3 Ебру

Ебру

Не е известно с точност кога и къде изкуството ебру се използва за първи път. Има някои трудове, чиито автори и дати не са известни. В архивите днес се намира най-старото изкуство ебру, което датира от 1595 г. Носи подписа на Шебек Мехмед Ефенди. Но ако си представим, че за да се развие и за да се приеме едно изкуство, трябва да минат стотици години, и че в архивите не е направено детайлно проучване, ще трябва да приемем, че това изкуство съществува от много по-старо време. Освен това, макар да има твърдения, че думата ебру произлиза от персийския корен "ебри", много години преди тази дума да се използва, е известно, че в Туркистан се използва думата "ебре", която е с много близко значение. Това означава, че има голяма вероятност тази дума да е преминала в персийския език от тогавашния турски език. Шейх Садък Ефенди от Юскюдар, който живее по време на последните години на османците, отива в Бухара, за да изучи тънкостите на ебру. Това също се явява силен довод в подкрепа на средноазиатския корен на ебру. Важен принос за запазването на това изкуство до днес принадлежи на Шейх Садък от Юскюдар.
Като негови следовници Хезарфен Едхем Ефенди, Неджметтин Окяй и Мустафа Дузгундуман запазват, от една страна, традицията в изкуството, а от друга класифицират видовете ебру и създават негова много силна форма. Първият труд, писан по повод ебру, се казва Тертиб-иРисале-иЕбри и датира от 1608 г. Описва по разбираем начин правенето на ебру и майсторството му. А при османците най-важният майстор на ебру след Шебек Мехмед Ефенди е Хатиб Мехмед Ефенди от Истанбул, който му дава своето име Хатибебрусу. Майсторът, който в същото време е и калиграф, е бил и хатиб в джамията "Св. София", и починал през 1773 г.
Какво е Ебру?
В английския език ебру е известно като "марблинг" и означава боядисване, при което се придава мраморен вид. Турското изкуство ебру е клон на древно изкуство, което се заражда в Средна Азия и по Копринения път през Иран стига до Анадола. Ебру на чагатайски, който е от средноазиатските езици, означава харелигьорюнюм (вълнообразен), дамарлъкумаш (жилест), или хартия, което произлиза от думата ебре. В Иран това изкуство се нарича ебру (водна повърхност), или ебри (като облак). През XVII в. в Европа ебру е получило известност като Турска хартия.
В Турция ебру се е използвало освен в изкуството за подвързване и като основа и перваз в калиграфията. С увеличаването на ателиетата на всяко едно изкуство се увеличила и стойността на тази десенова хартия, използвана във фоновете и получила важност, колкото и поставянето на рамки. Днес е ценно както другите абстрактни и пластични изкуства. Освен зрителната, видимата изтънченост ебру ни представя и изключителни красоти от микро и макросвета, които с просто око не може да се видят. Освен това неоспорима истина за ценителите на това изкуство е, че ебру има терапевтична способност.
Това е изкуство, при което към водата се прибавят сгъстяващи материали, за да се увеличи гъстотата на водата. В нея се впръскват бои, чрез които се прави десен. След това десенът се поставя върху водата и се отпечатва на хартията. За корен на думата се приема персийското ебри, означаващо като облак или "абру", означаващо водна повърхност. Десените върху хартия, изработена с ебру, наистина на места напомнят за облаци. Заради това, че вените, жилите на десените наподобяват мрамор, французите го наричат papiermarbre, англичаните marbledpaper, а арабите за ебру използват варакату'л-Мюджезза, което означава венена хартия.
Макар да не е ясно къде за пръв път се появява изкуството ебру, някои твърдят, че за пръв път ебру се е правело в Китай, в Туркистан или в Индия. Иранските източници подчертават, че ебру е разпространено в Иран, като иранският майстор в Индия, наречен Мир Мухаммед Тахир изпраща хартия, изработена с ебру от Индия в Иран. Отново според иранските източници изкуството ебру преминава в Анадола от Иран. В края на XI в. търговците, дипломатите и пътешествениците, идващи в Турция, пренасят това изкуство в Европа и го наричат Турска хартия. Широко се е използвало в Италия, Германия, Франция и Англия.
Изкуството Ебру в Османския период
Ебру се използвало, като основа на официалните държавни документи и различни споразумения, които се писали първоначално, и особено върху тънките десенови хартии, които се предпочитали. По такъв начин това играло роля на предотвратяване на фалшифициране на документи, което в съвремието ни наподобява на логиката да се предпазват банкнотите и чековите книжки от изтриване на фоновите десени.
По-късно изкуството ебру заема важно място сред ислямските изкуства. Турците се привързват към исляма с много силна вяра. И както по всеки въпрос, започват да наричат всички клонове на изкуството божествените красоти. Ставаме свидетели, че в архитектурата, музиката и украсяването винаги са в търсене на мистичните красоти. Това се изразявало с думите: "Разбрах същността на работата, изкуството означава търсене на Аллах, умението е това, всичко останало е прибори." Неджип Фазъл Късакюрек
Калиграфията, която печели важност с Корана, турците приемат като главно изкуство и като прибавят нови форми в арабската азбука, я усъвършенстват. В същото време за украсяване на текстове се използва хартията ебру за основа или като перваз. Тази сфера на употреба ясно ни показва, че турците са приели ебру предимно като изкуство. Разбирането за цветна хартия, използвана при подвързването, останало на втори план. От много време насам това разбиране се счита за второстепенно и подобно на табло стои закачено в рамка на стената.
Тъй като майсторството ебру е много близко до разбирането за абстрактно изкуство сред днешните течения на изкуството, майсторите му не считат за важно да се чувстват различни по поведение. Накратко, няма нужда изкуството ебру като същност да бъде представяно като съвременно изкуство.
Първото средство, което се използва, когато се прави ебру, е коритото. В коритото с водата чрез четки се впръскват бои. При направата на ебру коритото е главно средство. Надлъжно на коритото на чъта (плет) се забиват един ред телени гребени; от гребените, разположени на различно разстояние, се прави вида ебру тараклъ. А когато се подготвят видовете на ебру хатиб и чичекли, се прекарва една-единствена тел на върха на дървена дръжка. Макар и да може да се използва всякаква хартия, в ебру се употребява предимно "перле" или тестена хартия. Цветните десени се добиват от земни бои, които са неразтворими във вода. С едно парче от кристал или мрамор, наречено дестесенг (ръчен камък), се размазват и изтъняват добре боите и се поставят в отделни съдове. Китрето, което е вид лепило във формата на плака или лента, се смесва с вода, за да се разтвори. Вместо китресе използва салеп, ленено семе, морски водорасли и хилбе. Във водата с китре, за да не потънат боите на дъното и да не се разпръснат, се прибавя жлъчка. За тази цел може да се използва и съгъроту (храст, виреещ в полето). Мюхре (черупка от морски миди за лъскане на хартия) също е сред материалите, които се използват, служи за поправяне и излъскване на ебрувата хартия и е известно като ръчна преса.
След подготовката на материала, като първи етап, се поставя китре във водата, за да се разтвори, след това се прецежда 1-2 пъти и се изсипва в  коритото. Върху него с четка се напръсква боя и с помощта на тел се оформят желаните десени. Хартията се полага върху коритото и за да добие десена от водата, се държи 10-15 секунди, след което се вдига. След като хартията се положи върху коритото, ако се види, че има въздушно пространство между нея и водата, хартията се пробива с топлийка и въздухът се премахва.
Материалите, използвани при ебру
Китре. Това се получава от стъблото на бодливо растение, наречено гевен, което е саморасло в планините на Анадола, Иран и Туркистан. Млякото, изтичащо от насечените клони през летните месеци, по-късно изсъхва и се събира под формата на бели парченца с цвят на кост. Оставят се два дена в негъста вода (приблизително 3 л/20-40 гр). Китрето, което изцяло се е разтворило, се прецежда през платнени торби и се изсипва в коритото.
Китре е лечебно растение (използва се при проблеми с гърлото и стомашни болести), използва се широко в козметиката и текстилната промишленост.
Боя. Използват се бои, добивани от метален оксид в природата, наречен по традиционен начин земна боя. Турция е богата на природни цветове държава. Каквато и да е пръст, когато се направи на кал, филтрира се и се смачка, е възможно да се превърне в боя.
Четки. Използват се четки, направени от конски косъм, навит на стрък от роза по такъв начин, че средата му да остане празна. Предпочита се розов клон, защото предотвратява мухала. Използването на различни по дебелина и височина четки позволява да се контролират боите и да се сипва боя в коритото, колкото е необходимо.
Корито. Използват се съдове дълбоки 4-6 см. Те могат да бъдат направени от дърво или метал с размер на хартията, която ще се обработва, или с малко повече сантиметри (това е необходимо, защото хартията се мокри и надува). Използва се предимно хартия с размер 35x50 или 25x35 см.
Вода. За предпочитане е вода, която не може да се втвърди. Най-добрата вода е дестилираната. По-рано се е използвала дъждовна вода, но днес не се препоръчва, заради киселинните дъждове.
Хартия. Идеалната хартия е тази, която се добива ръчно, без киселинни примеси и с голям попивателен потенциал. Заради това, че се намира трудно и е скъпа, спокойно може да се използва всякаква хартия, която не е с лъскава и лакирана повърхност. За да се увеличи попивателната способност, върху хартията с гъба се нанася определено количество шаперийджи (антисептично вещество). Така се намалява възможността за стичане на боите.

Жлъчка. Това е най-важният елемент за осъществяването на ебру. Този, който прави ебру, трябва добре да разбира работата с жлъчката. Всъщност тайната на ебру е жлъчката. Тя извършва главно следните дейности:
Баттал ебру е най-елементарният и най-стар вид ебру. Той се прави, като върху хартията се нанася боята от коритото, както е изсипана.
Гелгитебру като вид ебру се прави, като телта се потапя в боите, които са над китрето, и се движи отдясно наляво и отгоре надолу. С изтеглянето на гребена отляво надясно при вида гелгит се прави тараклъ ебру, с диагонално изтегляне се прави сал ебру, а с придаване на завити форми се прави бюлбюлювасъ ебру. Ебру, на което му е придадена мраморна форма, се нарича сомаки ебру, а когато се прави ебру с бледите цветове на сал ебру и тараклъ ебру се нарича хафиф ебру. Когато в коритото остане малко вода с китре, хартията се нацапва, боята приема пясъчлив вид, а тази разновидност на ебру се нарича кумлу ебру. А когато върху лека основа се оформят с тел десени на цветя – лале, теменуга, карамфил, зюмбюл, гелинджик и роза се прави чичекли ебру. Тъй като за първи път известният калиграфист и майстор на ебру Неджметтин Окяй прави това ебру, то се нарича Неджметтинебрусу. Колтукебрусу, чието изработване наподобява на чичекли ебру и включва предимно малки десени с лалета, се използва за украсяване на краищата при текстове. Чрез напръскване на основата, на което и да е ебру със злато, се прави зерефшанлъ ебру.
Ебру се използва много в подвързването и калиграфията. Понякога се оценява самостоятелно като своеобразно табло.
Най-изявените майстори на това изкуство: Шебек (умрял преди 1608 г.), Хатиб Мехмед Ефенди (1773), Шейх Садък Ефенди (1846), ХезарфенЕдхем Ефенди (1829-1904), Бекир Ефенди (в началото на XX в.) и НеджметтинОкяй (1883-1976). Синовете на Неджметтин Окяй, Сами Окяй (1910-1933) и Саджид Окяй (р. 1922), както и Нейзен Ниязи Сайън (р.1927), Мустафа Дузгун- думан (1921/1990) са прилагали това изкуство.
Днес, Хикмет Барутчугил, постоянен преподавател във Факултета по традиционни турски ръчни изкуства на университета Фуат Башер и Мимар Синан придава нова светлина на ебру и вкус на десена.