Зикир

Зикир

„Щом веднъж сърцето с любов изрече „Аллах!“
„Щом веднъж сърцето с любов изрече „Аллах!“
Греховете изпадат като есенни листа.
Името Му от чисто по-чисто става,
Всяка своя цел постига с името на Аллах“.
Зикирът е най-идеалната форма на молбите ни, отправени към Всевишния Аллах и означава споменаване, напомняне, спомняне.
Според суфиите зикирът е споменаването на качествата на Аллах поединично или на групи.
Зикир – споменаването – е най-силната връзка, която сближава рабите с Аллах. Той е отличителният знак, мозъкът на поклоните ни, ключът от дверите на знанието. Зикирът е служение, което се извършва с езика, тялото и сърцето. А най-висшата му форма е тази, която се изпълнява със сърцето.
Зикирът е сиянието на сърцата, покоят на душите, светлината и благополучието за очите. Той е свързването на ибадетите, ума и сърцето с Аллах.
Споменаването на Всевишния Аллах със свещените Му имена и качества, изпълването ни с благодарност и признания, възвеличаването Му с молитви, четенето на книгите Му са споменавания, които се осъществяват с езика.
Зикирът е обявяването на Аллах пред цялата Вселена заради благата, с които ни е дарил. Когато я спрем, няма да има и следа от наличието на съществата на земята. В един свещен хадис се казва:
"Докато на земята има кой да споменава Аллах Теаля, (Аллах! Аллах!) няма да настъпи краят на света.“
Зикирът е основата на благодарността и светът оцелява благодарение на него.
В Свещения Коран и хадисите настоятелно се изтъква значението на зикира: „О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер!“ (ел-Ахзаб, 41-42)
„И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!“ (ел-Бакара,152)
Това благовестие на Аллах обяснява по най-възвишения начин достойнствата на зикира и кара човека да го помни. Каква велика чест е някой да бъде споменаван от Аллах!
„Разумните, които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват.“ (Ал-и Имран, 101), „Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.“ (ер-Раад, 28), „Най-великото е споменаването на Аллах.“ (ел-Анкебут, 45). „О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца. А които сторват това, те са губещите.“ (ел-Мунафикун, 9)
Докато Моите раби Ме споменават, Аз Съм с тях. Докато Ме споменават и устните му мърдат като Ме споменават, Аз ще съм при него.“
Завесите, които отделят раба от Господаря се вдигат чрез споменаванията, които са чистосърдечни. Така се преодоляват всички прегради. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) оприличил с райските градини сбирките по споменаването на Аллах Теаля и приканил всички на събирането на плодовете от тях. Всички ибадети са предназначени за споменаването на Аллах. Яденето и пиенето са храна за тялото, а храната на душата и сърцето е споменаването на Аллах. Онези, които често споменават Аллах, имат благи сърца, приятни и красиви нрави; те са сладкодумни, с ясен поглед.
Както желязото ръждясва, така ръждясват и сърцата. Тяхната ръжда се премахва единствено чрез зикир. Всяко нещо носи някакъв блясък, а зикирът придава блясъка на сърцата. Не може сърце, омерзено с грехове, да обича истински Аллах и с наслада да Го споменава.
Сиянието на зикира огрява сърцата и всички органи на тялото се възползват от него. Аллаховото сияние, което се влива в сърцето, дарява с безкрайно душевно благополучие и радост. Животът е сладък с любовта към Аллах.
Ако владетелите на света можеха да изпитат върховното удоволствие, благополучието и духовното щастие, които приближените на Аллах постигат чрез зикира, щяха да нападат с армиите си сърцата на знаещите.
3икирът пази сърцето от съмненията и безпокойствата на сатаната. В Свещения Коран сатаната се нарича „ханнас“ – означава подлец, страхливец, който при удобен за него момент напада, а когато му се противопоставиш – бяга. Когато сатаната намери свободно сърцето – напада, ала щом то премине в зикир, моментално бяга. Докато зикирът продължава, сатаната не може да намери пътя към сърцето, защото сиянието му го изгаря.
Нашият любим Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ни казва: „Повелявам ви много да споменавате Аллах. Както някой преследван от врага се укрива в крепостта, така и всеки обхванат от бедствията може да се спаси от тях – чрез споменаване на Аллах.“ Та може ли да има нещо по-важно от споменаването на Аллах? Чрез зикира сърцето се разведрява, изчезват притесненията и стреса.
„Споменаването на Аллах е признак на вяра, пречистване от раздори, спасение от ада и предпазване от шейтана. Най-хубавото нещо, което ще спаси човека от Джехеннема, е зикира.“ (Тирмизи)
“Лишените от зикир са лишени и от милосърдието, и от милостта на Аллах.“
„Този, който като седне някъде и не споменава Аллах; като легне нейде и не споменава Аллах; който върви известно време без да споменава Аллах, значи, че Аллах го е лишил от нещо.“ (Тирмизи)
„Ако една общност се събере някъде, за да споменава Аллах, то моментално ангелите ги обграждат, обгръща ги милостта на Аллах, и покой и Аллах ги споменава заедно с меляикетата Си. С една дума, Аллах говори с гордост на Своите меляикета за примерното поведение на онези, които Го споменават.“
„Ако една общност се събере на едно място и се разотиде оттам, без да споменава името на Аллах, Твореца на световете, тази сбирка ще бъде за тях причина за разкаяние“. (Бейхаки).
„Ако в една сбирка не се упомене името на Аллах и не се отправят приветствия към Расулюллах, то все едно участниците в нея наподобяват на хора, станали от леш на магаре.“
Най-краткият зикир е „Бисмиллях“, а най-съдържателната молба - „Елхамдулиллях“. Всяко добро дело се предшества от „Бисмиллях“. След всяка благодат и успех се изрича „Елхамдулиллях“. Когато се захванете за нещо трудно, кажете: „Ля хавле ве ля куввете илля биллях!“, когато изпаднете в притеснение - „хасбийеллах“, когато сгрешите - „естегфируллах“. Това са споменаванията, които не трябва да слизат от езика на всеки – било той мъж или жена.
„Няма по-въздействаща дейност, която би спасила човека от гробните теглила, освен споменаването на Аллах.“ (Ахмед б. Ханбел)
„На въпроса: „Кой в деня на Къямета ще стои най-високо пред Аллах?“, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) отговаря: „Тези, които най-много споменават Аллах.“ (Тирмизи)
„Искаш ли да ти кажа нещо, което ще засили вярата ти и ще ти съдейства в двата свята? Това е сбирката на споменаващите Аллах. Бъди плътно до тях, а когато си сам – споменавай Аллах колкото сили имаш.“
„Домовете, в които се споменава Аллах, биват тъй осветени, че блестят като звездите по небето.“
„Онези, които в тихите нощи в самота споменават Аллах, които от страх пред Него проливат сълзи, в Съдния ден ще се приютят в сянката на трона на Аллах.”
„Земята, където се споменава Аллах, е седемкратно по-горда от тази, покрита със злато.“
„Тези, които ще заселват Дженнета, няма да съжаляват и тъгуват за нищо друго, освен за дните и часовете, в които не са споменавали Аллах.“ (Бейхаки)
В Съдния ден, когато мнозина от онези, които ще получат книгите с делата си, ще кажат: „Защо не придадохме необходимото значение на споменаването, когато то беше най-лесно за нас“. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повели:
„Искате ли да ви кажа кое е най-пречистото пред Аллах, най-високото сред степените ви; по-доброто от даренията, които сте направили със злато и сребро, и по-ценното от боя при срещата с врага? То е: „Споменаването на Аллах!“
Веднъж един възрастен сподвижник го помолил: „О, Пратенико на Аллах, много са законите на шериата. Кажи ми нещо, което мога да върша непрестанно, та да мога да го правя!“ Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелил:
„Нека езика ти винаги да споменава Аллах!“ (Тирмизи)
Който иска да постигне любовта на Аллах, нека много да Го споменава!
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повели: „Джебраил тъй настоятелно ми поръча да споменавам Аллах, че започнах да мисля, че без зикир нищо няма да е валидно.“
Няма граници, място и час за споменаването на Аллах. То може да стане всякога и навсякъде. Аллах Теаля повелява:
„Споменавайте многократно Аллах, денем и нощем, на суша и на море, пролет и есен, в поход и в мир, при притеснения и изобилие, при болест и здраве, когато лягате и ставате; гласно и безгласно; с една дума – при всяко ваше състояние споменавайте Аллах!“
„Ако едно племе се събере с благоволението на Аллах и спомене името Му, оттам ще им се каже: „Станете като опростени, на които злините се превърнаха в добрини“. Със зикир се разтварят вратите за милост на Аллах. Във всяко нещо Аллах Теаля става негово скривалище, убежище и подслон“.
„Онзи, който при покой спомене Аллах, то Аллах ще го спомене при беда и нещастие.“
Меляикетата се стичат на сбирката на мюсюлманите и се молят на Аллах за тяхното опрощение. В Съдния ден Аллах Теаля ги приема под личната си защита и ги поставя в сянката на Своята благодат. Улеснен ще бъде отчетът на онези, които многократно споменават Аллах.
Зикирът е сиянието на сърцата, покоят на душите, светлината и благополучието за очите. Той е свързването на ибадетите, ума и сърцето с Аллах.
Ибрахим Коч

Източник