наложи някъде нещичко да кажа изобщо нямах намерение да го слушам.
В ранните часове на утрото тръгнах към Кааба, за да направя таваф и да отдам нужното уважение към идолите, за които бяхме дошли. Очаквах от тях берекет. От страх да не срещна Мухаммед и да не чуя словата му, запуших ушите си с памук.
Точно когато влизах в Месджид-иХарам го видях. Кланяше се намаз до Кааба. Службата му бе коренно различна от нашите ибадети. Гледката, действията и съсредоточеността по време на ибадета му като че ме бяха подчинили. Молитвата, която гледах, дълбоко ме разтърси. Чувствах, че се приближавам към него. Несъзнателно съвсем бавно се озовах до него.
Всевишният така бе отредил, че въпреки всичките ми предпазни мерки и въпреки памука, който бях сложил в ушите си, той продължаваше молитвата си, а аз все го чувах. Словата му, колко хубави и колко правилни бяха те. Приближих се още малко. Исках да продължа своя таваф, но не можах. В мен беше започнала една борба...
Мислех си:
"Туфейл! Ти си оратор, краснослов и поет. Не си такъв, който не може да различава красотата от грозотата, правдата – от неправдата!... Тогава какво ти пречи да слушаш този човек?! Ако казаното от него е красиво, добро и праведно приеми го, ако ли пък е грешно можеш да го отречеш. Или се страхуваш, че няма да можеш да го приемеш, ако е правилно и няма да можеш да го отхвърлиш, ако е погрешно."
След тази вътрешна борба в мен извадих памука от ушите си и го хвърлих.
С възхищение наблюдавах и слушах Пратеника на Аллах /салляллаху алейхи уе селлем/, докато приключи молитвата си. Когато той се отправи към къщи, аз го последвах. След като пристигна, поисках разрешение да вляза и му казах:
"О, Мухаммед, хората от твоят род ми разказаха много лоши неща за теб. Така ме наплашиха, че за да не чувам словата ти, запуших ушите си с памук. Но Аллах отреди аз да те чуя: Много хубави и красиви бяха твоите думи. Разкажи ми за Исляма."
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) ми разкри правата вяра... Научи ме на сурите от Корана Ал-Ихлас, Ал-Фалак и Ан-Нас. В живота си аз не бях чувал по красиви слова за Бога от тези. Не намирах нищо друго по правилно от това, което той ми разказваше.
В този миг протегнах ръка нагоре и засвидетелствах, че няма друго божество освен Аллах, и че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е Неговият пратеник. Встъпих в Исляма и станах мюсюлманин!...
След това събитие Туфейл останал известновреме в Мека, научил от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и наизустил низпосланите тогава айети /знамения/ от Свещения Коран.
Но несъмнено мисията на Туфейл не завършва до тук. Може би така започва. Стъпка по стъпка той напредвал в призоваването към Исляма и в свещената борба в името на вярата. На него била отредена честта да счупи един от известните идоли на име Зилкеффейн /Двуръкия/.
Докато чупел тази дървена статуя, изрекъл следните слова, които през следващите години се предавали от уста на уста:
"О, Двуръки, аз не съм робите, които ти се молят. Ние се родихме преди ти да се родиш. Мен ме изпълни огън, който се възпламени!"
След приемането на исляма Туфейл (радиаллаху анху) получил прозвището "Зуннуур". Когато Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) си заминал от този свят, той станал мъченик /шехид/ при Йемаме. До края на живота си Туфейл работил непрестанно по пътя на Аллах, за спечелването още на много други сърца към исляма.
Важни точки за пример и поука:
- Предприемат се всякакви действия, за да продължи жизнеността и изгодата си неправдата, порицаното и отречено подсъзнание.
- Въпреки всички негативни усилия Кораничните знамения достигат до сърцата.
- Въпреки всички мъчения и натиск озарените от Светлината на Исляма първи последователи изправят глава и с изпъчени гърди не отстъпват дори крачка назад и не се отвръщат от мисията си.
- Чистосърдечните хора много по-лесно приемат Исляма.
- Изкуствените мерки няма да заглушат гласа на правдата.
Няколко думи:
Тези, които разбират и владеят тънкостите на поезията, усвоили са нейната форма и съдържание, които могат да почувстват силата на убедителната изразност, всички те разбрали, че Свещеният Коран стои над всичките поетични форми. И макар, изпълнени с омраза и отвращение от исляма, опитващи се да пресекат всички пътища, водещи към него, идолопоклонниците в Мекка са принудени да го приемат. За да пречупят огромното въздействие върху сърцата и за да възпрепятстват неговото слушане, го окачествили като "магия", "герои от миналите народи". Така са опитвали да отвлекат вниманието в друг аспект и да накарат четците да занемеят.
Онемели от силата на Словесното изразяване поети, не успели да се занимават повече с поезия; почувствали приятното галене на морският полъх и с възхищение отправили се към исляма моряци; възхитени учени, следящи научните чудеса чрез всяка среща с него...всички те съществуват.
Диалогът между двата най-големи стълба на богохулство Ебу Джехил и Велид бин Мугире ни разкрива изключително много за красноречието и сладостта на Коран-и Керим.
Ебу Джехил научил, че Мугире се срещнал с Пророка /салляллаху алейхи уе селлем/. Ужасил се да не изгуби поредния си другар, тъй като загубата на Велид означавала много. Освен политическата си тежест Велид притежавал изключителни богатства, бил остроумен, бил добър оратор и поет. Славел се с изключителните си познания по въпросите на поезията. Притежавал богата сбирка с поезията от периода на невежеството /джахилие/. Подреждал умело стиховете, владеел добре словореда и знаел много добре кое, къде и как да се използва.
Ебу Джехил отишъл при Велид бин Мугире и му съобщил, че хората са събрали много пари и богатства за него, за да не ходи при Мухаммед и да не критикува словата му.
Велид се ядосал: "Курайшите не знаят ли, че моите богатства са повече от всички техни?" Ебу Джехил казал:
"Тогава съобщи на народа си, че не одобряваш казаното от Мухаммед и го изрази с поезия!"
А Велид отговорил: "Но какво бих могъл да кажа!? Кълна, се измежду вас никой друг не владее по-добре от мен поезията, не разбира римуването и не познава така от близо стиховете /касидетата/. В словата му има истинска наслада и неописуема красота. Отгоре плодове с ненаситна сладост, отдолу напоявани с водата на милостта. Той е на висота непреодолима, на безкрайна височина ненадминуема. Тъй ще сломи всичко под себе си и ще го сравни наравно със земята."
Като чул това Ебу Джехил онемял, не знаел какво да каже. Намерил за редно да отвърне: "На народа ти няма да се хареса, ако говориш така."
А Велид казал: "Остави ме да си помисля!" Замислил се малко и рекъл: "Това са магьоснически слова. Може да се каже, че са му дадени от предишните магьосници."
Ето правдата наред с твърдоглавието!...
Макар и хората да са изгубили навика да четат, макар и вече да са рядкост, онези които разбират сладостта на поетичните тънкости, Свещеният Коран продължава да пази тези си качества. И все по-често той намира начин да проникне отново в сърцата.
ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕТО НА ПРАВИЯ ПЪТ
Да се поднасят погрешни знания за Исляма, да се оставят плашещи следи в съзнанието на хората, да се представя само съвкупност от погрешни вярвания, да се разработват планове за възпрепятстване пътищата към исляма и да се съдействат всички възможни средства за тяхното осъществяване, всичко това не е характерно само за онези дни от появата на исляма. Онези, които предпочитат да бъдат слуги на Иблис /шейтана/ вместо раби на Аллах, векове наред продължават своите усилия. Може би формата, методиката, може би скоростта и въздействието са се променили, но те винаги са съществували. Относно това в Коран-и Керим се казва: "Неверниците харчат своите имоти, за да възпират от пътя на Аллах. И ще ги харчат, после те ще са за тях печал, после ще бъдат надвити. Неверниците ще бъдат в Ада събрани."(ел-Енфал, 8:36)
"За да отдели Аллах лошия от добрия и да нахвърля лошите един връз друг, и да ги струпа всички, та да ги вкара в Ада. Тези са губещите." (ел-Енфал, 8:37)
Кораничното знамение ни разкрива, че неправедните винаги ще се опитват да пречат на правия път. Те ще продължават да правят това с всички сили, но накрая ще загубят, с болки в сърцата, ще вкусят суровото мъчение в света на вечността, което ще продължи вечно.
В наши дни също ставаме свидетели на стотици примери, изпитваме ги и сме смаяни от тези усилия, положени в името на Иблис.
Днес, може би не принуждават да се запушват ушите с памук, но за да се заглуши гласа на исляма се използват много по-модерни и ефикасни начини, с които Иблис разполага в изобилие.
Радиото, телевизията, вестниците и списанията непрекъснато покваряват човешките мозъци. За възпрепятстването гласа на исляма и за отклоняване на онези, които са достигни прави път, се предприемат безумици от всякакъв вид.
Младежта е замаяна от нанесените й юмруци, изгубила е съзнанието си и е изпаднала в безизходица. Не се предоставя възможност на младите хора да дойдат на себе си, да осъзнаят смисъла на живота. Пречи им да проумеят самите себе си, да проумеят, че заобикалящият ни свят не е случайност. Цъфтящите рози, пеещият славей; простиращите се огромни океани, неспирно удрящите се една о друга вълни, шумолящите ручеи, долините, платата, върховете и облечените в зеленина планини, дърветата, пъстрите цветя, прелитащите птици, пеперудите, плодовете, е които е отрупана трапезата ни... от страх, че ще достигнат до истината за създателя на всички тези блага, се прави всичко възможно да се унищожи времето за размисъл. Младежта бива подмамена към животински чувства и желания, които да превърне в цел на живота си и в плен на които да бъде оставена.
В училищата, които всъщност трябва да бъдат извор на знание и светлина, се упражнява натиск за възпитание на врагове на Създателя. Преподавателите много често бълват невярна информация, а би трябвало да заслужат уважение като представители на учените.
Както тялото се ваксинира, за да се подсили имунната му система в защита от някои болести, по същият начин се ваксинират мозъците и се правят всевъзможни безумици за създаване на ваксина срещу исляма. По всякакъв начин се възпрепятства неговото разбиране и възприемане. У младите хора се изгражда лоша представа за ислямските повели и добра относно забрана на религията.
На хора, заслужили гнева на Аллах, и стремящи се кариеристи се предоставя думата в името на исляма и по този начин се наблюдава стремеж за изпълване на човешкото съзнание с погрешни знания и мисли.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
"Който, предизвиквайки гнева на Аллах, се опитва да задоволи хората, Аллах оставя неговото положение в ръцете на хората, които се е опитал да задоволи."
Всичко това означава, че онзи, който в земният живот изостави благоволението на Аллах, който подражава и задоволява исканията на определени хора, и по този начин чрез действията си съвсем съзнателно привлече гнева Му, то той ще бъде предаден на тези хора и на него в Съдния ден ще му се каже: "Ти на земята се опита да задоволиш тях. Сега, ако те са способни да те възнаградят, нека го сторят. Ако ли пък са достатъчно силни да те спасят от наказанието, нека го сторят".
За съжаление подобни безумие и безсмислие са често срещани в наши дни.
Хората, които работят в това поприще и които се опитват да паразитират гласа на исляма и да го забулят с най-различни неверни тълкувания, се опитват да предизвикат отвращението на хората от исляма.
В същото време, докато същите тези хора работят, се наблюдава стремеж да се засегнат първоизточниците на исляма, което всъщност представлява нарушаване на човешките права. Правят се опити хората, които се уповават на благоволението на Аллах, да бъдат спрени и да бъде заглушен гласа на исляма.
Но съществува една безспорна истина. Този начин на възприемане и придържане към нея е неостаряваща, несекваща и неразрушима. Това ясно се вижда и в думите на последният Шейх-ул-Ислям Мустафа Сабри Ефенди, който казва: "Правдата се разболява, но не умира, не може да се умъртви".
Неизменните и безсмъртни истини остават истина векове наред, винаги и навсякъде. Но когато изкривените лъжливи очила бъдат свалени, то истината моментално изпъква.
Накратко, така, както вчера усилията на меканските идолопоклоници бяха безполезни така и днешните усилия също ще останат безполезни. Така както в онези дни гласът на исляма – преливащ от щастие, изпълнен с мъдрост, състрадание и милост и на двата свята – прониза натъпкания в ушите памук и достигна дълбоко в сърцето, така и днес той продължавала прониква. Въпреки съпротивленията, паразитите, шума, отзвука, заплахите и отпора, словото на Всеправдивия ще достигне до сърцата и ще ги покори. Желано или не словото на Аллах ще се сбъдне. Светлината на исляма не ще бъде угасена, а угасне ли, то заедно с нея ще настъпи края на земния живот и след това ще започне вечния отвъден живот.
Селям, Мир на всички, които се подготвят за вечния живот, на онези раби на Аллах от уммета на Пратеника и братя на вярващите! На онези, които се опитват да поддържат изпълнения със състрадание и милост ислямски глас и да го разпространяват в сърцата! Ръка за ръка вървящи към правдата...