3 Пакистан

Въведение: Пакистан е една от важните страни в ислямската география. С цел да бъде опознат по-отблизо, в този брой на списанието решихме, че е уместно да представим Пакистан.
Общи сведения за Пакистан:
Официално име: Ислямска Република Пакистан
Столица: Ислямабад с население 500 000 души.
Други важни градове: Карачи (приблизително 10 млн.), Лaxop (приблизително 5 млн.), Равалпинди, Хайдарабад, Мултан, Песавер.
Географска ширина: 878811 км2.
Население: 153 000 000 (по данни на ООН от 2003 г.)
Естествен прираст на населението: 2,9%
Етническа структура: Пакистан е държава, в която заедно живеят различни етнически групи. Пенджабите сред тях са най-многочислените и оформят 60% от населението. Една част от пенджабите живеят в Индия. Те говорят езика пенджаб, отнасящ се към групата на индийско-иранските езици. Близо 99% са мюсюлмани и като цяло сунити. След тях се нареждат синдийците, които са 11% от населението. Една част от тях живеят в Индия, говорят синдски език и 93% от тях са мюсюлмани сунити, а малка част са исмаилити. След тях идват пештуните, които са 9%, После се нареждат общностите, говорещи урду, съставляващи 6,3% от населението. Говорещите урду не са хомогенен етнически елемент. Те са се разпространили в Индия и Бангладеш. 85% са мюсюлмани. След тях са жатите– около 6%. Болшинството от тях живеят в Индия, а е възможно да бъдат наречени още цигани от Индийския полуостров. Почти всичките, намиращи се в Пакистан, са мюсюлмани. След този етнос се нареждат белуджите, съставляващи 2,6% от населението. Всички са мюсюлмани. Останалите етноси извън споменатите не съставляват и по 1%. Съществуват и други етноси, между които са: джуджерати, холари, каястанити, кухистанити, араби, фарисеи, хазари, гуджари, кашмирци и къзълбаши.
Език: Официалните езици са урду и английски език. Говорят се и езиците на етническите групи.
Религия: Официалната религия е ислямът. 97% от народа са мюсюлмани. 97,5% от мюсюлманите са сунити, болшинството от тях са ханефити, 1,1% са шиити от течението Джаферийе, а 1,1% са шиити от течението Исмаилийе. 0,3% са Кадъянити, които се считат за мюсюлмани, но някои техни идеи противоречат на основните принципи на исляма. Затова повечето от учените смятат, че са извън исляма.
Географско положение: Пакистан е една Южноазиатска страна. На север граничи с Афганистан и Китай, на изток с Индия, на юг с Индийския океан, а на запад с Иран.
Управление: Страната се управлява чрез конституция, приета през 1973 г. Според нея режимът в държавата се определя като Федерална ислямска република. Съществува парламентарна система, състояща се от две народни събрания. Страната е член на международни организации като ООН, Организация ислямска конференция, Съюз на английските народи, Международен валутен фонд и Ислямска банка за развитие.
Политически партии: В Пакистан съществуват повече от 30 политически партии. Главните са следните:
- Пакистанска народна партия. Тази партия е привърженик на Запада и защитава идеята за светско управление.
- Пакистанска ислямска фронтова партия: Това е политическата форма на Ислямската общност, която създава Ебу'л-Аляел-Мевдуди (относно Ислямската общност вж. в частта "Ислямско движение").
- Ислямска единна партия: Тази партия е с либерална и традиционалистическа нагласа.
- Съюз на ислямските учени: Този съюз се ръководи от традиционалистическо ислямско политическо схващане.
- Национално движение на преселниците: Тази организация е ръководена от Елтаф Хюсеин, и след създаването на Пакистан той изтъква, че движението представлява масата, наречена "преселници", които се изселват от Индия.
- Движение на джаферитските учени: Представлява общността на шиитите.
Административно разделяне: Състои се от една столична област, 5 провинции и 17 области. Провинциите са: Пенджаб със столица Лaxop; Синд със столица Карачи; Патханистан със столица Пешавер; Белуджистан със столица Кета; Свободен Кашмир със столица Западен Кашмир.
История: Историята на Пакистан трябва да бъде разгледана в историята на Индийския полуостров, защото Пакистан не притежава собствена история, и в историята на полуострова тя е първата държава, създадена на днешната територия на Пакистан. Според историческите източници суфитите и мюсюлманските търговци са първите, които пренасят исляма на Индийския полуостров.
Завоеванието на Индийските земи от ислямската държава става в годините 712-714 г., когато Хаджаджибну Юсуф ес-Сакафи, известен като Злия Хаджадж, изпраща войски под командването на Мухаммед бинКасъм. След завоюването на полуострова ислямът започва ускорено да се развива. Управлението на арабите мюсюлмани над полуострова продължава около 300 години. След като през 1001 г. Махмуд от Газне спечелва войната срещу пенджабския владетел, постепенно полуостровът започва да минава в ръцете на турците. Газневидите управляват областта до 1187 г. В годините между 1187-1206 г. голяма част от Индийския полуостров управляват гурите. През 1206 г. започва периода на индийските мамелюци, който продължава до 1290 г. От 1290 до 1320 г. управляват халачите, а от 1320-1414 г. управлението е в ръцете на туглуките. Още в периода на туглуките, т.е. от 1398 г., териториите на Индия са подложени на нападения от страна на Синовете на Тимур. След първите си нападения Синовете на Тимур успяват да завземат една част от Индия и с течение на времето премахват туглуките, и поемат управлението над техните земи. Управлението на Синовете на Тимур продължава до 1858 г. През целия този период обаче те не управляват цяла Индия. По същото време в някои области на Индия има и други управления. След XVIII в., когато Синовете на Тимур все още управляват Индийския полуостров, английските колонизатори започват да заплашват полуострова и да организират нападения по някои важни точки. През 1800 г. гр. Аллахабад вече е в ръцете на английските нашественици, през 1802 г. превземат и гр. Агра. По-късно, навлизайки силно във вътрешността завземат целия полуостров и околностите му. През 1857 г. безмилостно и чрез проливане на много кръв англичаните потушават въстанието на народа срещу тях. 1858 г. е времето, когато е сложен край на управлението на Синовете на Тимур, а последният султан от Синовете на Тимур, Бахадър Шах, е изпратен на заточение в Рангун. Колонизаторите карат индийския народ да плати всички материални щети, причинени от бунта през 1857 г. След завземането на Индия англичаните създават сдружение, наречено "Източноиндийско", с цел да пренесат всички материални богатства от полуострова в Англия. Това сдружение не е единствено търговска организация. Освен че притежава широки правомощия и възможности, разполага и с войска. На Индийския полуостров англичаните експлоатират най-вече мюсюлманите. Защото те са тези, които най-много се противопоставят на нашественическите и експлоататорските им дейности. Мюсюлманите засилват стремежа си в посока към независимостта срещу английския натиск. През 1906 г. се създава организация, наречена Съюз на всички индийски мюсюлмани, чието кратко име е MuslimLeague. Съюзът печели повече сила с присъединяването на известния мюсюлмански поет Мухаммед Икбал и влиятелния политически деец Мухаммед Али Джиннах. В началото MuslimLeague се бори само за равни права с индусите. Но във времето се ражда идеята за създаване на отделна държава за мюсюлманите, и на събранието през 1940 г. в Лахор се решава да се положат всички усилия за създаване на държава, независима от Индия, в областите, където мюсюлманите са мнозинство. Мюсюлманската маса, която в историята непрекъснато е третирана от индусите, а през периода на завземането е приемана за втора класа хора, подкрепят действията в тази насока и на 14 август 1947 г. се обявява създаването на Пакистанската държава, независима от Индия. В началото Бангладеш с името Източен Пакистан спада към тази държава, но през 1971 г. се отделя.
Като първи президент след обявяване на независимостта е въздигнат Мухаммед Али Джиннах, споменаван като Големия водач. Неговото управление продължава до 11 септември 1948 г. След него до 19 октомври управлява ходжа ел-Хадж Низамуддин, до 6 октомври 1955 г. Гулам Мухаммед хан, до 28 октомври 1958 г. Искендер Мирза, до 25 март 1969 г. маршал Мухаммед Ейюб хан, до 20 декември 1971 г. армейски генерал Ага Мухаммед Яхя, до 14 август 1973 г. Зюлфикяр Али Бхуто и до 5 юли 1977 г. Фазлуллах Чавдара. Когато Фазлуллах Чавдара идва на президентския пост, и Зюлфикяр Али Бхуто също е президент. Но на 5 юли 1977 г. армейски генерал Мухаммед Зияу'л-Хак, осъществявайки военен удар, сваля Бхуто и Чавдара от власт. Бхуто е екзекутиран от военното управление на 4 април 1979 г. Мухаммед Зияу'л-Хак е постигнал много за възвръщането на ислямските норми, премахнати през управлението на Бхуто, за подсилването на ислямската същност на държавата и за увеличаване на ислямските дейности по цял Пакистан. Най-важното дело на Зияу'л-Хак е подкрепата, която дава за ислямската борба в Афганистан. Той умира на 17 август 1988 г. при нещастен случай, когато пада самолетът му. След него за президент е избран Гулам Исхак Хан. На общите избори на 16 ноември 1988 г. партията на дъщерята на Зюлфикяр Али Бхуто, Биназир Бхуто, Пакистанската народна партия печели 93 членски места и става мнозинство.След изборите задачата да състави правителство се пада именно на нея. Бхуто създава правителство с подкрепата на Национално движение на преселниците и независимите депутати. Правителството на Бхуто е свалено от президента Гулам Исхак хан през септември 1990 г. под претекст, че се е забъркало в нередности. По-късно на проведените на 24 октомври 1990 г. избори партията на Бхуто успява да спечели само 45 членски места. Ислямско демократическо обединение, което представлява няколко политически маси от ислямистите и традиционалистите, към които влизат и Джемаати Ислямийе, печели 107 места.
След изборите правителството създава лидера на Ислямско демократическо обединение Неваз Шериф. Но президентът сваля правителството на Неваз Шериф на 18 април 1993 г. След тази дата до 26 май 1993 г. остава временно правителство под председателството на Балах Шер Мезари. На тази дата с решението на конституционния съд правителството на Неваз Шериф отново поема управлението. На 16 юли 1993 г. президентът Гулам Исхак хан и министър-председателят Неваз Шериф подават заедно оставка. След това събитие се създава ново временно правителство под ръководството на Муин Курейши. За президент временно е избран Васим Седжад, а на 14 ноември 1993 г. е избран Фарук Ахмед Легхари. На ранните общи избори, осъществили се на 6 октомври 1993 г., Пакистанската народна партия печели 86 места. Тя става първа партия и съюзявайки се с независимите, на 19 октомври поема правителството.
По-късно заради измами президентът отново отнема работата на г-жа Бхуто. Г-жа Бхуто до такава степен затънала в измами, че от време на време влизала във връзка с брат си Муртаза Бхуто, който е свързан с мафията – чрез нея да убива, за да се освобождава или да се пречиства. Съпругът й също е известен сред народа като "10%", заради това че от всички официални търгове вземал 10% подкуп като комисионна. За премахването от длъжност на г-жа Бхуто голяма роля оказва Джемаати Ислямийе. Ако Джемаати Ислямийе не насочила народа срещу всички измами, мафиотски престъпления и едва ли не мафиотската чета, която представлявала държавното управление, може би президентът Фарук Ахмед Легхари нямало да има нужда да премахне г-жа Бхуто. Защото Легхари усетил измамите и бил способен да разбере преди ръководителите на Джемаати Ислямийе. Конституцията му давала право да отстрани министър-председател, който се е забъркал в измами. Затова и с премахването на съпругата на "10%" от длъжност било нормално да се предположи, че от страна на народа няма да има някаква реакция. Но въпреки това той не се ангажирал да използва дадените му правомощия.
След определен период от отстраняването на Бхуто на 3 февруари 1997 г. отново се провеждат ранни общи избори. Изборите печели партията на Невваз Шериф – Пакистанско ислямско обединение, като от 217-членен парламент 124 места стават техни. А местата, които г-жа Бхуто печели, падат на 15. Бхуто не приема резултатите и претендира, че в изборите има измама. Според дадените сведения процентът на участие в изборите е доста нисък. Това показва, че пакистанският народ не възлага големи надежди на политическите партии.
След изборите президентът Фарук Ахмед Легхари поставя задачата за създаване на правителство на партията на Невваз Шериф Пакистанско ислямско обединение, което получава пълно мнозинство. На 17 февруари 1997 г. Невваз Шериф поема поста министър-председател и остава като такъв до последния военен удар.
Външни проблеми: Пакистан постоянно се намира под заплахата на Индия. В началото индусите се противопоставят срещу създаването на отделна държава на мюсюлманите. Затова те не остават доволни от създаването на Пакистан. Днес проблемът между двете държави се оказва Кашмир. Една част от Кашмир е под управлението на Пакистан и се нарича "Свободен Кашмир". Само че по-голямата част все още е във владение на Индия. В Кашмир, който е в индийско владение, 80% от населението са мюсюлмани. Когато САЩ уговарят да се направи референдум за това, народът на Кашмир да избере Пакистан или Индия, Индия не се съгласява. Индия управлява чрез тежък терор мюсюлманите в Кашмир.
Индия е заплаха за Пакистан и с ядрената сила, която притежава. САЩ непрекъснато упрекват Пакистан затова, че разработва ядрени оръжия, като се правят, че не забелязват Индия в това отношение.
Вътрешни проблеми: Вътрешен проблем създава разединяващото политическо движение, появило се с цел да ръководи групата наречена "преселници", които се изселват от Индия след създаването на Пакистан.
Ислямско движение: Най-силното ислямско движение в Пакистан е Джемаати Ислямийе. Основите на това движение се поставят още преди да бъде създаден Пакистан на 26 август 1941 г. от Имам Ебу'л-Аляел-Мевдуди и 75 негови привърженици в Лахор. По отношение на своите идеи и действия, движението е близко до движението "Мюсюлмански братя". Но категорично не е разклонение на това течение. Дейностите на Джемаати Ислямийе се разпростират в Кашмир, Индия и Бангладеш. Основател на движението и пръв негов водач е Ебу'л-Аляел-Мевдуди. Поради боледуване и невъзможността му да се занимава с джемаата през 1972 г. на ръководния пост избират Туфейл Мухаммед. Поради старост и боледуване той също напуска длъжността, след което я поема Кадъ Хюсеин Ахмед. Целта на Джемаати Ислямийе е да установи ислямски ред в Пакистан. То отдава голямо значение на образователните дейности. Преди изборите през 1993 г, създавайки партия на име Пакистански ислямски фронт, се включва в изборите. Но изборните резултати показват, че тя не е достатъчно представена пред народните маси. Резултатът, постигнат от изборите през 1997 г., е по-добър в сравнение с тези през 1993 г. Тя обаче е силна сред студентите. Дружеството Пакистански мюсюлмански студенти е най-силната младежка организация в държавата.
Най-голяма подкрепа сред народа след Джемаати Ислямийе получава ислямската група, джемаата Теблиг. Тази група макар да не е влиятелна сред университетските студенти, сред народа намира по-голяма подкрепа. Най-характерно за джемаата Теблиг е, че отдава голямо значение на Суннета и стои далеч от политическите дейности. Този джемаат оказва голямо влияние за спада на участващите на избори. Фактът, че този джемаат насочва привържениците си да стоят далеч от политиката и да не гласуват, е много изгоден за Биназир Бхуто на изборите през 1993 г.
Икономика: Когато англичаните завладяват земите на днешен Пакистан, където масово живеят мюсюлмани, ги изоставят и след създаването на Пакистан икономическото му развитие започва като от нулата. Днешната икономика на Пакистан се основава до голяма степен върху земеделието и скотовъдството. Земеделските продукти са предимно: ориз, тахил, жют, чай, каучук и различни плодове и зеленчуци. Тъй като земеделските райони общо взето са разположени като цяло във водни гнезда, е разпространено и водното земеделие. Държавата набляга също на напоителната технология. Развито е и рибарството. В Пакистан се добива малко количество петрол и повече природен газ.