Първо раб, после расул

Първо раб, после расул

Хазрети Омер е казал, че веднъж чул Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) да казва от минбера: „Не ме възхвалявайте прекалено много така, както християните правят с Иса, сина на Мерйем!" Аз съм само един раб на Аллах, наричайте ме раба и Пратеника на Аллах!” (Бухари, Енбия, 48).
С този хадис Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) показва, че изпитал необходимост да предупреди другарите си и следващите поколения мюсюлмани, за да не изпадат в грешката на християните - да възвеличават Хз. Иса.
В текста на хадиса изразът „ля туруни“ означава както „не прекалявайте, когато ме възхвалявате“, но също така изразява и като казвате с една фалшива възхвала неща, които не притежавам, не бива да лъжите хората относно мен”. Това е предупреждение на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който имал предвид изблиците на обич на някои негови другари, за да предотврати крайностите в поведението им. За голямо съжаление след време действително възникнала друга представа различна от тази, която се описва в Корана и истинския сюннет. Макар че сред останалите пратеници със своя живот и доктрина нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е историческа личност. Но с течение на времето за него са съчинени много предания с различни предназначения, измислени са всевъзможни легенди за личността и мисията му, поради които е придобил почти неузнаваем вид и в зависимост от материала и намеренията на отделните хора се появили различни описания на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем).
Хадисът, който изтълкувахме, е сериозно предупреждение към тези, които ще прибегнат до крайни и преувеличени преценки за него. Напомня ни, че той първо е бил раб, а после - расул (пратеник). Впрочем, когато Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) учел един човек как да произнася клетвените слова: „Свидетелствам, че Мухаммед е пратеник и раб на Аллах”, тогава Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) тутакси го поправил като казал: “Преди да бъда расул, аз бях раб.” Затова трябва да казваш: “И свидетелствам, че Мухаммед е неговият раб и пратеник”. (Абдуррезак б. Хеммам, Мусаннеф, 2) След което продължил: “Аз се храня като останалите раби, седя като тях, защото съм раб.” При това Всевишният Аллах е настоявал Неговия Пратеник винаги да напомня на онези езичници, които са искали да го видят като свръхчовек и да им показва извънредни, необикновени способности. Когато Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) забелязал как един, когато го видял, започнал да трепери от вълнение, го успокоил с присъща на Пратеника скромност: “Успокой се! Аз не съм някакъв крал. Аз съм само син на една жена, която се храни със сушени меса”. (Ибн Мадже).
Затова след един намаз от пет рекята, хората му напомнили за това, той рекъл: “Аз съм само човек. Помня като вас и забравям като вас”. (Муслим) Ако се ядосал на някого и изрекъл тежки думи, проявявал чувствителност: “Поисках следното от Създателя: Аз съм само човек. Изпитвам удоволствие и се ядосвам също както всекиго. Ако съм прокълнал незаслужено някого от моя уммет, направил съм го за негово пречистване и за доближаването му до Теб!” (Муслим)
А когато идвали при него да решава делата им, той им напомнял, че е човек и ги предупреждавал да не го изложат”. (Ебу Давуд).
Въпреки този ясен и точен образ, даден от Корана и сюннета, вероятно схващането за превъзходство при сравнение с останалите пейгамбери, е станала причина за съзнателно зараждането на множество легенди и възприемането им от чистосърдечните мюсюлмани. Така например, когато го представят като причина за сътворяването на Вселената; твърдението, че се родил дори преди Хз. Адем; че е сътворен от Аллаховото сияние, което по-късно се предало на останалите пейгамбери; преданията, в които се разказват извънредните неща, които се случили при рождението му; дългият разказ за неговия спор с група евреи, че бил по-добър и полезен в сравнение с останалите пейгамбери; чудатите и преувеличени легенди, отнасящи се до хората, които го възхваляват; че червената роза е сътворена от неговото тяло; легендите, че са чисти всички неща, които отделяло тялото му; че през нощта „Исра“ ръководил намаза на останалите пейгамбери; че след неговата молитва родителите му се съживили и отново починали; че на отвъдния свят Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) ще се застъпи за тях и за чичо си Ебу Талиб; че бил дарил своята дреха на Увейс ел-Карани; дългият разказ „Уккаше“, който често се разказва за разчувстване на хората; за това как е пристигнал Азраил; как е бил обвит в покров, как е изпълнен погребалният намаз; как е бил положен в гроба; разговорите с дъщеря му Фатима; други предания за случки, които уж му се случили приживе; разказите, че бил жив в гроба си - са все измислици, които възникнали един-два века след смъртта му.
Може да е простено на мюсюлманското ни население, чиито сърца са изпълнени с искрена вяра и обич към нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) да не знае за тези предания, които се поместват в страниците на различни списания, без да се пояснява доколко отговарят на истината. Но не може да се прости на онези, на които им е поверено да са водачи в религиозно отношение. Като че ли не е достатъчно описанието, което Аллах Теаля дава в Корана във връзка със Своя Пейгамбер, а има хора, които не виждат нищо осъдително в това подобни предания, и ги възприемат като невинни прояви на любовта на народа към Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), трябва да осъзнават, че превръщат Аллаховия Пейгамбер в свръхчовек, някакво чудо на сътворението.
Тези предания, както виждаме в прочутото произведение на Сюлейман Челеби, а също и в останалите творби в религиозната ни литература, са подходящи за преизказвания и преувеличения, но когато се пренесат в класните стаи и джамийските катедри, често се възприемат като нещо действително и в повечето случаи засенчват истинския образ на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), обрисуван в Корана и сюннета. Ето защо с този хадис Аллаховият Пратеник показва, че изпитал необходимост да предупреди своите другари и бъдещите поколения мюсюлмани да не изпадат в грешка, като християните - да възвеличават Хз. Иса.
Проф. д-р И. Хаккъ Юнал

Източник