2 Ебу Бекр

Ебу Бекр

Ебу Бекр (радиаллаху анху) е най-достойният човек след Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), човекът, който някога бил огрян от слънцето. Ебу Бекр (радиаллаху анху) бил удостоен с честта Всевишният Аллах да го нарича ес-Съддик– предания, верния, надеждния. През целия си живот той бил редом с Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), бил негов истински приятел и го подкрепял с каквото и както можел. По време на преселението в Медина, докато враговете ги преследвали, Пророкът и неговият близък приятел се скрили в пещерата Севр. По този повод в Свещения Коран се казва:
"Ако вие не му помогнете [на Мухаммед], Аллах вече му помогна, когато неверниците го прогониха – и бе един от двамата, когато бяха в пещерата; когато рече той на своя другар: "Не страдай! Аллах е с нас..." (Тевбе, 9: 40)
В това принудително уединение Ебу Бекр (радиаллаху анху) споделил с Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) съкровените тайни на великата любов към Всевишния Аллах. Точно там с наставлението си Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) научил Ебу Бекр на тайното споменаване на Аллах, разкрил му тайния смисъл на зикр.
Ебу Бекр е един от първите мъже, които приели исляма без всякакво колебание, опасение и съмнение. Ебу Бекр дълбоко възприел посланието на Аллах и ислямът станал основа на живота му. Всички негови действия били пропити с безусловна любов към исляма, към Всевишния Аллах и Неговия Пратеник. Всяко добро дело той извършвал в името на Аллах. Всяко свое дело довеждал до край, изпълнявал го безупречно и с постоянна искреност.
Ебу Бекр овладял изтънчеността на чувствата, с усърдие и готовност жертвал себе си заради доброто на другия, проявявал винаги умение да се жертва: и в големите дела, и в обикновените неща. Веднъж Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил заедно със сподвижниците си в джамията. При тях дошъл Али (радиаллаху анху), поздравил всички и си потърсил свободно място да седне. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) огледал своите ученици, за да прецени кой от тях би могъл да отстъпи своето място. Ебу Бекр (радиаллаху анху) усетил желанието на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), надигнал се от мястото си и казал: "О, ти, баща на Хасан и Хюсеин, ела тук." Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) останал доволен от неговата постъпка, и казал:
"О, Ебу Бекр, цената на изтънчения човек се знае само от изтънчения човек."
Ебу Бекр бил наистина еднакво внимателен както към своите, така и към чуждите чувства, действия, и постъпки. Бил много съвестен и със силно развита интуиция. Много прецизно следял с какво се храни. Само духовно израсналите хора осъзнават силата, с която храната въздейства върху душата. Знаем, че "човек е това, с което се храни"... Веднъж изгладнелият Ебу Бекр (радиаллаху анху) опитал храната, която прислужничката му поднесла, без да знае от къде я носи и от кого е приготвена. Когато се съвзел, Ебу Бекр разтревожено попитал: "От къде донесе тази храна?" Прислужничката започнала подробно да обяснява: "Още по времето на джахилията (невежеството) познавах едно семейство. Отидох да ги посетя. В този ден у тях имаше сватба. Те ми дадоха за вас това да се почерпите." Ебу Бекр започнал да се мъчи да повърне. Потресен бил от малката хапка храна, приготвена в дом, където не се споменава името на Аллах, от ръцете на човек, обзет от гняв и страх и чието сърце не служело на Истинския Бог, а се кланяло на грозните идоли. Прислужничката промърморила: "Не разбирам как от едно парче храна може толкова да повръщате?" На недоумяващата прислужничка той отговорил: "Ако с това парче бих повърнал и душата си, пак щях да го изкарам от себе си."
С пречистата си любов към Всевишния Аллах и Неговия Пратеник Ебу Бекр във всички добри дела се проявявал пръв. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) често питал сподвижниците си какво добро и полезно са извършили през изминалия ден. Веднъж веднага след сутрешния намаз Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) задал такъв въпрос: "Кой от вас посрещна утрото с намерение да говее?" Отговорил му само Хз. Ебу Бекр. И на следващите въпроси: "Кой от вас тази сутрин посети болен? Кой от вас даде садака?", отново отговорил само този достоен човек. Омар (радиаллаху анху), отличаващ се с бойния си характер и вроденото си чувство за справедливост, бил смутен, както и останалите, и попитал: "О, Пратенико на Аллах, ние току-що дойдохме тук за сутрешния намаз. Кога бихме могли да навестим болен и да дадем садака." Ебу Бекр отговорил: "О, Пратенико на Аллах, аз научих, че синът на брат ми е тежко болен, и като идвах насам, избрах път, минаващ покрай дома на моя роднина. Посетих го и му пожелах скоро да оздравее. А до входа на джамията един беден човек просеше и искаше да му дам нещо. Синът ми Абдуррахман носеше къшей хляб и ние го дадохме на нуждаещия се."
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем), развълнуван, каза: "Ти ще бъдеш в рая, ти ще бъдеш в рая." Като чул това, Хз. Омар (радиаллаху анху) възкликнал: "Колкото ида се старая да надмина Ебу Бекр, той винаги ме изпреварва."
Лицето на Ебу Бекр (радиаллаху анху) било изпито, с хлътнали очи и рядка брада. Той бил слаб, а на ръст – малко по-висок от среден. Притежавал добро, чувствително сърце и ранима, възприемчива душа. Изпълненото му с любов сърце го правело винаги тъжен. Докато четял Книгата на Аллах, очите му се навлажнявали. Бил любимец на всички. Сред близките му нямало човек, който да не го обича. Прилагал на дело обичта си към хората, тя била истинска, не на думи. Той бил защитник и помощник на бедните, сираците и робите. В Корана Всевишният Аллах казва за неговата щедрост:
"...на никого не прави благодеяние, за да бъде възнаграден, а само в стремеж към Лика на своя Господ, Върховния. И непременно ще е доволен." (Лейл, 92: 19 - 20 - 21)
Ебу Бекр изразходвал всички свои средства за освобождаване на робите. Откупил умиращия в калта Билял (радиаллаху анху), който по-късно станал първият четец на езана; пребития до смърт Аммар; Ебу Фукайха, когото вързали за краката и го влачили в калта по дребни камъни. По пътя на Аллах Ебу Бекр (радиаллаху анху) раздал всичко от огромното си богатство, а самият той ходел в джамията, като се намятал с груб вълнен плат. Мекото му сърце, добродушието, щедростта го довели до духовното състояние ръза (от арабски ръда), което означава съгласие, одобрение, приемане на всичко онова, което е предопределил Всевишният Аллах.
Той бил толкова скромен, че не обременявал другите дори с молба да му подадат камшика, ако го изпуснел, докато яздел камила. На никого не позволявал да се грижи за него, а самият той винаги и във всичко помагал на хората, поемал всички тежести върху себе си. Бил взискателен към себе си, внимавал как говори, избягвал празнословието, говорел само по същество и правдиво. По този повод съветвал другите: "Когато говорите на народа, говорете кратко и ясно, за да може хората да ви разберат и да не забравят думите ви!" Когато чуел и най-малкото ласкателство към себе си, той се обръщал към Всевишния Аллах, за да не обезпокоява душата му с високомерие и гордост: "Мой Аллах! Ти ме познаваш по-добре, отколкото аз сам се познавам."
Той не се отнасял със снизхождение и към тези, които обичал. Веднъж Ебу Бекр (радиаллаху анху) отишъл, в дома при дъщеря си Айше (радиаллаху анху), която се била пременила в дълго и празнично облекло и се любувала на себе си. Той казал: "О, Айше, нима не знаеш, че в този момент Всевишният Аллах не те гледа?" Айше (радиаллаху анху) го попитала смутено: "Но защо, татко?" Той отговорил: "Нима не знаеш, че сърцата на тези, които ги привлича земният разкош, се помрачават от чувството на гордост и самовлюбеност? Докато човек не се откаже от тези празни украшения, Всевишният Аллах няма да го приеме при себе си!" Айше (радиаллаху анху) веднага съблякла разкошните одежди и ги дала като садака. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казвал:
"Ние не сме оставили никого, без да му се отблагодарим за доброто, което ни е сторил, освен Ебу Бекр. Той направи за нас толкова добрини, че в Съдния ден самият Всевишен Аллах ще го възнагради." Ебу Бекр никога не се отделял от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), с цялото си сърце бил привързан към него и се превърнал в огледало на всичките негови прекрасни черти и на високата му нравственост. Отначало той разтворил сърцето си за любов към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), а после за Божията любов. Когато дошло време да се раздели с любимия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем), Ебу Бекр постъпил като истински раб на Аллах. Сахабетата били объркани. Омар (радиаллаху анху) извадил сабята си от ножницата и започнал да заплашва: "Ако някой каже, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е умрял, ще му отсека главата!" Ебу Бекр (радиаллаху анху) повдигнал покривалото от лицето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и казал: "Твоята смърт е толкова прекрасна, колкото и твоят живот." И когато излязъл пред хората, се обърнал към тях със следното слово: "О, хора! Вие, които се прекланяхте на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), знайте, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) умря! А тези, които се кланят на Аллах, да знаят, че Аллах е вечно жив!" След това прочел следния айет:
"Мухаммед е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните." (Али Имран, 3: 144) Ебу Бекр (радиаллаху анху) преминал във вечния живот през 13 г. по хиджра. Погребали го до Пророка (салляллаху алейхи уе селлем).
Ние молим Всевишния Аллах да ни дари с достойните качества на Ебу Бекр и с неговия достоен живот!