1 Не можехме да плачем

Бяхме в окаяно положение, но не можехме да плачем. Не можехме да питаме и другите защо и за какво плачат. Те се стремяха да съживят увехналите цветя и да възобновят опустошените градини. Те се стараеха да бъдат припев на нашата песен, но ние останахме чужди на музикалните им текстове, понеже перцето беше счупено и струните на нашата духовна мандолина бяха скъсани. Повече от 300 години свирехме с нашето перце на ръждясалите си инструменти. Дори не се вслушахме в тези мелодии от ръждясалите тенекии. А можехме поне да доловим някои песни, останали от предците. Обаче ушите ни бяха оглушали, бяха закоравели нашите сърца. Ние се мачкахме помежду си. Те издаваха земни крясъци и се опитваха да заключат вратите към Ада, за да не можем да влезем през тях. Бяха отдали себе си за спасението на човечеството, а не за своето спасение. В очите им нямаше нито любов към Рая, нито страх от Ада. А можеше да бъдем в други светове, не в този. Аллах можеше да ни сътвори като камък, дърво или животни, но ни сътвори като хора, а ние можеше да сме бунтовници срещу Него. Можеше да не сме от уммета (общността) на Хз. Мухаммед. Слава на Аллах, че Той ни спаси от тези неочаквани беди. В днешно време толкова ни е трудно да бъдем достойни за Теб, може би не чувстваме възхищение към Теб, каквото изпитваме към онези сгради (които са пред нас). Както избираме безличностни лидери, които искат да развалят Твоята система, така ние не можем да се подчиняваме на нашия Пророк (салляллаху алейхи уе селлем), който Ти ни изпрати като лидер. Може би заради това изгубихме изтънчеността на сърцата си. Може би заради това дори не помръдваме от мястото си, когато враговете ни убиват нашите братя и съсипват религията пред очите ни. И когато ни угнетяват, сърцата ни не се разкъсват, не текат сълзи от очите ни, не можем да плачем. В това време, в което приятелите ни са се слели с враговете, е добре, че още има хора, които остават приятели на Аллах. Ние не можем да плачем, но те плачат, плачат, плачат... защото плачът е единственият истински израз на чувства, различаване, знаене и съживяване. Докато ни научат да плачем нас, изгубилите изтънчеността на сърцата си, те ще продължават да плачат.