3 О, сине!

О, сине!

Един мъдрец е казал:
Видях, че хората следват своите страсти. Тичат подир желанията на егото си, затова се замислих върху словата на Всевишния: "За който се е страхувал да не застане пред своя Господар (с грях) и е въздържал душата си от страстта, то обиталището е раят."(ен-Назиат, 79: 40-41). Аз напълно се уверих, че Коранът е праведен и достоверен. След това започнах да вървя против душата си и да водя борба срещу нея. Възпрях страстите си като ги склоних към богослужение и покорност към Аллах Всевишния.
Видях, че всички хора се борят за натрупване на земни богатства. Аз въздържах ръката си от тях и помислих върху казаното от Всевишния: "Това, което е при вас секва, свършва, а което е при Аллах, е вечно."(си-Нахл, 16: 96). Раздадох моите светски печалби на бедните в името на Всевишния Аллах, за да ми се запазят при Всевишния Аллах.
Аз видях хора, които мислят, че честта и достойнството е в ограбването на хората, в насилието над тях и в проливането на кръвта им.
Друга група пък вярват, че това е в пропиляването на пари. В тази ситуация аз си припомних думите на Всевишния: "Пред Аллах най-добрият от вас е най-богобоязливият." (ел-Худжурат, 49: 13). И избрах богобоязливостта. Убеден съм, че всичките техни предположения и мисли са грешни и лишени от истинност.
Видях, че хората враждуват помежду си, поради някакви цели и причини. Тогава си припомних словата на Всевишния: "Без съмнение сатаната е ваш враг. Затова и вие го приемете като враг." (ел-Фатир, 35: 6). И разбрах, че не е позволена вражда към никого, освен към шейтана (сатаната).
Аз видях, че всеки сериозно се труди, усилено работи, за да си изкара прехраната и поминъка, дори като престъпват забранените и съмнителните неща, унижавайки своята личност и достойнство. Тогава се замислих над словата на Всевишния: "Препитанието на всички твари на земята е от Аллах." (Худ, 11: 6). Така узнах, че и моето препитание е гарантирано от Аллах Всевишния. Тогава се отдадох на богослужение и не пожелах нищо, освен от Него.
Видях, че всички хора се уповават на земни неща, някои на професия, а други пък на себеподобни простосмъртни. Тогава се замислих над словата на Всевишния: "И, който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен. Аллах осъществява своята повеля. Аллах направи мярка за всяко нещо." (ет-Таляк, 65: 3). И се уповах на Всевишния Аллах, Той ми е достатъчен и е най-довереният.