Борбата на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) срещу нарушенията на човешките праваХазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) пренесе в живия живот свободата на вярата, която Свещеният Коран признава на човека. В Мединското споразумение той признава правото на евреите да изповядват свободно религията си. А на християнската делегация, пристигнала от Неджран, позволява да изпълни ибадетите си в месджида му, въпреки несъгласието на някои от сахабиите.
Пейгамберите винаги са били най-първите защитници на основните права и свободи на човека. Като се остави настрана борбата им против неправдите, на които са били подложени самите те, факт е, че отначало първите им последователи са били от средите на слабите и незащитените слоеве на народа. При това положение пейгамберите са изиграли водеща роля в борбата на хората за човешките им права.
Свещеният Коран без да прави разлика по раса, цвят, пол и възраст повелява:
„Заклеваме се, че... предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме“ (ел-Исра, 70). По такъв начин Аллах сметнал за достатъчно човекът да се яви на света като Негово основно творение. Ето защо Той поставил принципи с оглед правото му на живот (ел-Исра, 33); правото му на вяра (Юнус, 99); зачитане на човешкото достойнство (ел-Худжурат, 11); правото му на имущество (ен-Ниса, 29); свободата на придвижване (ел-Маиде, 33); неприкосновеност на личния му живот (ел-Худжурат, 12), които му гарантират спазването на правата и свободите му.
Въпреки противопоставянията на някои сподвижници, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) претворил тези принципи за справедлив живот на хората. Той винаги смятал за своя достойна задача борбата с неправдата. Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) известил, че човек, който умре за основните права и свободи на хората, ще се смята за шехид – мъченик, загинал за вярата. (Ебу Лавуд, Сюннет, 29) Той искал да се подпомагат тези, които са онеправдани, и да се попречи на онези, които вършат неправда. (Бухари, Мезалим, 4) Предупредил е, че ако не се води смела и решителна борба в тази насока, ще последва задгробно наказание. (Ебу Давуд) Той оприличил на измамнически фалирал търговец тези, които присвояват обществения продукт (Ибн Мадже) и съветвал да се въздържат да изпълняват погребалните намази на онези, които не изплащат дълговете си и са безотговорни към другите. По такъв начин развил един много важен принцип, който възпира нарушенията на човешките права от тези, които изпълняват намазите, изплащат зекята и спазват оруч, но се явяват пред Аллах със задължения към хората (кул хаккъ). (Муслим)
В Мединското споразумение той конституционно гарантирал правото на живот на човека. В своята Прощална проповед изцяло отменил кръвното отмъщение като остатък от невежеството и обявил, че приложението му ще започне от най-близките му хора. (Муслим) Той забранил човекът да посяга на собствения си живот; умъртвяването на децата поради каквито и да са причини и изтезанията. (Муслим)
Ислямът, който приема притежаването на лично имущество като едно от основните човешки права, забранява кражбите, лихварството, измамничеството и всякакви други провинения. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) изяснявал неприкосновеността на имота на личността и какъв път трябва да се следва при нарушения по следния начин:
Веднъж един мъж дошъл при Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) и му отговорил: „Един човек дойде при мене и заяви, че ще вземе насила имуществото ми“. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му каза:
„Напомни му за Аллах!“ Мъжът попитал: „Ако не иска да му напомня?“ Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) продължил:
„Извикай за помощ мюсюлманите край тебе!“ Мъжът отново попитал: „А ако няма никой от мюсюлманите наоколо?“ Тогава Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) му повелил:
„Потърси помощта на държавата!“ Мъжът все още искал да знае: „Ами ако държавата е далеч от мене?“ Тогава Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем) му повелил:
„Бий се, за да защитиш имуществото си. Тогава или ще бъдеш шехид, или пък ще спасиш имуществото си!“ (Несаи) Прилагайки на практика правото на свободна вяра, заявена в Корана, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) признава на мединските евреи свободно да изповядват вярата си. Той одобрявал военнопленниците насила да приемат исляма. (Ебу Давуд) Същевременно повелил по време на война да не посягат на живота на хора, които изпълняват своите ибадети и това станало един от принципите на военното право.
Поради уважението му към свободата на словото и изявите, млади и стари, мъже и жени спокойно са изразявали своите мисли пред него. Въпреки случаите, които понякога прехвърляли границите на критиката, той признавал правото на хората да изразяват своите мисли.
На Хаббаб б. Ерет, който изпитал притесненията при идолопоклонниците още в първите дни на исляма, напомнил саможертвите на представителите на другите религии и заявил:
„Заклевам се, че Аллах ще допълни тази религия. Така, че един конник ще може свободно да пътува от Сана до Хадрамевт, без да се страхува от нещо, освен от Аллах“. (Бухари). С тези думи още в онези времена заявил, че правото на свободно пътуване е едно от основните цели на религията.
Многообичаният ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) напомнял, че разгласяването на личния живот на хората, проявите на любопитство относно пороците и недостатъците им, могат да станат причина за поквара на нравствеността им. Затова настоявал да се спазват тайните на личния живот на хората. (Ебу Давуд) Внесъл още редица препоръки за опазването на морала на личността.
Хъзър ЯгджъИзточник 
Портал 
