За цената на времето

За цената на времето

Времето е като течащата вода, а животът е пътуване, от което няма връщане. Едно пътуване безспир към неизвестността. Не е възможно да се връщаме повторно назад за да изживеем повторно погрешно преживените моменти с цел да ги поправим. Утрешният ден ще настъпи със своите нови задачи. Станалото е станало, миналото ще си е минало. Табелата сочи задължителната посока: Напред! Следователно при всяко положение сме принудени да вземаме правилни решения. А правилните решения се основават на правилните и верните познания и правилните разсъждения.
Не всеки човек разбира какво означава „правилното преценяване на времето“. В това отношение много са важни знанията, които се основават на вярата. Докато обикновеният човек гледа да си прекара безметежно деня, то всеки сериозен вярващ може да цени всяка минута от живота си. Когато погледнем към живота от гледна точка на вярата, можем да доловим колко важни неща ни чакат в ежедневието. Докато едните ценят парите и славата, то други ценят делата, свършени в определено време в името на доброто на човечеството.
Правилното преценяване на времето започва със сериозното отношение към заниманията ни. Ако това го няма, то по-добре е да не говорим за правилното преценяване на времето.
Казват, че „в напредналите страни времето не стигало, а в изостаналите не минавало“.
Може това да е вярно. Да се притежава чувство за цената на времето е качествен показател. Именно този показател показва доколко някои са напреднали. Докато пълноценно изживените времена ни доставят морални и материални блага, то напразно изгубеното време ни причинява тягостна досада и бедност.
Когато пристъпим към проблема с чувство на истински мюсюлманин, ще се види, че „за всяка работа има време, както за всяко време има свое занимание“. Всяка работа трябва да започне и да свърши в определеното за нея време.
Ако по време на пътуване сте успели да прочетете някоя книга или списание, това ще бъде оползотворено пътуване. Това е валидно особено често, когато се пътува често по един маршрут. А когато пътувате за първи път, то наблюдаването на околността и размислите по това също така представляват смислени занимания. Без тези неща пътуването не е нищо освен едно отегчително очакване на края му.
Трябва да знаете, че заниманието с по-маловажни неща докато ни чакат действително важни занимания е само едно залъгване. Важно е да съумеем да категоризираме нещата по важност. Заниманията с незначителни неща са равносилно на напразно течащите води. Такова пилеене на времето не се одобрява от Аллах.
Времето си трябва да оползотворяваме само с най-ценни занимания. Може да се случи в едно и също време да се наложи да се вършат повече неща. Тогава човек трябва да избере онова занимание, което ще му достави по-голямо удовлетворение. В противен случай той само ще потъне в блатото на самозалъгването.
Казано накратко, правилното преценяване на времето е въпрос на самосъзнание, на зрялост и будна мисъл. Не всеки човек е способен да прецени правилно времето си. Характерът му не достига за това. Освен това той изпитва скука от липса на занимание и често изразходва времето и енергията си за греховни деяния.
Вярващият не би трябвало да губи времето си с празни и безполезни занимания. От вечните грижи и занимания може да не остане време за удоволствия. Но ако човек трябва да отваря на четири очите си, то сърцето му трябва да е отворено на сто и четири и с четири ръце да се залови за нуждите на времето.
За да не изпитваме разочарования в трудните дни, трябва да заживеем съгласно изискванията на сура „Аср“: „Човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат правилни дела”. Човек трябва да заживее в живителните води на вярата, делото, истината и търпението и всеки миг отново и отново да се преражда.

Източник