Да вземем присърце преброяването на населението
През февруари ще се извърши преброяването на населението. Заедно с това ще се броят жилищата, колите и други движими и недвижими имущества на хората. Навярно всеки от вас оценява значението на преброяването особено на населението на страната ни. Затова внимателно трябва да посрещаме и правилно и вярно да отговаряме на техните въпроси.
Поредното преброяване на населението, което се извършва през десет години ще бъде второто след отмирането на тоталитарния строй у нас и ще определи тежестта ни в Европейския съюз. При първото преброяване, навярно под влиянието на предишния строй, хората изпитваха доста трудности при определянето на самоличността си. Изглежда и тогавашните графи в таблиците не са били изготвени във вида, в който биха отразили истинската картина на народонаселението на България. Затова хората от градовете и селата трудно посочваха истинската си самоличност. Стигна се дори дотам, че на някои места хората вместо истинската си етническа принадлежност заявяваха, че са ескимоси, араби, иранци..., с което се подиграха с управляващите, които не бяха ги зачели за хора.
Двайсет години след началото на прехода, надяваме се, че никой няма да изпита подобни трудности при сегашното преброяване. С това искаме да кажем, че който се смята за българин, ще заяви, че е българин; който се смята за турчин – ще каже, че е турчин, а ромът ще посочи, че е ром. А онези, които се смятат, че принадлежат към други малцинства, ще го посочат смело.
Когато обаче се посочва към коя националност или етническа група принадлежите, естествено е да посочите и майчиния си език и коя религия изповядвате. В това отношение също така трябва да бъдете внимателни и прецизни!
Когато се върнем назад към онзи строй, който безславно премина в историята, ще открием доста тъжни моменти. Ето какво беше ми разказал мой приятел, който е бил преброител на населението в Живково време: „Както ти е известно населението на селото, в което бях училищен директор, изключително се състои от турци. През същата година ме назначиха за преброител. Тогава нас, селските учители, ни хващаха за какво ли не. Ту кокошките, ту едрия и дребен рогат добитък, ту пък овощните дръвчета да преброяваме... Както и да е, обходихме селото къща по къща и описахме едно по едно жителите на селото, които така и ги познавахме: Име, дата на раждане, национална принадлежност, майчин език... Приготвихме всичко и зачакахме да дойдат да вземат преброителните списъци.
По едно време се почука на вратата на канцеларията и някакъв непознат мъж нахълта вътре. „Ти ли се казваш така и така?“ – ме попита той по военно му. Отговорих му утвърдително. „Готови ли са преброителните списъци?“ „Да, рекох, готови са!“ „Дай да ги видя!“ И преди да го попитам кой е, що е, той извади пистолета от кръста си и го постави на масата пред мен и започна да разглежда преброителните листа. Бързо откри онова, което го интересуваше и кресна:
„Какво е това? Откъде накъде всичките жители си записал, че са турци? Веднага ми дай една гумичка!“ Извадих и му подадох една гумичка от чекмеджето. С голямо старание той изчъгърта и заличи всичко отгоре до долу в графата, където пишеше, че жителите на селото са турци и на тяхно място написа „българи“. По такъв начин нашето село, населено изключително с турци за броени минути се превърна в българско...“
Изглежда това е била една от прелюдиите на драматичните събития, които щяхме да изживеем след няколко години. Вече усещахме накъде вървят нещата. Живеехме в тревожни дни и нощи, в които си задавахме въпроса: „Какво ли ни очаква още?“ През зимата на 1985 г. всички от села и градове за броени дни съставихме „единната българска социалистическа нация“. Тогава тези неща се решаваха с един замах.
За съжаление все още някои хора се надяват на късата памет на поколенията. Тъй като поколенията, родени през последните двайсет години не са вкусили горчивината на онези събития, не ги и познават. Ала известно е, че за едното име и затова, че искаш да си останеш такъв какъвто се чувстваш, изпращаха хората в затвори, лагери, на заточение, глобяваха ги...
Сега нека за миг се замислим: След петдесет или сто години някой изследовател ще дойде във въпросното село и ще се поинтересува от произхода на населението в него. Ще отвори да види официалните документи, където ще намери данни, които изобщо не съответстват на истинското положение. Защото тогавашното държавно ръководство освен, че не смяташе хората за хора, но и не зачиташе народните мъдрости. А предците ни ненапразно са казвали: „На лъжците свещите изгасват преди ятсия. На лъжата краката са къси. Лъжата е подобна на къса завивка. Покриеш си главата, краката ти се откриват, покриеш си краката, главата ти се показва... С въжето на лъжеца в кладенец не се слиза! И една последна пословица: Погрешната сметка дор от Багдад се връща.
Да, с подобни лъжи успяха да управляват малко повече отколкото в приказките се споменава, но свещите им изгаснаха преждевременно, нещата се обърнаха наопаки.
И така, нека ние правилно и вярно да си свършим нашия дял от работата. Да отговорим вярно на зададените въпроси, за да бъдем спокойни пред Аллах. И с интерес да очакваме резултата!
Портал 
