4 Знаех, че ще дойдеш

Знаех, че ще дойдеш

Беше един от най-кървавите дни на войната. Един войник видя най-добрия си приятел малко по напред в редиците да пада на земята облян в кръв.
Поради огнения дъжд от куршуми, човек не можеше да задържи главата си над окопа дори и за секунда. Войникът изтича при лейтенанта и му каза: "Лейтенанте, може ли да отскоча и да прибера приятеля си?". Лейтенантът си каза "Полудя ли?", после се обърна към войника: "Не отивай, има ли смисъл? Приятелят ти е станал на решето. Най-вероятно вече е мъртъв. Не излагай и своят живот на опасност." Но войникът настояваше, при което лейтенантът даде разрешение: "Добре, иди тогава".
Стана истинско чудо, което не беше за вярване. Под този страшен огнен дъжд войникът стигна при приятеля си, взе го в ръце и като притичваше се върна обратно в окопа. Лейтенанта прегледа кървящия войник, после се върна при приятеля му, който го донесе и му каза: "Не ти ли казах да не излагаш живота си на опасност?Не си струваше. Бях прав, той и без това е мъртъв." Войникът отвърна: "Струваше си лейтенанте, струваше си." Лейтенантът се учуди: "Как така си струваше?Не виждаш ли, че този войник е умрял?". А войникът каза: "И въпреки това си струваше, командире, защото когато отидох при него той все още беше жив, чух неговите последни думи. За мен те имат по-голяма стойност от всичко друго на земята..."
И в този момент войникът се обърна към лейтенанта и хълцайки повтори последните думи на приятеля си: "Знаех, че ще дойдеш..., знаех, че ще дойдеш..."