3 Нефс

Нефс

В арабската поезия по времето на невежеството думата нефс се използва като съществително име или местоимение, което посочва лице, а с течение на времето започва да се използва в над двайсет значения – дух, душа, кръв, личност, сърце, вътрешност, някой, превъзходство, съвършенство, джевхер (абстрактна същност), отвращение, воля, кемгоьз (зло око), са сред главните значения на нефс. В Свещения Коран освен във форма на местоимение се използва и в смисъл на дух, душа, вътрешност и сърце. С развитие на философската мисъл думата започва да се използва в значението дух и става теоретически въпрос на келяма, тасаввуфа и философията.
Под влияние на формата, в която нефс се употребява в Корана, след омаядския период нефс получава широка употреба в смисъла на дух. Но сподвижниците на Пророка (сахабетата), техните наследници (табиун) и последователите им, които са предните учени, се задоволяват с даденото в Корана и Суннета по въпросите за същността на нефса и качествата му. Предните правоверни учени (селефа) предпочитат да вярват в това, което се споменава в Корана и Суннета, и избягват да влизат в спор по този въпрос, тъй като считат, че е невъзможно да се разбере същността на нефса.
След II в. по хиджра мюсюлманските учени и мислители започват да спорят и да изтъкват различни мнения по въпроса за нефса, особено след преводите на гръцки философски текстове на арабски език. Възникват много теории и мнения по въпросите за същността на нефса – характерните му черти, вечността и състоянието му след смъртта. Тези мнения носят огромното влияние на неоплатонистките тълкувания.
Съществуват много различни мнения по въпроса за същността на нефса. Както пояснихме, той става теоретичен въпрос на келяма, философията и тасаввуфа. Учените от тези научни области изтъкват свои предположения – едни, като вземат за основа основните източници – Корана и Суннета, други, като разчитат повече на силата на разума. Тук естествено, е невъзможно да обърнем подробно внимание на твърденията на различните ислямски учени поради многобройността им. Само да споменем някои: нефсът по своята същност е противоположен на материалното тяло; нефсът е абстрактна същност (джевхер); всички ислямски течения приемат, че нефсът не е безначален, но възникват разногласия, дали е създаден преди тялото, или след него; след смъртта тялото изчезва, а нефсът остава.
Според ХаятиХоькелекли нефсът изразява две различни значения:
1.Нефс - това са чувствата в човека, които са предизвикани от подбуди на яд, агресия и желания. Лошият характер и лошите обноски, които се появяват у човека, произлизат от тук. С този нефс, който има значение на интуитивен механизъм, трябва да се води борба, да се възпитава и да се подобрява. Конкретното значение на нефс е разпространено в тасаввуфа. Основното в тасаввуфа е самовъзпитанието. Нефсът е вътре в човека и е в противоречие с природата му, но се приема за втора личност, която човек може да овладее. Това схващане е насочено повече към педагогиката и практическите идеи.
2. Нефс означава същността, присъщото на човека. В това значение между нефс и сърце, дух и ум няма разлика (Газали. Ихя, III, 4). Като място и средство, което се използва от силата на мисълта, се приема мозъкът. Силата на гнева в тялото използва сърцето, а силата на желанията използва черния дроб. Моралната и поведенческата структура на човека са зависими от качеството на дейността на тези сили. Чрез правилната дейност на умствената сила и контролирането на другите сили се ражда добродетелта мъдрост. Когато силата на желанията се контролира от ума, и когато той не е роб на собствените си желания, се появяват добродетелите честност и щедрост. Ако силата на яда е умерена, съобразена е и се подчинява на ума, се появяват добродетелите храброст и скромност. Благодарение на умерените и съобразени отношения се появява съвършенство, цялост, която се нарича справедливост. Така пълното морално съзряване е свързано с придобиването на тези четири добродетели.
Речниковото значение на думата нефс е същината и действителността на нещо, същност, душа, дух, сърце, духовната сила в човека и цялостта на нещо. А в Свещения Коран думата нефс носи смисъла на цялостта, която е съставена от духа и тялото на човека; тя е човешко същество или човешка личност. Има много айети относно гореспоменатите значения. "...На всяка душа се възлага само по силите й..." (ел-Бакара, 2: 233; 281). "И как ще бъдат, щом ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила, и не ще бъдат угнетени." (Али Имран, 3: 25, 30, 145, 161, 185); "И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните – същото възмездие..." (ел-Маиде, 5: 45, 32); "Там всяка душа ще изпита предишните си деяния. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли." (Юнус, 10: 30, 54, 100); (ел-Енам, 6: 70, 151, 164); (Худ, 11: 105); (ер-Рад, 13: 133); (ел-Енбия, 21: 35); (ел- Му'минун, 23: 62); (ел-Анкебут, 29: 58); (ел-Локман, 31: 34).
В Корана с нефс се изразяват лични местоимения, използва се за вътрешността и душата на човека. Освен това в Корана нефс има седем степени: Нефс-и Еммаре, Нефс-и Левваме, Нефс-и Мюлхиме, Нефс-и Мутмаинне, Нефс-и Радийе, Нефс-и Мердийе и Нефс-и Самиме, нарича се още Сафийе.
Ислямът е съвършената божествена система, която Аллах дава в услуга на хората. Това е и основният път за доближаване до Твореца. Това доближаване може да се осъществи чрез опознаване на нефса, т. е. човек да опознае себе си, душата си, тъй като нефсът непрекъснато залива човека с желания и иска да го направи роб на желанията си. Най-голямата преграда между Аллах и човека е именно нефсът. Нефсът е злата сила в човека и източникът на плътските желания, които не са разрешени от исляма. Предпазването от тези желания наистина изисква много воля и разбиране. Понякога хората, за да узаконят постъпките си, които са плод на подбудите и желанията на нефса, и нямат необходимата воля да сеотърсят от тях, изтъкват доводи, че примерно постъпката е мекрух (нежелана) или мекрух близо до хеляла. За да се доближи мюсюлманинът до Аллах, трябва, първо, да се пребори със своя нефс. Това означава да го превъзпита, нефсът му да не желае лоши постъпки, да го превърне в добър. Ислямът не проповядва унищожаване на нефса, а контрол над него. Както по времето на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) едни сахабета решили да се оттеглят в отшелничество – да не се женят, постоянно да говеят и да правят ибадет. Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) разбрал за това, им казал, че в исляма няма крайности и монашество. В този случай посочил за пример себе си, че той също се жени, говее, когато трябва, спи и почива.
Във връзка с въпроса за нефса Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) дава голяма яснота. Например в един хадис-и шериф повелява: "Показателя на разумността е да се победи и ръководи нефсът и да се подготвя това, което ще е необходимо след смъртта, а показателят на глупостта е да се подчинява на нефса и да се чака милост и прошка от Аллах" (Хадис-и шериф Берика).
Тази глупост, т.е. подчиняването на нефса, за което става въпрос в хадиса, в съвременното всекидневие трудно може да бъде разбрано. В много случаи човек рецитира подобни хадиси и айети, които повеляват контрол над нефса и предпазване от плътските страсти, но всъщност, без да осъзнава, върши обратното. Контролът над нефса и предпазването от неговите неправилни желания трябва да станат всекидневие на мюсюлманина, начин на живот. Само така той може да се доближи до Всевишния Аллах. А тази близост несъмнено дава повече удоволствие за душата, отколкото каквото и да било друго. Това може да се постигне, ако целта на мюсюлманина е сближаване с Аллах, ако се предпазва от грях и прави само добри неща. В тази връзка можем да споменем думите на Ебу Бекр Тамистани, който казва: "Спасението от робуване на нефса е най-голямото благодеяние на света. Защото нефсът е най-голямата преграда между човека и Всевишния Аллах." Муджахид бин Джебр пък казва: "Който уважава своя нефс, загубва религията си. Който унижава своя нефс, уважава религията си." А един свещен хадис гласи следното: "Бъди враг на нефса си! Защото той е мой враг." (Хадис-и кудсиМектубат-иРаббани).
Без съмнение, всеки мюсюлманин трябва добре да опознае нефса си, защото всички добрини, които прави, може да станат безсмислени, заради едно угаждане на своята душа (нефс), което може да бъде голям грях. За да живее мюсюлманинът, трябва първо да победи своя нефс. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелява в един хадис: "(Истински) Борец е този, който се бори срещу нефса си." (Тирмизи. Фезаилю'л-Джихад, 2; Ахмед б. Ханбел. Мюснед, VI, 20) Целта е не да се унищожи нефсът, а да се предпазва от крайности, да се контролират желанията му, да се превъзпитава. Имам Газали оприличава човека на конник и казва: "Нефсът е возилото на духа. Ако човек пусне повода на нефса и се остави в посоката, в която върви нефсът, непременно ще бъде загубен. А ако прави, както при някои индийски религии и мистични философии, да се опита да убие нефса, ще остане без возило по пътя на истината. В такъв случай хвани повода на нефса и се възползвай от возилото си!"
При превъзпитаване на нефса трябва, първо, да се премахнат вредните елементи като неверие (куфр), невежество, лоши чувства, грешни вярвания, т. е. това означава пречистване от всякакви верски, морални и практически грешки. След като бъде пречистен и запазен от тези злини, трябва да се възпита с добри качества, като вяра, знание, мъдрост, добри чувства, и да се изпълни с душевност. Или с други думи трябва да се избягват всички порицани от религията постъпки и да се вършат одобрените, както и това да се съобщава и на другите мюсюлмани.