Тезхиб
Думата тезхиб на арабски език означава позлатяване. По принцип тезхиб се наричат украшенията, направени от злато и различни цветове върху хартия, обикновено без фигури. Освен че тезхиб се използва най-много в книги с ръкописни текстове, той се прилага и в единичните надписи за украсяване на краищата на листовете. Това украшение се е използвало най-много в заглавните страници. В най-важните книги освен малката част, отделена за текста, в първите две страници се вижда, че цялото останало пространство е изпълнено с тезхиб. Станало е правило, особено за първите две страници от Коран-и Керим, изпълването им с подобна украса. В другите книги е сметнато за достатъчно изготвянето на една част за бесмеле, изработена с тезхиб, в началото на текста. В такива главни страници фонът на бесмеле и рамката му са изработени с тезхиб. Освен това в повечето случаи горната част на текста е изпълнена с украшение. В книгите преди текста могат да се срещнат една, две или повече позлатени страници. В такъв вид страници по принцип текст не се намира.
Украшението без определени фигури обхваща цялата страница. Има примери, в които по средата на страницата има украшение под формата на медальон. В страницата на Хунернаме, украсена много богато и намираща се днес в Библиотеката "Топкапъ Сарай", в частта, обкръжена с линия и отделена за текста, се намира овален медальон, наречен шемсе. В този образец се намира украшение наречено ебру, което представлява имитация на мрамор, върху който е поръсено злато.
Понякога на първата страница се намира едно цвете или букет. Това е метод, използван предимно през и след XVIII век. Цветята според времето малко или много са изработени натуралистично. Най-често използваното цвете е розата. В текста (А. 5668), намиращ се в Библиотеката на Истанбулския университет, се вижда, че е използвана доста стилизирана, позлатена украса, разположена симетрично върху двете страници.
Сведенията, даващи информация за съдържанието на книгата и за кого тя е написана, също могат да бъдат разположени в медальони, изработени с тезхиб. Тези страници се наричат захрийе, а украшението, направено с тази цел, се нарича тезхиб-и захрийе.
Коран-и Керим е книгата, в която най-много била приложено това изкуство. Голямо влияние за това оказва духовното въздаяние, което получава този, който пише и украсява Корана. В много образци на тезхиба е отредена голяма важност – освен че целите първи страници са изработени с него, и надписите на сурите също са изработени на същия начин. А надписът, показващ името на сурата, се подготвя с друг цвят, изписва се например с бял цвят или злато, с което се отделя от нормалния текст.
Страницата, която дава името на писаря, се нарича кетебе. Върху тази страница на много места е сложена датата, когато писарят приключил изработката й. Кетебе може да се намира както на цяла страница, така и в една част на нея. В Библиотеката "Топкапъ Сарай" е запазена страница кетебе от Корана (Е.Н 148), на която името на писаря е изписано в декоративна рамка с бял цвят. Това кетебе е характерно за един от известните писари от XVI в. Шейх Хамидуллах от Амасйа.
Тъкмо преди да свърши страницата, след текста, празното място се изпълва с позлатен или с други украси медальон. Друг метод, който често се среща, е постепенното събиране на редовете и завършването на текста в триъгълник. В Корана (Н 70), намиращ се в Библиотеката "Топкапъ Сарай", се наблюдава друг метод. В този образец последните редове са отделени за кетебе и датата, а мястото за тезхиба е отдолу в квадратна рамка.
В Коран-и Керим са определени и точните места за спиране при четене. В повечето случаи те са украсени с тезхиб. В ранните и класическите периоди местата за спиране са без украшения, докато от XVIII в. нататък са по-старателно украсени. Писарят е успял да представи богатото си въображение в тези малки медальони. Украшения в качеството на тезхиб може да се срещнат навсякъде в книгата. В някои много ценни образци може да се срещнат златни украшения и върху тънките листове, поставени за защита на страниците.
Освен по страниците на книгите тезхиб се е използвал и по надписите, приготвяни за закачване на стените. Хилйе-и шериф [достойното описание на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)], текстовете в качеството си на дипломи за писари, също влизат към тази група. В текста на такива надписи в останалите празни места се прави тезхиб по различни начини. С течение на времето всичките прилагани практики влизат в рамка, изрисувана с тезхиб. Ферманите и султанските печати също заемат място сред изписаните примери, украсени с тезхиб.
Един класически тезхиб е украсен с руми (вид украсяване) или цветя върху златен или тъмносин фон. Освен това се използват и обогатяващи методи. В Библиотеката "Топкапъ Сарай" в текстовете с номера 308, 309, 311 откриваме един от методите за обогатяване на украшенията. В частта със златна рамка, която се намира по краищата на страницата, точките, които се оформят посредством натискане със задния край на иглата и с различния им отблясък, е постигната различна гледка. Там, където свършва тезхибът, за да се смекчи преходът към фоновия цвят на хартията, са използвани черти, мотиви (тъг). За такава златна част има изключително много примери, която позволява да бъде класифицирана като втори вид тезхиб. Т. нар. тъг като цяло се състои от една тънка черта и точки, черти или малки цветчета, които я обогатяват. В някои текстове се вижда, че чертите са употребявани много често.
Друг вид тезхиб е халкяр. На персийски език това означава украсяване със злато. С използването на златото под формата на малки или плътни, тънки или дебели черти могат да се образуват различни цветови оттенъци. По принцип се използват малко цветове, и меките тонове са предпочитани. Намират се примери, в които тезхиб и халкяр са използвани заедно.
Друга техника, която се прилага заедно с тезхиб, е ебру. Ебру се намира по перифериите на надписите по краищата на страницата. Ебру е развитата форма на писане, която всеки човек през детството се опитва да постигне.
Тезхибът е изкуство, което освен в случаите, които накратко се опитахме да изложим, намира приложение и в много различни области с неповторимо богатство и красота. Тук, макар и за кратко, ще се спрем и на колективната работа с хат (калиграфия) ебру (помощен елемент за украсяване извън частите, заемани от тезхиба) и тезхиб, които заемат отделни места сред най-добрите произведения на някогашните писари.
Ако трябва да се направи пълно представяне на тезхиба, то е изкуство за украсяване със злато и различни бои. Специалистът, който използва това изкуство, ако е мъж, се нарича музеххиб, ако е жена, се нарича музеххибе. Изкуството тезхиб, което представлява едно от най-старите изкуства, е на път да се забрави и да се отдалечи от нашата култура, но с усилията на някои добри творци отново започва да се съживява. Изкуството тезхиб е било въведено в Анадола от турците, които се смесват с различни култури от Средна Азия. То било винаги почитано през времето на Бейлиците, Селджуците и Османците, като с течение на времето продължило да се развива, за да стигне до наши дни. Доколкото е видно от различни източници на писарите, които са използвали това изкуство, те били високо оценявани от владетели, султани и ръководители, които им осигурявали всичко необходимо, за да продължат изкуството си. В резултат на това днес, в различни библиотеки, но предимно в библиотеката "Двореца Топкапъ" в Турция са изложени писмени трудове, които дават възможност за проучване и изследване. Темите, в които тезхиб е намерил най-голямо приложение в миналите периоди, са Корани Керим, султанските печати и фермани, муракка, вакфийе (документ, поясняващ правилника на дадена фондация), надписи и книги с различна тематика. И днес това изкуство се използва за украсяване краищата на страниците, за обработване и украсяване на надписи, корици на различни книги, както и на Коран-и Керим. Изкуството тезхиб се овладява с търпение, упоритост, много четене, изследване, проучване на трудове, както и по метода майстор-чирак. С изискваното от него много наблюдаване се възпитава окото, с многото чертане се възпитава ръката, а това са много важни качества за прилагане на тезхиба. Желаещият да се занимава с това изкуство, което е твърде трудно и изисква дълго обучение, щом веднъж опознае богатството и красотата му, не може повече да се откъсне от него. Блясъкът на златото, вълшебната красота на цветовете, изтънчеността на работата, изящността и сладостта, получавани от допира с историята ни, всички тези преодолими трудности се превръщат в дълбока наслада, която увеличава мотивите за успех.
Основните мотиви, листа, хатайи (мотив на цвете, символизиращ разтворен лотос в изкуството тезхиб), руми и булут (друг вид украсяване) са конкретните форми, които съставляват изкуството тезхиб. Те също помежду си делят на различни подгрупи. Всеки от тях има свои характерни правила на чертане. Когато се прилагат тези правила, могат да се създадат много различни десени. Първия етап на работата с тезхиб е приготвяне на десен. Този десен може да бъде както в края на текста, така и да стои самостоятелно. Ако се работи в края на текста, според размера се приготвя десенът. След това текстът се залепва с нишесте върху специално подготвена хартия. Тази дейност изисква изключително много внимание. Таблиците се махат и се прилагат различни методи според цвета и вида на десеновата хартия. Следва обработване на частите, определени за позлатяване в десена, които се позлатяват с т. нар. инструмент зермюхре, който на върха си има точно определен камък (като акик– вид камък с червеникав цвят). После се пристъпва към работата, изискваща най-много внимание и старание –тахрирлеме (мотив за украсяване на определените черти). Най-подходящо е тя да се извърши с обикновено мастило. След тахрира се преминава към оцветяване на цветята. След това, ако има възможност, основата се оцветява с четка в различни цветове или само в един. Последният етап при работата с тезхиб е боядисването на мотивите (тъг). Обикновено това са силно изтънени и дълги форми, успоредни една спрямо друга, които след десена запълват празния лист. По този ред се получава класическият вид тезхиб. Друг не по-малко важен тип е този, който се прави изцяло със злато, халкяр. Златото се разрежда в достатъчно количество желатинова вода и се нанася върху мотивите, а краищата тук се маркират с нюанси (тънки, дебели) на златото, което е гъсто, т.е. малко разредено. Ако халкярът се обработва с леки цветове, се нарича зершикяф, ако около мотива се прави тахрир с гъст цвят, се казва халкяр с тахрир. Това дава възможност да се работи по различни начини.