Жертвоготовност
"Може ли да видя бебето си?", каза отново майката. В нежните й обятия сложиха детето, завито в пелени, а щастливата майка, за да види лицето на мъничкото си бебе, разви пелените и онемя от учудване. Докторът, който с внимание се грижеше за майката и бебето, бързо се обърна назад и започна да гледа през прозореца. Бебето нямаше уши... По време на прегледите се установи, че способността му да чува не е засегната, а се забелязваше само липсата на уши.
Оттогава изминаха години. Детето порасна и тръгна на училище. Един ден, на връщане от училище, бягайки, то се хвърли в прегръдките на майка си. Плачеше... Това беше първото голямо разочарование в неговия живот. Плачейки, каза: "Едно момче ме нарече изрод.“
Детето израсна като че ли без съдба. То бе обичано от приятелите си и беше доста добър ученик. Дори можеше да стане отговорник на класа, ако не се беше изолирал сам от останалите ученици. Майка му винаги му казваше да се събира с другите младежи, но в същото време чувстваше в сърцето си дълбока болка и състрадание.
Веднъж младият му баща се срещна със семейния лекар във връзка с проблема на сина си. Попита го: ''Нищо ли не може да се направи, докторе?" Докторът отговори: "Ако може да се намерят две уши, може да му се направи присаждане." Така започна да се търси някой, който е готов да жертва ушите си за един млад човек.
Изминаха две години. Един ден бащата каза: "Отиваш в болница, синко, аз и майка ти намерихме човек, който ще дари ушите си на теб. Но не забравяй, това е тайна!" Операцията мина много успешно и сякаш се роди нов човек. С видимо нова психика излекуваният младеж жънеше голям успех в училище и в социалния живот. По-късно се ожени и стана дипломат.
Минаха години. Един ден синът отиде при баща си и му каза: "Искам да науча, кой направи тази толкова голяма добрина за мен! Аз не направих нищо за този човек..." "Не мисля, че можеш да направиш нещо", каза баща му, "но знай, сега не може да научиш, все още не...". Дълбоката тайна се пазеше години наред. Но дойде един ден, когато трябваше да излезе наяве. Беше в един от най-черните дни. Заедно с баща си седеше до главата на мъртвата си майка. Баща му бавно протегна ръка към главата на майка му. С ръце изтегли назад аленокафявите й коси. Ушите на майка му ги нямаше. Баща му прошепна: "Майка ти беше много щастлива от това, че никога на беше принудена да подстриже косите си и никой не помисли, че тя е станала по-малко красива, нали?"
Истинската красота не е свързана с външния вид, тя е в сърцето!
Истинското щастие не е във видимите неща, всъщност то е в невидимите.
Истинската обич не е в онова, което е извършено и се знае, а в онова, което е извършено и не му е дадена гласност.
Портал 