11 Да съзрем клопката, а не примамката

Да съзрем клопката, а не примамката

Мевляна е казал: около нас има хиляди клопки, а ние сме като гладни и жадни птици. Алчността ни към зърното, което е поставено като примамка, ни възпрепятства да видим капана и заради едно зърно жертваме живота си. За да се хване мишката в капана слагат сирене. Лакомството към сиренето се заплаща с живота. И стръвта на въдицата е един капан. За да се стигне до препитание иска усилия, но мързела алчността и амбициите към лека и бърза печалба са причина за какви ли не загуби и щети. Дървото в Дженнета също беше един капан, едно изпитание. Там не ставаше въпрос за глад и жажда, но Иблис украси капана, „Но сатаната му подшушна и рече: О Адем да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство.“ (Та-ха, 120) Попадането в клопката на шейтана ги изведе от Дженнета. Всички трудности и усилия по пътя към Дженнета са плод на един миг алчност. Шейтана продължава да поставя капани. Неговата роля е да ни заблуждава, а нашата да не се подвеждаме по заблудите му. Следователно ние живеем в поле минирано от егото ни и от шейтана.
Греховете са като поставени мини по пътя ни към Дженнета. Важното е чрез детекторите на Корана и сюннета да ги откриваме и да се предпазваме от тях и здрави да стигнем до спасителния бряг. Шейтана украсява греховете и чрез всякакви привлекателни пропаганди подтиква хората към прегрешения. И след като накара да се извърши грях се отдръпва настрани и казва следното: „И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не ме упреквайте мен, а упреквайте себе си. Нито аз ще ви помогна нито вие ще ми помогнете...” (Ибрахим, 22)
Най-важният фактор, който вкарва човека в клопката е алчността. Алчността заслепява окото. Прекалените искания и желания са алчност. В живота всеки има някакви желания и амбиции, това е съвсем естествено. Животът има цена, когато има цели, амбиции и надежди. Щастието на човека е свързано с разумността и премереността на тези желания и амбиции.
Страстите които се превръщат в бури, урагани, пожари унищожават както личността така и обществото. Страстите които излизат извън контрола на разума и вярата са като бурните води, които събарят всичко, което им се изпречи по пътя. Ако използваме потенциала си за осъществяване на добрите си цели, а не за лошите си стремежи, хем ще се предпазим от клопките, хем ще спечелим вечното блаженство. Тези които изразходват своя живот само и само да вкусят от удоволствията на преходния свят в крайна сметка ще ги обземе дълбоко съжаление и ужасения. Мевляна ги оприличава на глупавия ловец, който не вижда птицата в небето, а тича подир отразената й сянка на земята. И капаните и примамките са най-разнообразни. Особено днешно време са много привлекателни и прелъстителни. Дженнета е обграден с неща неприятни за егото, а Джехеннема с приятни.
Ибн Мукаффа е казал: Аллах изпитва хората с трудностите на ибадета и сладостите на харама. Имам Газали оприличава греховете с отровен мед. Този който се лакоми без да мисли за отровата в меда за миг сладострастие, плаща с живота си. Колко поучителни са положенията на мухите които кацат в меда и опитвайки се да излязат издъхват мъчително. Ако разума стои пред страстите избягва се попадането в клопките. Да се вижда крайния резултат или задпердието на дадена дейност и въз основа на това да се правят стъпките е най-предвидливия и сигурен път. Да се жертва вечното блаженство заради мигове удоволствия не е разумност. Делата и намеренията, чиято цел е вечното блаженство правят живота достоен и смислен. Мевляна е казал: „Лошите желания са като спящи кучета. Ако бъде хвърлен камък по средата им тутакси изскокват. В това тяло има стотици спящи кучета”. Тези кучета ако не бъдат вързани с връзката на вярата не ще се озаптят. Ще нападнат както собственика така и околните. Блазе на онзи, който овладее своите лоши страсти и желания, именно те са свободните. Тези които са пленници на преходните удоволствия и желания дори да изглеждат преуспели са жалки. Именно те са робите. Окования във вериги роб се бори за своята свобода, стреми се миг по-рано да се отърве от робството. Но тези които са роби на своите страсти те се борят за продължаване на това робство. Не забелязват че са оковани с веригите на страстта. Човек трябва да се прекланя единствено пред Аллах. Тези които не са раби на Създателя са роби на създанията. Колко прекрасно се е изразил Мевляна: „Тоз който продаде себе си на Прещедрия Аллах, аз да съм негов роб”. Да бъдеш роб на такива е следователно да бъдеш раб на Аллах. „Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им, за да е техен раят.” (ет-Тевбе, 111) В крайна сметка ако Аллах не ти е купувач, и равностойността на търговията не е Дженнета то всяка търговия е в загуба. Който не може да спечели Дженнета де факто е загубил всичко. Несъмнено спечелването на задоволството на Аллах е по-ценно, но и неговото равностойство е Дженнет. Тези които не мислят за крайния резултат а виждат само преходните печалби, губят трайните награди. За да се спечелят големите и трайни печалби е необходимо упорито странене от привлекателността на забраните. Ако се прояви слабост като мишката пред сиренето и птичката пред зърното, се лишава както от живота така и от Дженнета. На колко алчни хора им виждаме горчивия край. Тези които са склонни да приемат подкуп, източват банки и заради някаква длъжност продават честта и достойнството си, краят им е унизителен. Диапазонът на позволеното е достатъчно широко, за да удовлетворяват нашите нужди и удоволствия. До забранените неща се прибягва само при крайно затруднение и то колкото да се задоволи временната необходимост. Стомахът на човека се насища, но не и окото. Изнемогващият иска много неща, а пък алчния всичко. Робът е роб на своя господар, а пък алчния е роб на всяко нещо, което иска да притежава. Вярващият е раб единствено на Аллах. Не е допустимо преклонение пред друг, освен пред Него. Мухаммед Икбал е казал: „Ако седждето в намаза не те предпазва от преклонение пред другите, тогава се откажи от такъв намаз.” За да откаже от мисията си на пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) са му предложили богатство, жени, кралство. Това били само едни клопки. Но Пратеника нямал друга цел освен задоволството на Аллах и моментално отхвърлил тези предложения. Ако беше приел щеше да се заличи и да си отиде от този свят като обикновен човек, без да е всеобичан и без да достигне макам-и махмуд (прославената степен). Предпазването от клопките изисква здрав разум, предвидливост и силна вяра. Чиито сърца и очи не са обърнати към вечността, живеят с мисълта за преходните удоволствия и облаги, и за да постигнат захвърлят човешките нравствени ценности настрани. Продават отвъдното за преходното. Тези които копнеят за вечността, не са пленници на преходното те са подир вечното.
Молим се Всевишния Аллах да ни предпази от клопките на шейтана, които са ни обградили. Ако Той не ни опази няма да сме в безопасност и сигурност. Дори Юсуф (а.с.) не се доверил на нефиса си, а се приютил под закрилата на Абсолютния Господар. „И ако не отклониш от мен тяхното коварство ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.”
Шах-ъ Мердан