Пак ела

Пак ела

В едно общество могат да живеят хора, които принадлежат към различни религии. Много е важно представителите на различните религии да имат толерантно отношение помежду си, за да може обществото да просъществува в мир и благоденствие. Според ислямското право немюсюлманите, които живеят в ислямските страни се наричат „зимми“ и държавата е задължена да защитава техните права и сигурност. В суфистичната история съществуват множество примери на толерантност и добросъседски отношения към немюсюлманите. Ето някои от тях:
Баязид Бистами имал съсед огнепоклонник с малко дете. Един ден той трябвало да замине някъде. Тъй като нямало с какво да светят вкъщи, детето се страхувало и плачело. Баязид Бистами всеки ден вземал по една борина и носел у съседа си. Когато той се върнал и разбрал за това, много се учудил и в душата си почувствал някаква любов към Баязид и си рекъл: „Щом като той ни е донасял светлина, не е възможно да живеем повече в тъмнина!“ След това той отишъл при Баязид и приел исляма.
Известно е следното четиристишие (рубаи), което се приписва на Хз. Мевляна:
„Пак и пак ела, какъвто и да си; неверник, огнепоклонник, безбожник да си; под нашия покрив безнадежден не си, сто пъти да си покаял, пак приет си ти!“ Той е заявил, че всички хора трябва да се гледат с еднакви очи, а онези, които не са способни на това, дори светци да са, всъщност са бунтари срещу Аллах и грешници.
А Ходжа Ахмед Йесеви също така е казал:
„Дори неверник да е пред теб, не го кори!“, защото такъв е пътят и сюннета, посочен от Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Малик б. Динар, един от първите суфии, имал съсед евреин, който всеки път при нужда се облекчавал под стената на дома му като същевременно замърсявал и градината му. Малик от своя страна всеки ден минавал и чистел стената и градината. Веднъж съседът му рекъл: “Не ти ли е гнусно от това, което правиш?” Малик отговорил: “Да, гнусно ми е, но чистя!” Съседът отново го попитал: “А защо и за кого понасяш това?” Тогава Малик му обяснил: “Правя го заради Аллах, защото Той приема за Свой верен раб онзи, който преодолява гнева си и прощава на хората. При тези негови думи съседът му евреин рекъл: “Каква прекрасна вяра! Аллахов приятел понася Аллаховия неприятел и го търпи!” и приел исляма. Подобна легенда се разказва и за Имам Азам Ебу Ханифе.
Когато Мевляна Джеляледдин Руми и приятелите му извършвали „семаа“ (мистичен танц), вътре нахлул пиян мъж, който се клатушкал наляво и надясно и взел да безпокои хората. Последователите на Мевляна започнали да го ругаят. Тогава Мевляна ги спрял с думите: „Той пил, а вие сте се напили!“ Последователите му рекли: „Но той е християнин!“ Тогава Мевляна допълнил: „Нима не ви е страх от Аллах!?“
Веднъж един учен християнин от Константинопол (впоследствие наречен Истанбул) чул за скромността на Мевляна и отишъл в Коня да го види. Когато се срещнали, християнинът се навел три пъти пред Мевляна. Когато повдигнал глава обаче видял, че и Мевляна скромно и уважително се навел пред него. Когато монахът разбрал, че Мевляна се навел трийсет и три пъти пред неговата скромност, извикал, разкъсал расото си и приел исляма. След това Мевляна се върнал в медресето, където преподавал и синът му, рекъл: „Бахаеддин, сине! Днес един монах се опита да ми отнеме скромността и смиреността, но благодарение на Аллах го надвих в скромност!“
От тези предания става ясно, че толерантното отношение на суфиите към иноверците е станала тяхна жизнена философия. И тази тяхна толерантност често пъти е ставала причина немюсюлманите да приемат исляма.
Там, където цари толерантност има любов и разбирателство. Толерантността на мюсюлманите е била една от най-важните причини немюсюлмани да приемат тази вяра. А грубостта не би послужила за нищо друго освен за обиждане и отдалечаване на хората. Впрочем в Коран-и Керим се повелява: „А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от тебе.“ (Ал-и Имран, 159)
Хубавата дума, толерантността и самоотвержеността не само в миналото, но и в наше време стават причина за вливане на хората в исляма.
Доц. д-р. Недждет Тосун

Източник