9 Мукабеле

Мукабеле
Разказ

Жените от махалата вече се бяха събрали у Кадирови. Беше трети ден откак се събираха да четат мукабеле, когато едните четяха, а други слушаха Свещената ни Книга. Вътре все още се чуваше характерен за женски сбор шум. Почти всички от участничките вече бяха тук. От четците чакаха единствено Фатме хафъз. Тя бе най-възрастната и живееше чак на другия край на селото. Затова всеки път пристигаше последна. Джемиле йенге от Камбуповите, прегърбена на две жена, също влезе и поздрави. Тогава някои от жените наддадоха гласове:
- Хайде, да започнем и да свършим навреме. Току може да пристигне и Фатме хафъз. Трябва вече да е на пътя...
- Не, не! Нека да изчакаме още малко!
- Да чакаме!
- Не бива да започваме без нея! Тя си ни е водача!
Най-сетне се чу градинската врата:
- Ето, че и тя пристига!
- Хайде, я Рабби, шюкюр! Пак навреме ще започнем. Иншаллах навреме и ще свършим!
Фатме хафъз уморена повече от тежкото си тяло и годините, изкачи няколкото стъпала, облегна бастуна си на стената, събу обувките си и като прекрачи прага на стаята, поздрави:
- Селямюн алейкюм!
- Алейкюм селям! Хошгелдин, Хафъз абла!
- Тъкмо навреме идваш!
- Щом като е така, можем да започнем. На който е реда, да почне да чете!
Фериде от Кючюкхасановите беше по-запалена от младите. Тя винаги слушаше, възприемаше и правеше това, което й казваха по-възрастните хафъзи. Затова днес отново каза:
- Аз да започна!
- Докъде бяхме стигнали?
- До сура „Араф“ – отговори Фериде.
- Добре, дъще, чети тогава!
Фериде разтвори мусхафа, намери страницата и започна да чете: „Елиф, Лям, Мим, Сад...“
Вътре настъпи дълбока тишина. Цяла стая жени слушаха мълчаливо Аллаховото слово. Докато четеше няколко айета, Фатме хафъз я спира и я поправи на няколко места като при последния случай не пропусна да направи следните пояснения:
„Иблиса, тоест, сатаната се противопоставил на повелята на Аллах и не се поклонил пред Адем алейхис селям. Тогава Аллах Теаля го изгонил от Дженнета и обкръжението на меляикетата. След това настъпва неразбирателство между Аллах Теаля и Иблис. Аллах му рекъл: „Щом е така, излез от рая, защото ти си от низките!“ В края на краищата Аллах му признал възможност да просъществува до Къямета и винаги да се опитва да отклонява хората от правия път. Но който му приглася и се съгласява с Иблиса, мястото му също така ще бъде в Джехеннема!“
Жените слушаха със затаен дъх. Фатме хафъз продължи:
„Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) по следния начин ни разкрива защо и как меляикетата долитат до мястото, където се говори за любов към Аллах и религията ни. Аллах Теаля е разпратил по цялата земя Свои меляикета. Когато те видят някоя група от хора, викат другарите си и им казват: “Елате! Тук са онези, които търсим!” Тогава всички пристигат и ги заобикалят. Аллах Теаля ги пита: “В какво положение намерихте Моите раби?” “Те Ти благодаряха и Те възвеличаваха!” “Какво искаха от Мене?” “Искаха Дженнета!” “Видели ли са Дженнета?” “Не, не са виждали!” “А ако бяха видели какво щяха да правят?” “Ако бяха го видели, щяха да го пожелаят още повече”. “Защо бягаха от адския огън?” Видели ли са адския огън?” “Не, не са виждали“. ”Ами ако бяха го видели?” “Ако бяха го виждали, още повече щяха да бягат!” “Ангели Мои! Вие сте Ми свидетели. Аз им простих!” Тогава меляикетата рекоха: “Измежду тях имаше една, която не беше дошла за знания и ибадет, а по свои дела. И на нея ли простихте?” Аллах Теаля повели: “Те са такава общност, че който седне с тях, не може да е негодник. Не би отишъл в Джехеннема. За да постигнем това предизвестие, трябва да говорим за знания за вярата ни и да четем. Да ценим всяка дадена нам възможност! – каза тя и даде знак на Фериде да продължи.
Фериде отново започна да чете със същото желание, с каквото беше започнала. Жените все така тихо и внимателно слушаха. Особено много се вълнуваха и изпитваха удовлетворение когато Фатме хафъз правеше своите пояснения на някои места и като че ли пролетен ветрец ги повяваше.
По едно време Фериде като че ли взе да се задъхва. Фатме хафъз направи знак на Неджибе: „Продължи нататък!“ Неджибе четеше по-бавно и по-ясно и правилно. Затова не се налагаше Фатме хафъз често често да я прекъсва. По едно време й направи знак с ръката си: „Стой!“ След което направи следното пояснение:
„В този айет Той иска да каже на племето на Шуайб, че не е правилно да изоставят религията на Аллах и да се върнат в старата си религия. Ако обаче Аллах е пожелал да ни унищожи, няма какво да кажем. Защото всичките дела са в Неговите ръце. Той ако пожелае, ще ощастливи някого, а когото пожелае ще накаже заради греховете му“. След това нареди: „Продължавай, дъще!“
Неджибе беше прочела близо една страница, когато се чу яростния лай на кучето на двора. Емине абла тихо стана от мястото си, защото бе разбрала, че кучето лае на чужд и непознат човек. И то човек с лоши намерения. И тъй като не искаше да прекъсва четенето, тя се изниза лекичко от стаята. Кучето все още продължаваше да лае настървено. Личеше, че не лае нито на пор, нито на някоя котка.
По това време от градинската вратичка се показа жената на Чобан Сали, която с гняв размахваше тоягата пред себе си и говореше нещо неразбрано. Тя никога не бе стъпвала в тази къща. Емине абла я попита:
- Какво ти е Назифе инге?
Но тя я отблъсна на една страна и се насочи към стълбището. Все още продължаваше да мърмори.
- Хората са излезли на полето. В тази горещина припадат от жега... А те се събрали вътре на хладина... Ще видим тази работа накъде ще излезе!..
И тя с цялото си зло се изправи на вратата на стаята. След това тропна няколко пъти с тоягата си по земята, облегна се на вратата и с все сили започна да вика:
- Какво сте се събрали тука, мари?.. Вие работа нямате ли си?.. Хората жадни на полето работят... А вие сте се накупчили тука бъръ бъ-ръ да ми четете! Хайде, вън!.. Махнете се от тука! Сега ще ви обадя на мъжа ми! Да иде да ви изкаже в общината! Я ми ги вижте, колко са! Чак от другия край на селото се домъкнали!.. Вие мъже нямате ли си? Работа нямате ли си?.. Хайде, да ви видя! Виждате ли тоягата в ръката ми!.. Аз от няколко деня ви гледам как се точите насам... Вие, жени недни, такива... Хайде, ставайте, какво чакате още? Махнете се от тук!..
Някои жени се опитаха да се обадят: -Аа! Чакай ма! Тука да не ти е къщата! Или двора! Нито пък се намираме на улицата! Ти не можеш да се месиш в чужди къщи!
- Как не мога да се меся? Ще се меша и още как! Вие, готованковци такива!.. Коран ще ми четете! Какъв е тоя Коран? Коя от вас разбира какво четете? Хайде!.. Хайде! Махайте се!..
- Ти не можеш да ни гониш! Това не ти е дом! Ако сме у вас, как да е!..
- Ти да не знаеш много! Хайде, вземи си мантото и вън!.. Какво чакаш още? Хайде и ти, дърта хафъзка! Лъжкиня такава! И ти си тръгвай! И повече да не съм ви видяла да се събирате тука! Така да знаете!
В стаята беше настанала невероятна шумотевица и глъчка. По-смелите жени се опитаха да изблъскат навън Коджа Назифе. Тогава тя взе да размахва тоягата в ръката си:
- Стиска ли ви! Коя ще се приближи? Още сега ще ида да ви съобщя на партийния и на тайния!
Жените, разбрали, че работят за днес се разтуря, набързо си взеха мантата, обуха обувките си и една по една взеха да излизат на улицата. Някои от тях все още продължаваха да се възмущават:
- Ай, виж какво направи тази вещица! У тая няма нито страх от Аллах, нито срам от хората!
- Побъркала се! Нито знае какво прави, нито нищо! Един ден поне да бях я видяла на полето, нямаше да ме яд. Цял живот яде това, което мъжът й, овчаря, носи вечер от хората...
- Отдавна бях чувала, че е доносничка! Къде и каквото чуела, мъжът й донасял...
- Нищо, че е овчар! Бил е доносчик и половина! Затова го държали като овчар! Отдавна бях чула, че обича да донася!..
Жените, които излязоха на улицата се чудеха какво да предприемат. Едните утешаваха домакинята Емине абла, други пък продължаваха да кълнят Коджа Назифе.
А тя, цялата разгърдена, разхвърлена, с развята кърпа на главата, с тояга в ръка излезе от градинската врата с мърморене, блъсна вратника и докато пресичаше двора кучето пак така яростно се разлая и ако можеше да откъсне веригата, сигурно щеше да разкъса жената.
След като излезе от дворните врати, Коджа Назифе не тръгна към дома си, а към центъра на селото. Крачеше с твърди крачки като че ли искаше да каже: „Нали виждате, като съм рекла, казала съм. Още сега ще ида да съобщя на партийния!“ А жените, които я гледаха отзад, казваха: „Аллах да й прости! Безумна жена!..“
Исмаил А. Чаушев