Салонът се наелектризира
Отново мислите ми хвърчат и се хващам за умението на ораторството. Онова, на което бях свидетел в съдебната зала, ме връща в салона на Първа мъжка гимназия в Шумен...
През 1947 година Шумен бе околийски, а Варна - областен център. Но често мероприятията от областен мащаб се провеждаха в Шумен. Тогава не си спомням защо и по какъв повод директорите на гимназиите и председателите на ученическите комитети бяха ги събрали в Шумен, Директор на НЮББАБ вече бе Бейтуллах Шишманоглу. Но той никога не отиваше сам на подобни мероприятия без Осман Кълъч ходжа. Ако се налагаше някой да говори от името на НЮВВАБ, непременно канеше него. Този ден се случи същото.
Вече не си спомням проблема, по който се бяха събрали хората в салона на Първа мъжка. Помня само, че думата взеха и се изказаха редица гимназиални директори. Вече наближаваше за икиндия и народът бе започнал да се отегчава. Ръководещият събранието се огледа наоколо да не би да има още желаещи да се изкажат и като видя ходжите с фесове, бели чалми и черни пардесюта, любезно попита:
- А няма ли кой да се изкаже от името на НЮВВАБА?
Шишманоглу стана и рече:
- Ще се изкаже Осман Кълъч!
По салона премина вълна от ново отегчение: "Какво ли пък има да каже този ходжа? Само ще ни губи времето.
Осман Кълъч бавно се изправи. С тежки стъпки и с достойнство се изкачи на сцената и застана зад катедрата. После се огледа наоколо, закашля се няколко пъти и бавно взе да говори:
- Уважаеми колеги, които представлявате цвета на интелигенцията на Варненска област. Какво може да каже пред вас, такива изявени интелигенти, един скромен ходжа с чалма на главата, какъвто съм аз? Но след като проявихте тази любезност и ми предоставихте думата, то и аз ще изложа някои свои мисли.
В началото на своето изказване, той също цитира мисли на Маркс, Енгелс, Ленин и Димитров, каквито бяха обичаите по онова време. Като че ли цитираше айети от Корана! Това показваше, че владее и марксизма-ленинизма като Корана. По едно време, не си спомням какво каза, но салонът гръмна и се изправи на крака. И въпреки подканването на ръководещия събранието, повече не седнаха. Изслушаха в продължение на 60 минути на крак словото на този ходжа като често с ръкопляскания прекъсваха думите му.
Накрая Осман Кълъч приключи с думите:
- Изслушвайки словото на един скромен ходжа като мен, показахте уважение, възпитание и култура пред мен. Благодаря ви!
И тъкмо, когато сред овациите щеше да се отдели от катедрата, от предните редици скочиха петима-шестима директори на гимназии, грабнаха го и дигнаха на раменете си нашия учител, който се чудеше какво става. Въпреки молбите му и неудобството, което изпитваше, така на раменете си го свалиха от сцената. Тогава и други се присъединиха към тях от салона. Обиколиха цялата зала, след което го изведоха от входната врата на гимназията, свалиха го от раменете си, заобиколиха го в кръг и дълго му ръкопляскаха.
В залата повече никой не се върна. Мисля, че това беше единствената конференция в историята на България, която не беше закрита официално.
(Из книгата Спомени и документи за "Делото срещу Осман Кълъч и задкулисните действия. 60 години от една драма”)
Портал 
