Да, господин министър-председател! Но...
Отношението на турско-мюсюлманското население в България към министър-председателя Бойко Борисов, който със своите откровени изказвания и твърдите си постъпки завладя сърцата на мнозина и някои вече го приемат едва ли не като освободител, има много резерви, чиито отрицателни страни натежават повече. Защото уважаваният ни министър-председател не само че е присъствал на място в Делиормана по време на възродителния процес със своето военно подразделение, но преди изборите, съзнателно или недотам съзнателно, направи някои неприемливи, но целенасочени изказвания относно целите и методите на споменатия процес. Този факт, както и факта, че идва от службите на Министерството на вътрешните работи, несъмнено оказва давление върху авторитета му сред мюсюлманите, живеещи в България, чиито брой надхвърля милион.
Големите обещания през нощта на изборите
Въпреки колебанието и факта, че болшинството от турците в България гласуваха против него, спечели с голяма преднина изборите и стана 87-мия поред министър-председател на България. И тъй като осъзнава, че трябва да работи с този „материал“, с който разполага, може би с цел да успокои духовете на мюсюлманите (а може би, за да ги приспи! - това ще покаже времето!) заяви, че никой не трябва да раздухва етническите проблеми, че той няма да прави разлика между християни и мюсюлмани и се изказа решително в смисъл, че ще преодолее колебанията, които проявяват спрямо него.
Подобно изказване той направи преди близо година в делиорманската община Венец в своето обръщение към турците в района. Преди известно време пак в свое поредно обръщение, този път към нашите братя родопчани в Кърджали, изказа подобни слова. Онзи ден в с. Изгрев към същата делиорманска община Венец, той зададе риторичния въпрос: „Видяхте ли кое направихме от онова, което някои казваха: „Ще ви смени имената; ще ви накара да се изселите”. По такъв начин той прояви топло отношение към нас, мюсюлманите, и ни внуши доверие.
Естествено, посещенията на уважаемия министър-председател в Делиормана и Родопите, правенето на някои капиталовложения в тези райони, материалните обещания, които дава на отруденото ни население, внушаването му на доверие сред тях са все хубави и достойни за уважение и похвала неща. Но те са изключително недостатъчни за спечелване доверието на хора, които години наред са ги били по лицата и гърбовете. Освен това онова, което уважаемият министър-председател досега е направил за турците и мюсюлманите в България, ми изглежда като изпълнение на някои формалности. Нека да направи някои смели крачки, та да могат нашите хора да кажат: „Аферим на това момче, той ще върши работа!“
Защото толкова можа и Живков,
ала ние искаме да видим каква ще е разликата. Да, това, което уважаемият г-н Борисов направи, дори повече правеше и Живков. И той едно време посети съседното на Изгрев село Владимировци и също като сегашния ни министър-председател посети Паламара... Там се опита да завладее сърцата на турците. Нещо повече, за да им покаже близостта си към тях, изказа на „турски“ „Работа, бубама, работа!“, което хората от селото не са забравили и досега.
Друг един „голям приятел“ на турците - Пенчо Кубадински също така често отскачаше в Паламарската гора. Комунистите, които са ликвидирали дядото на нашия министър-председател, позволиха на турския поет Назъм Хнкмет да говори пред хората в с. Изгрев. Учредиха първо кооперативни стопанства, прокараха ток и пътища, разкриха фабрики, гимназии, сватбени салони, детски градини, все неща познати...
Уважаеми господин министър-председател, Вие действително сте по-различен от Живков, трябва да направите нещо повече от него и да не допускате грешките му. Вярно, той осигури работа на турците мюсюлмани в България, подобри материалното им благосъстояние. Но същевременно първо сля, а после изобщо закри турските театри в Шумен, Разград и Кърджали. Закри турските училища, вестниците, издателството. Не се задоволи и с това: Първо направи турските деца да изучават като избираем предмет езика си, а по-късно изобщо го забрани. Забрани преподаването на вероучение в училищата и възложи на ходжите задачата да направят атеисти посетителите на джамиите. И още нещо: Начело им тури един бейнамазин като Генджев да ги ръководи. Също по негово време Мюсюлманско настоятелство в Пловдив продаде джамията Ташкьопрю.
И може още много и много да се разкаже.
Уважаеми наш министър-председател, имаше някога един наш поет, политик и паша (генерал) като Вас. Казваше се Зия паша, който казваше: „Не се гледат думите на човека, а в делата проличава висотата на ума му!“
Ведат С. Ахмед
Портал 
