Как Егор и Никита станаха Абдулмеджид и Абдуррахим?
Сегашните руснаци са хора, устремени към откриване на истината и знанието. Така мисли младият томски мюсюлманин Абдуррахим.
По време на миналогодишния рамазан Никита (това е рожденото му име) по време на пребиваването си в Таджикистан на гости при братовчед си Абдулмеджид приема исляма. Скоро след това се оженва за таджикска мюсюлманка, балдъза на братовчед си.
Преди 14 години за първи път руснак от работническо потекло в гр. Томск приема религията на Аллах.
Абдулмеджид (или Егор, както е рожденото му име) в свое интервю пред „АЗИЯ-плюс“ разказва следното: „През 1997 г. се запознах с един чеченец от Грузия. Тогава проявявах интерес към религиите, исках да узная истината за Аллах, но съм бил далеч от нея. Ние често се срещахме с моя познат, общувахме си. Той ми помагаше в различни ситуации в живота. В него виждах качества като справедливост, благородство, които както обича да казва моят устад (наставник) са едни от основните на мюсюлманина.
Веднъж той ме заведе в главната джамия на Томск. Беше петъчен ден. Там за първи път видях хора на различна възраст, принадлежащи към различни социални групи и народности като узбеки, таджики, киргизи, дагестанци и други, вярващи в единния Аллах. В сравнение с храма, който дотогава посещавах, тук болшинството от хората не бяха бедняци, бездомници или възрастни. Другата разлика, която ми направи впечатление беше, че болшинството от присъстващите не бяха жени както в черквата, а мъже. Дори напълно преуспели бяха дошли на петъчната молитва.
„От този ден насетне започнах да изучавам ислямска литература. Една от първите книги, които прочетох беше „Животът на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)“ Тогава разбрах, че съм на прав път. Приятно впечатление ми направи и факта, че за да станеш мюсюлманин съвсем не беше необходимо да се отказваш от своя свят, нямаше никакви ограничения на свободата ми или други противоречащи на човешката ми природа забрани. Единственото нещо, което трябваше да променя, беше да се избавя от негативните неща в моя характер и начина ми на живот” – разказва Абдулмеджид.
След като прочел редица книги и дълго време размишлявал Егор отново отишъл в джамията и пред посетителите произнесъл клетвените слова „Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Му-хаммеден абдуху ве расулюху!“ (Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник). Той казва: Подчертавам, аз приех исляма затова, защото всички хора след като се родят на този свят и достигнат до определена възраст, всеки от тях започва да различава кое е добро и кое е лошо и откриват исляма за себе си“.
През 2007 г. Абдулмеджид отива в Таджикистан. Тук заедно с имама Ислямеддин, от когото получавал първите си познания за исляма в Томск, отишли на гости в с. Хисар при пира Темур ходжа в планината. В дните, през които бил в селото, руският мюсюлманин продължавал да взема уроци. Тук през 2009 г. по една щастлива случайност той се запознал с бъдещата си съпруга.
Естествено, тя не се съгласила веднага да се омъжи за него. По едно време дори той взел да мисли, че съдбата не ще му се усмихне, но все пак й дал адреса си в електронната поща, като заличил телефона й. Минало доста време и в един прекрасен ден той открил нейно писмо. Започнали отново да си кореспондират чрез интернет. През това време на гости на Абдулмеджид в Душанбе пристигнал баща му, който приятно го изненадал.
Буквално след десет дни от идването си, той тръгнал с Абдулмеджид да посетят Темур ходжа в планината. И след като се запознал с него и дълго разговаряли, неочаквано за всички заявил, че тук и в този час иска да приеме исляма.
И той пред Темур ходжа и сина си засвидетелствал, че приема исляма. След което бащата на Абдулмеджид приел мюсюлманското име Абдулменун.
Тогава дошло и съгласието на девойката и родителите й. Решили да вдигнат сватба преди баща му да си тръгне. Тъстът подарил на младоженците апартамент, в който сега живеят Абдулмеджид и съпругата му.
След като бащата на Абдулмеджид приел исляма, племенника му също така окончателно решил, че е готов да приеме новата вяра. „Още от ученическите си години аз се интересувах от исляма - разказва Абдуррахим. - Помня как веднъж на зрелостния изпит избрах темата за исляма. На изпита развих темата така хубаво, че моята учителка ми каза, че след моя разказ е готова да приеме исляма.“
„Няколко месеца след като чичо прие исляма, през месец рамазан на 2010 година, аз също отидох в джамията и в присъствието на джемаата произнесох клетвените слова.“ - си спомня той.
След като отишъл при племенника си, за да продължи учението си, Абдуррахим се запознал и се оженил за сестрата на жена му. Сега е много благодарен на своята тъща Шамсие бану, затова че му помогнала да създадат истинско мюсюлманско семейство.
Когато говори за своя живот в Таджикистан, Абдуррахим отбелязва, че „независимо от трагичните събития и социално-икономическите проблеми, като цяло обществото обръща необходимото внимание на духовните и нравствените ценности. Всички таджикски народни традиции, начинът на живот и културата са основани на ислямските ценности. Цялата тази атмосфера ми влияе изключително благоприятно за моето духовно развитие“ – казва той.
Портал 
