Как да благоустроим света?
В Свещената ни Книга има много айети, които ясно обясняват целта на раждането на човека и крайната цел на живота му. Единият от тези айети интересува и засяга цялото човечество: „Той ви сътвори от земята, засели ви на нея и поиска от вас да я благоустроите“ (Худ, 61) Този айет е бил обект на специално тълкуване от различни ислямски учени начело с Рагъб ел-Исфахани и особено от философи като Фараби и Ибни Халдун, които черпили вдъхновение от него.
Онзи откъс от времето, дарен на човешкия син, се именува живот - ьомюр. Тази дума идва от същия корен както думата „имар“ – благоустройвам. Живот, изживян без благоустройство и облагородяване, не е живот. Според повелята на Расули Екрем (салляллаху алейхи уе селлем), в Съдния ден, когато човекът няма да може да мръдне от мястото си преди да бъде подложен на разпит, ще му бъде зададен въпросът: „Къде пропиля младините си? Къде и за какво прекара времето си?“ Според израза на Фараби в книгата му „Мединетил фадъла“ (Градът на добродетелните) всеки човек е и архитект. Следователно, той има отговорността да облагородява и да благоустроява, да бъде архитект съзидател. Но не може земята да се благоустрои и облагороди без преди това да се облагородят душите, сърцата, градовете, районите. Ибн Халдун, който нарича своята представа за цивилизацията „умран“, предвижда човека и вселената да се облагородяват едновременно. Според него човечеството носи отговорност за облагородяването и благоустрояването на земната шир. Хората са призвани не да разрушават, а да благоустройват земята.
Днес, за да благоустрояваме земята, трябва да сме скромни пред сътвореното и да не забравяме, че всяко създадено нещо е съобразен дар за нас и нашето поведение и отношение към тях трябва да съответства на сътворението ни. Трябва да имаме предвид, че Всевишният Аллах ни е дарил с всичко това не за да задоволяваме непрестанно ненаситните си страсти, а за да посрещаме своите необходимости.
Ала днес земята е подложена на унищожение, подхранвано от крайно диво потребление. Ние безпощадно опустошаваме всичко. Не само водите, езерата, реките, горите, градините, но и обичта, приятелството, доверието, добросъседството. Казано накратко – всичко онова, от което се състоим. С безкрайните си желания и страсти, унищожаваме не само времето, знанията и натрупванията, но и себе си и своя живот. Ние потребяваме не само света, в който живеем, но и света и надеждите на онези поколения, които ще дойдат след нас. Освен това чрез реклами, пропагандни средства и организации поощряваме още повече това изтребление.
Има една истина, която забравяме, че Всевишният Аллах ни е дарил дотолкова, доколкото да задоволяваме потребността, а не ненаситните си страсти и желания. Следователно би трябвало да се откажем от това потребление, преди то да ни изтреби и да се заемем с онова, което Възложителят ни възложи да облагородяваме земната шир.
Всеки от нас има необходимост от сериозно поведение на потребление. Но навярно и това не е достатъчно. Защото крайното потребление и моралът са далечни едно от друго и никога няма да се слеят. Потреблението налага изтреблението. И наистина потреблението е изтребление, което няма поведение и морал.
Първото нещо, което трябва да правим, когато потребяваме, е да заемем една антипотребителска позиция. Защото във Великата ни Книга е казано: „И отдай на роднините и нуждаещите се, и на пътника (в неволя), но не пилей с прахосничество! Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Творец е голям неблагодарник“. (Исра, 26- 27).
Ние сме последователи на Пейгамбер, който ни е призовавал да използваме икономично водата дори, когато сме на брега на някоя река. Ето, такава чувствителност е проявявал той и към такова поведение ни призовава. В това негово предупреждение има същевременно съзнание за отговорност пред хората, природата, пред Аллах.
Това пророческо поведение трябва да получи своя силен от-звук в сърцата, особено на вярващите. Следователно, религиозните ни служители, както във всяко нещо, така и по отношение на потребителското поведение, трябва да бъдат за пример и да работят за повишаване съзнанието на обществото. Ние, религиозните дейци и служители, имаме отговорност пред обществото да не пилеем времето, съзнанието, умствената си енергия и култура, с една дума – всичките си ценности.
Проф. д-р Мехмед Гьормез
Портал 
