4 Поощрението

Поощрението

В настоящата тема ще се опитаме да разгледаме метода поощрение при възпитаването на децата. След това следва да се запознаем с правилното му приложение, разглеждайки неговите положителни и отрицателни страни; какви похвати се използват най-често от родителите и при какви конкретни ситуации се прилага поощрението.
В Свещения Коран се използват две думи, с които се изразява поощрението – едната е мюкяфат, а другата е джеза, която освен наказание означава и поощрение (възнаграждение). Ислямските учени казват, че и във възпитанието, и сред хората трябва да има възнаграждение (поощрение).
Думата поощрение означава стимулиране, загриженост, съдействие, одобрение. Във възпитанието се използва, когато детето е извършило някакво благодеяние или е имало примерно поведение. Това са едни от ситуациите, при които се използва поощрението (възнаграждението).
Задължението на родителите е да напътстват децата си и да ги подтикват към извършването на добрини. Но трябва да се има предвид, че за раждането на едно дете и за доброто му възпитание е необходима и божествена сила, защото силата на човека относно възпитанието е недостатъчна. Колкото и усилия да полага човек, ако няма напътствие от Всевишния Аллах, те са обречени на неуспех. Този принцип на напътствие в ислямското възпитание произлиза от Корана, а неговото практично изпълнение се дължи на изпълнението му от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем).
Възнаграждаването на децата за извършените от тях добри постъпки ги насочва към повече добрини. Децата винаги трябва да бъдат забелязани и съответно поощрени, когато са направили нещо добро, за да разберат, че това е много хубаво, и че постъпката им е оценена от техните родители.
По този начин родителите помагат на децата си да се чувстват пълноценни и ги научават да различават добрините от злините. Когато родителите забележат, че детето е извършило добра постъпка, то трябва да се възнагради с нещо, което ще го зарадва, а за добрите постъпки, които извършва пред хората трябва да се похвали.
Ето тук се забелязват двата вида поощрение – материално и духовно. Всичко това насърчава детето към доброто, защото то разбира, родителите му го ценят и това му дава стимул. Съществуват различни ситуации, при които децата биват поощрявани по един или друг начин. От направено анкетно проучване се констатира, че родителите посочват следните случаи, при който прибягват до поощрение на децата си:
- когато детето е послушно;
- когато е извършило нещо добро;
- когато е получило висока оценка в училище;
- непосредствено след някакъв успех в дадено нещо;
- когато направи място на по-възрастен в автобуса;
- когато уважава по-възрастните;
- когато спазва определените от родителите му норми на поведение;
- когато напредва в изучаването на своята религия;
- когато някой външен човек го похвали на родителите му и т.н.
Ето това са някои конкретни случаи, при които родителите поощряват децата си.
Съществуват различни похвати, чрез които децата се стимулират.
Основните похвати за поощрение са похвалата, одобрението, наградата, предоставянето на допълнителни права на детето, също така има и словесно насърчаване, подкрепата чрез оценъчни съждения, даване гласност на постъпката, изказване на благодарност, възлагане на някои поръчения. Постъпките, които се нравят на родителите могат да бъдат одобрени също и с кимване, усмивка или жест.
Ето как някои родители показват на децата си, че постъпките им са одобрени – чрез добри обноски; водят ги на любими места; играят заедно с тях на любимата им игра; отделят им повече време и внимание от обикновеното.
От направено анкетно проучване ще разгледаме най-често приложимите похвати за стимулиране на децата. Анкетираните родители са дали следните отговори на въпроса как поощряват децата?
- хваля го;
- купувам му нещо ценно за него;
- разрешавам му да прави неща, които много иска, но не винаги има време;
- давам му пари.
Болшинството от родителите предпочитат похвалата, за поощрение на децата си. На второ място са родителите, които купуват нещо ценно за детето си. По-малко са тези, които му разрешават да върши неща, които много иска, но не винаги има време да ги върши като например, да играе с приятели, да гледа телевизия по до късно и други подобни. На последно място са родители, които награждават парично децата си.
Това може да се оцени по следния начин – ако често се дават парични награди на детето, то ще започне да се материализира и след това няма да има ефект от други поощрения, като например морални.
Както знаем начините на поощрение (стимулиране) могат да бъдат морални и материални. Естествено, децата повече биха се радвали на материалните награди, защото не разбират важността на моралните. Затова родителите трябва да преценят кога и какви поощрения са по-ефективни, за да възпитат правилно децата си.
Сега ще разберем как реагират децата, когато биват поощрявани (награждавани).
Повечето родители смятат, че децата се радват и изпитват удовлетворение от доброто, което са направили и от одобрението на техните любими хора за постъпките им. Когато децата биват наградени по един или друг начин, те се чувстват по-пълноценни и са по-инициативни. Други деца пък проявяват по-голям стремеж към успехи и към извършване на благодеяния, защото знаят, че след това ще бъдат забелязани и оценени от родителите си, а това ги стимулира и улеснява в начинанията им. Някои деца стават по-послушни.
По отношение на това обаче до колко трябва да се поощрява, родителите споделят мнението, че не бива да се прекалява в поощряването, защото тогава децата се разглезват. Така е, но не трябва и да се пренебрегват, защото децата обичат да бъдат забелязани, похвалени, желани, одобрени, стимулирани. Стигаме до извода, че всичко е полезно и има ефект, когато се използва в рамките на нормалното.