Ако можеха да проговорят Джебели Нур и ХираТова са местата, свързани с изключително важни спомени на Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем). Най-хубавото нещо е да почувстваш онова, което е чувствал Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), да мислиш за него и да се приобщиш духовно към него. Когато се изкачите на върха, оставате учудени как се е добирал дотам.
Аллах Теаля е украсил земята с планини. Във всяка религия има планини, които са на почит, прославили се било с посещението на някой пророк или светец. От тази гледна точка значението на Джебел-и Нур (планината сияние) е голямо, тъй като често е приютявала Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем).
В суфистката философия планината символизира нефса ни. Много е важно кого посрещаме в нея, наречена нефс. Славата на нашето местоположение зависи от това кой е бил и кой е отседнал там. Щом като тази планина, където е отсядал Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) е по-славна от хиляди други, би следвало да я очистим, сиреч нефса ни, да прогоним всичко пошло и зло оттам и да поканим в тях да отседнат Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и приятелите му.
От пещерата Хира се вижда целия град, разположен точно срещу Кябе. Тук е по-високо и по-стръмно от планините наоколо. Тя се изкачва трудно, защото до острия й връх се достига по голи и хлъзгави скали. След трийсет и пет годишната си възраст до първия си вахий Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) понякога се усамотявал там. Това естествено не било нещо ново. Открай време в Мекка следовниците на халифите, дори дядото на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) – Абдулмутталиб са го правили.
Историята на човечеството познава такива места и другаде по света. Такава е планината Мукаттам край Кайро, планината Люкам в Сирия, ливанските планини, планината Бейтулмакдис в Палестина, планината Нур в пустинята Синая са били все известни места, свързани с отшелническия живот на пророци и светци.
Планината Нур крие друг спомен в недрата си. Когато нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) отишъл в Таиф, там го замервали с камъни. Налагало му се да намери човек, под чието покровителство отново да се върне в Мекка. Докато чакал да се уреди този проблем, той трябвало да остане в пещерата Хира. Едва след като Мутим, един от първенците на езичниците и негов роднина, приел да го покровителства, той я напуснал.
Когато пристъпим към пещерата Хира, тя ни изпраща сякаш някои послания:
1. ХАЛВЕТ. (Уединение). Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) в продължение на пет години е живял уединено в пещерата Хира. Затова някои го оприличават на халвета - уединението в суфизма. Това означава за известно време да се отдалечиш от народа, за да си по-близо до Аллах. В тази връзка би трябвало да си спомним за благовестието на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), че този, който на безлюдно място с просълзени очи споменава Аллах, в деня на къямета ще бъде в сянката на Арша. (Бухари, Езан).
Обикновено става въпрос за два вида халвет - усамотение. Първото – да се усамоти човек в дадена килия под ръководството на някой шейх и 40 дни да се занимава само със зикир. А второто – във вид на духовно състояние у човека. Това е състояние, в което сърцето е с Аллах. Първият вид халвет е стъпало към придобиване на втория. Ето защо халвет дереджюмен е едно от основите на накшибенджийското течение. Това ще рече да си духовно заедно с Аллах, без да прекъсваш връзките си с хората. За да се постигне това, човек трябва да се усамотява през нощта и да се занимава със зикир. Този, който в усамотение в дома си може да влезе във връзка с Аллах, след време дори когато ще е сред народа, ще продължава да бъде с Аллах. Нашето усамотение би било от време на време да се оттеглим в някой ъгъл в дома ни и да бъдем като тези, които със сълзи на очи споменават Аллах.
2. ТЕФЕККЮР. (Размисъл). Узнаваме, че на това място Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) често потъвал в размисли. От този факт също така трябва да си направим изводи. Нашият Създател възхвалява онези, които със словата: “...и размишляват за сътворението на небесата и на земята”. Има стотици айети, свързани с това. И в много от тях сме призовавани да размишляваме именно върху Корана. С една дума – по въпроса за строежа на Вселената, Корана и човека. Откъде сме произлезли, какво правим и какъв ще е краят ни. Това са все въпроси, върху които заслужава да се мисли.
3. НУР – (Сияние). Фактът, че тази планина се нарича Джебел-и Нур – сияйна планина или планина на сиянието се обяснява с това, че за пръв път тук е грейнала светлината на вахий - озарението или откровението. Също така може да се обясни със сиянието на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Някои тълкуватели обясняват думата „нур“ в 15-и айет на сура Маиде:
„И наистина при вас дойде от Аллах светлина (сияние) и ясно писание“, като изтъкват, че под „нур“ тук трябва да се подразбира Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем). Аллах Теаля описва нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) като „сираджен мунира“ - озаряващ светилник. (Ахзаб, 46)
Сехл б. Абдуллах ет-Тустери като обяснява айета:
„Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне и ще опрости греховете ви.“ (Ал-и Имран, 31) го свързва със светлината на Мухаммед (нур-и Мухаммеди) и допълва:
„Светлината на пейгамберите, меляикетата, този и отвъдния свят са от светлината на Расулюллах. Затова който иска истинска любов, нека се съгласува с Него“. (Тустери, Тефсир, 156)
Съгласно казаното дотук, както озарената със светлината на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) планина е заслужила да се нарича „Джебел-и нур“ - планина на сиянието, така и всеки, който иска да се спаси от тъмните дебри на нефса си - да бъде в съгласие със светлината на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
4. ИКРА – (Чети!) На последно място трябва да си спомним айетите на първия вахий:
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Чети (о, Мухаммед!) в името на своя Господар, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господар е най-щедрия; Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел." (Аляк, 1-5)
Всевишният Аллах като повелил един на Свой Пророк, който по-напред не е знаел да чете - „Чети!“, му е дал сила, с която ще чете без да знае да пише, ще накара и другите да четат и пишат. „Неукостта“ на пейгамберите не трябва да ги бъркаме с обикновените хора, които не знаят да пишат и четат. Четенето, което дори децата усвояват за няколко седмици, е най-обикновеното нещо за всеки човек. Истински важното е да се научи да се чете с погледа на Твореца.
Никъде не е посочено какво трябва да четем. На първо място обаче идва четенето на низпосланото откровение, на Корана. С размисъл като изживяваме посланието на нашия Създател. След това думата „Творец“ в първия айет ни подсказва да четем, т.е. да размишляваме върху сътворените от нашия Създател твари. По-нататък да четем и размишляваме върху книгата на Вселената, на сътворените неща, за да постигнем истината.
Във втория айет Аллах Теаля ни говори за човека, като обръща вниманието ни върху сътворението му и да прозрем какво величаво творение е създал. Естествено, не трябва да забравяме своето жалко положение. По-нататък установяваме, че другото нещо, което трябва да „четем“, сиреч да размишляваме върху него, сме самите ние. Защото опознаването (марифет) на нашия Творец преминава през самопознанието.
Изводът, който можем да направим от всичко това, което казахме дотук е, че човек трябва да чете Свещения Коран, който се състои от низпослани айети. Трябва да чете Вселената, защото е изградена от големите айети, обясняващи сътворението. След това трябва да чете себе си – малките айети. При това пътуване по пътя на марифета, ние имаме необходимост от наука, която е само способ, средство. Затова по-нататък се говори за усвояването на „писането с калем“ .
Аллах Теаля е толкова великодушен и милостив, че когато човек се заеме да чете, Той му става учител и с всеки изминат ден го учи на нещо, което не е знаел. Така човекът като узрява по пътя на марифета достига висините на служението.
Д-р Вейсел АккаяИзточник