Когато далечните се сближаваха, как всичко близко се отдалечи

Когато далечните се сближаваха, как всичко близко се отдалечи

Беше време, когато комшията и комшулука бяха в центъра на всекидневния ни живот. Хората вярваха в думите: „Не къща, а комшия си купи!“ Затова първо се запознаваха с бъдещите си съседи и ако не ги одобряваха, не купуваха дадения дом. И отново повярвали в поговорката „Съседът има потребност от пепелта на съседа“, се стремяха по най-добрия начин да се разбират с тях. Ако и да не приемаха всичко, все пак показваха минимум уважение и чувствителност по отношение на добросъседството. И съгласно принципа: „Щом у комшията ври и кипи, и у нас може да капе...“ те си споделяха всичко: Като се започне от тасчето топла чорбица, та се стигне в кой магазин са пуснали нещо евтино, какви пакости са направили децата и каква е новата рецепта за готвене...
Тогава може би хората не бяха осведомени за онова, което ставаше по света, но знаеха всичко, което ставаше в махалата им. Нямаше човек, който да не знае къде ще има сватба и къде е погребението – в първото участваха с радост, а на второто присъстваха с болка. Когато тръгваха на почивка, ключовете се оставяха у съседа, а на пазар – децата. Нямаше недоверие към съседа, нито пък да се откаже молбата му.
Ако трябваше да купуват нещо, купуваха от кварталния магазин и собственикът познаваше всекиго в махалата и според положението му отлагаше издължаването му. Дойдеше ли някой нов в квартала, всички се изреждаха да го поздравят с „Добре дошъл!“ Ако пък някой се изнасяше, с мъка му помагаха при багажа. Децата от квартала играеха и растяха заедно. Което имаше колело го, както и топката си.
После стана нещо необяснимо. Изведнъж от всекидневието ни си отидоха онези, които познаваха комшиите и споделяха всичко с тях – радост и тъга. И някак започнахме да четем за тях по книгите, да ги гледаме във филмите. Всеки харесваше тези махали, одобряваше добросъседството, но никой не пожела да затвори книгата, да зареже филма и да отиде да види или най-малкото да се запознае с комшията си. Никой не отиде да честити на младоженците в бляскавите коли и никой не узна за кого дойде катафалката. Вместо това продължи общуването със съвременните съседи. Майката превключи на друга поредица, бащата обърна следващата страница на вестника, а детето им потърси своя приятел в интернет и докато далечините се сближаваха, някак неусетно всичко близко се отдалечи...

Източник