Кихането

Кихането

Кихането е един от физиологичните рефлекси, срещащи се при човека. То е начин тялото да се освободи от дразнещите „вещества в носа”. Понякога така нареченото кихане е психосоматична реакция към емоции и мисли и е напълно нормално и за здравия човек.
Ще се опитаме да разгледаме този физиологичен рефлекс от гледна точка на исляма.
Медицинско разяснение на кихането и ползите, които допринася за тялото.
Според учените кихането започва с гъдел в нервните окончания, които изпращат съобщение до мозъка, че трябва да се отървем от нещо, което дразни лигавицата на носа. Първо поемаме дълбоко въздух и го задържаме, което стяга гръдните мускули. Налягането на въздуха в белите дробове се увеличава, затваряме очи, нашият език натиска горната част на устата и изведнъж на един дъх излиза бързо през носа.
Интересни факти:
* Знаете ли, че не можете да кихате с отворени очи.
* Кихането е автоматичен рефлекс, който не може да се спре отведнъж, след като е започнал.
* Кихавицата може да пътува със скорост от 100 мили в час, а пръските могат да достигнат пет крачки.
* Хората не кихат, когато са заспали, защото нервите, участващи в нервния рефлекс, също са в покой.
* Между 18 и 35 процента от населението киха при излагане на внезапна ярка светлина.
Вследствие на кихането в тялото ни се осъществяват следните реакции:
- разширяват се кръвоносните съдове на мозъка;
- разширяват се каналите на синусите и сълзите;
- разширяват се сърдечните артерии;
- белият дроб изхвърля остатъчния въздух, който не може да излезе при нормално издишване;
- нормализира се диастолното налягане, увеличава се почивката между двете съкращения на сърцето. За части от секундата сърцето спира да работи, след това отново заработва; вследствие на кихането тялото се освобождава от вредни токсини, което спомага за комфорта му.
При нормалното протичане на този физиологичен рефлекс е в полза за нашето здраве, но ако бъде възпрепятстван, може да има сериозни последствия. Например, човек може да получи моментален инфаркт от високото налягане, което се създава в организма. Може да се пръсне главната артерия на сърцето или белите дробове или да се получи кръвоизлив в мозъка, което да е съпроводено с моментална смърт.
Затварянето на очите при кихане е благодат, която ни е дадена на нас, хората. Ако не се затваряха, очите щяха да се изтръгнат от очните дъна и щяхме да ослепеем.
Защо трябва да прославяме Аллах при кихане?
Изричането на „Елхамдулиллях” (слава на Аллах) при кихане е от препоръките на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем). Тези наставления в хадис-и шериф гласят следното:
„Когато някои от вас кихне, да каже «Елхамдулиллях»” (Бухари)
„При кихане, който каже ««Елхамдулиллях», няма да има очни болести.” (Таберани)
„Казването на ««Елхамдулиллях» при кихане е решение за всяка трудност.” (Хаким)
Облекчението, което чувстваме след кихане и жизнеността на тялото, са вследствие на това, че сърцето за един момент спира да бие при кихане и след това отново продължава своята работа, и това също е част от благодатта и за всичко казваме « Елхамдулиллях».
От изброеното дотук Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил много настоятелен за това, когато някой киха, да благодари на Аллах. Дори ни е заръчал ако някой забрави, да му припомняме. В хадис-и шериф се казва: „Кихащия, ако не каже «Елхамдулиллях» вие кажете, за да го подсетите. Защото казването на «Елхамдулиллях» при кихане е решение за всяка трудност.” (Дейлеми)
Как да отговорим, на някой който казва «Елхамдулиллях», когато кихне?
Пратеника на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„Когато някой от вас кихне, да каже «Елхамдулиллях» (Слава на Аллах). Неговият брат или приятел да му отговори «Йерхамукеллах» (Аллах да те омилостиви). Кихащия да му отговори с «Йехдина ве йехдикумуллах» (Напътствието на Аллах да бъде върху вас и нас.” (Ебу Давуд)
„Благодарността на кихащия го предпазва от болки в зъбите и ушите.” (Шир' а)
Отговарянето на кихащия с «Йерхамукеллах» в хадис-и шериф се нарича „тешмит”. Тешмитът е повод за увеличаването на привързаността и любовта между вярващите и за милостта на Аллах. За важността на „тешмита” се споменава в хадис-и шериф:
„След кихане на казващия «Елхамдулиллях» е фарз да му отговорите с «Йерхамукеллах».” (Бухари)
„Едно от задълженията на вярващия към вярващите е след кихане на казващия «Елхамдулиллях» да му отговорите с «Йерхамукеллах».” (Бухари)
Заповедта от тези хадиси, някои учени я определят като фарз-и кифайе, а други като мустехаб. По-голямата част учените от ханефитския и ханбелитския мезхеб определят тешмита като фарз-и кифайе. Докато учените от шафитската и маликитската школа са на мнение, че след кихане на казващия «Елхамдулиллях» да му се отговорите с «Йерхамукеллах» е мустехаб.
Изводът от всичко това е, че кихащият трябва да казва «Елхамдулиллях». Защото Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) не е отговарял на кихащ, който след това не е казал «Елхамдулиллях». Енес (р.а.) разказва:
До Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) имаше двама, които кихнаха. На единия Расулюллах каза «Йерхамукеллах», а на другия – нищо. Този, на когото не каза «Йерхамукеллах», попита:
- Еди кой си кихна и вие му отговорихте, а на мен защо не казахте нищо?
Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отговори:
- Защото кихащия преди теб каза «Елхамдулиллях», а ти не каза нищо.”
Позволено ли е на кихащия да му кажем „Наздраве”?
Изразът „Наздраве” който е възприет да се казва на кихащия се свързва с това, че при кихане сърцето спира за кратко.
В миналото се е смятало, че при кихане душата напуска тялото за момент, а днес наистина е установено, че по време на кихане сърцето спира. И затова се използва израза „наздраве”, за да може душата нормално да се върне в тялото след кихането, т.е. сърцето да се върне към нормалния си ритъм и човек да продължи живота си. Но затова, че сърцето след кихане си заработва както преди това е по-удачно да благодарим на Аллах с думите «Елхамдулиллях» (Слава на Аллах).
Необходимо ли е при продължително кихане всеки път на кихащия да казваме «Йерхамукеллах»
Ебу Хурайра (р.а.) разказва, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Отговорете с тешмит на вашия брат три пъти. Ако и след това продължи да киха, това вече е хрема.” (Ебу Давуд) Според ривайет, предаден от Тирмизи се казва: „На кихащия отговорете с тешмит три пъти. Ако и след това продължи да киха, вече не сте длъжни – ако искате му отговорете, ако искате не му отговаряйте.”
Порядки (адаб) при кихане
При кихане може да издадем неприятен шум или да се разпръсне слюнка наоколо. Затова е добре кихащия да сложи пред устата ръката си или някаква кърпичка, това освен че е част от доброто ислямско поведение, е и от полза за нашето здраве.
Ебу Хурайра (р.а.) разказва:
„Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) при кихане винаги слагаше ръката или кърпичка на устата си, за да намали шума и да закрие устата си.” (Тирмизи)
Порядките, споменати по горе са извън намаза. Ако някой кихне по време на намаз, тихичко може да каже „Елхамдулиллях” и това не проваля неговия намаз. Но ако кланяме намаз и отговорим на някой, който киха, намазът ни се разваля. (Ебу Давуд)
И така, както при селяма една жена не може да дава селям (да поздравява) мъже, които са чужди за нея, така и при кихането не може да се отговаря.
Слава и благодарности на Аллах – Създателя който ни даде кихането като незабелязващо се от нас благо за нашето здраве.
Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва:
„При правене на дуа, ако кихнем, това е признак, че дуата е приета.” (Таберани) „При говорене, ако кихнем, е признак, че казваме истината.” (Таберани)
Сениха Хасан

Източник