Ненаситна каса, гърне с харам
Някога край Багдад живеел един мъдър овчар, който имал многобройно стадо. Всеки ден той извеждал стадото си на паша, пускал животните да пасат на воля. Той самият заставал пред Създателя и се отдавал на поклони и ибадети. Гледал да уплътнява времето си като изпълнявал намаз.
Веднъж както пасял стадото си край река Ефрат той всецяло и всеотдайно изпълнявал своите ибадети, а стадото го вардели вълците. Те обикаляли край овцете като истински пазачи. Това положение привлякло вниманието на Ебу Хатим Раи (р.а.), който минавал оттам.
Той се учудил много на това и решил непременно да отиде и да се види с овчаря. Защото в това нещо той забелязал невидими знамения?
Известно време продължил с интерес да наблюдава овчаря. Неговите поклони, изпълнени с всеотдайност и картината, който виждал му оказали силно въздействие.
Той изчакал овчарят да свърши с намаза си.
След това отишъл при него и го поздравил: „Есселяму алейкум ве рахметуллах!“ Овчарят отвърнал на неговия поздрав:
„Ве алейкум селям ве рахметуллахи ве берекятух!“ След което го запитал:
Сине, какво те води при мен?
Дойдох да те видя! – му отговорил той.
При тези думи овчарят рекъл:
Щом е така, нека Аллах да благослови посещението ти.
Тогава Ебу Хатим Раи (р.а.) се поинтересувал от картината, която бе наблюдавал и го попитал:
О, овчарю! Видях, че ти изпълняваш намаз, а вълците вардят стадото ти!.. Пазят го като същински пазачи. Вълците и овцете съжителстват в мир и разбирателство!.. Как е възможно това? Как си го постигнал? Как стана така, че вълците се сприятелиха с овцете? Как така вълците не нападат овцете? Отгоре на това ги пазят! Как може звярът у тях да отстъпи място на любов и смиреност?
Овчарят отговорил с усмивка:
- О, пътнико странник! Тайната, която се крие в приятелството на вълците с овцете зависи от съгласието и мира, които съществуват между овчаря и Твореца. Тоест, зависи от приятелството между овчаря и истинския стопанин на стадото!
Сиреч това положение зависи от тайнството в любовта. Когато изказвал тези слова от близкото дърво бликнали две струи: Едната с мляко, другата с мед.
Ебу Хатим Раи (р.а.) го запитал:
О, овчарю, как достигна до тези висоти? Овчарят отново мъдро му отговорил: Като се подчинявах всецяло на Хазрети Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем) и продължил: Племето на Муса му се яви в опозиция. Въпреки това обаче онази скала им беше пуснала вода. (ел-Бакара, 2: 60)
Ала Хазрети Муса не беше на висотата на Хазрети Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Понеже аз се подчиних на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), Аллах ме дари с мляко и с мед. Какво има в това за учудване?
След този случай Ебу Хатим Раи (р.а.) попитал как почитта към Аллах бе превърнал в любов и помолил овчаря да се моли за него и да го наставлява:
Би ли ме посъветвал нещо?
Сърцето ти не трябва да бъде каса за алчност и ненаситност, а стомаха ти гърне за харам неща. Защото погубването на народа се дължи на тези две неща, а спасението им на предпазването от тях. (Худжвири, стр. 185-6)
Да, това са двете неща, които погубват човека. Алчността и харам храната! Тези две неща същевременно са показателни и за оцеляването на човечеството. Да се живее далеч от алчността и харама означава, че те водят до спасителния бряг и щастието на човека.
Истинските вярващи цял живот водят борба, за да останат далеч от тези две лоши болести. Те не превръщат сърцата си в каси за алчност и ненаситност и стомасите си на гърнета за харам храни.
Нека Всевишния да направи и ние да сме сред зрелите вярващи и да запази сърцата на всички ни от алчност и стомасите ни от непозволеното!
Мустафа Ериш
Портал 
