Али бин Аббас

Ограбеният гений

Али бин Аббас е мюсюлмански лекар, израсъл и живял през X век в Иран. Макар да произхожда от семейство на огнепоклонници, самият той е дълбоко вярващ човек.
Али бин Аббас е първият, който по оперативен начин е отстранявал ракови образувания. Открил е системата от периферното кръвообращение. Със своите открития в областта на неврологията и психологията е положил основите на съвременната медицина. А европейските учени присвоиха неговите открития, теории и принципи и безсрамно заявиха, че мюсюлманите са изостанали в науката така, както са правили десетки други пъти. А като причина за това изоставане са посочвали исляма.
В своите медицински възгледи и методи той е придавал преди всичко значение на основите на хигиената, като е изтъквал като най-важно нещо за запазване на здравето умереното хранене и упражненията, особено преди хранене.
Той изследвал епилепсията и стигнал до изключителни резултати! Неговите открития са прилагани столетия наред в медицината.
Али бин Аббас преди всичко е бил много добър хирург, който правил най-сложните операции на своето време и ги е описал в книгите си.
За пръв път е оперирал на ракови заболявания на органите в коремната област. Той казвал, че при такива случаи лекарите рядко могат да помогнат. Според него при операции, разклоненията на раковите образувания трябва да се изрежат и изчистят достатъчно далеч от самия тумор. Тези негови наставления запазват своята валидност и в наше време.

Основоположник на медицинската етика
В своите произведения Али бин Аббас дава такива наставления на лекарите и хирурзите, които трябва да се приемат като основни положения на медицинската етика. За да се види доколко Хипократовата клетва е осакатена, предвид наставленията му, ще приведем първо нея, а после неговите съветите.

Хипократовата клетва
„Заклевам се в името на всички божества, като ги посочвам за свои свидетели, че ще изпълня тази своя клетва доколкото позволяват силите ми. В тази професия ще призная моите учители като свой баща и ще поделя с тях своята прехрана. Ако се нуждаят от средства, ще ги подкрепя. Ако пожелаят, ще науча и техните деца на тази професия, без да взема някаква отплата за това. Ще ги уча на рецептите и другите уроци само и единствено онези, които ще положат клетва за лекари. Винаги ще се стремя да излекувам доколкото имам сили и възможности и никога няма да злоупотребявам с това. Никога няма да давам отрова на който и да е било, когато поиска това от мене. На нито една жена няма да давам лекарство, за да абортира. Ще упражнявам честно и чисто своята професия. В който и дом да вляза, ще вляза само, за да помогна на болния. 
Ще избягвам всякакви злонамерености. Ще запазя в тайна всичко, което видя и чуя при контактите с хората по време на изпълнението на служебните ми задължения или извън тях и няма да ги разкрия пред никого“.

А ето и наставленията на Али бин Аббас:
„Лекарят преди всичко трябва да бъде изключително взискателен по отношение чистотата на сърцето и тялото си; да съблюдава благоволението на Всевишния Аллах и да изживее живота си съгласно Неговите повели. Той трябва да бъде сладкодумен и внимателен. Неговият живот и начина му на съществуване трябва да служат за пример на другите. Той трябва да бъде далеч от всякакви нечистотии. На никого не трябва да разкрива онова, което болният е споделил с него, защото има много, които не споделят болестите си нито с бащите и близките си, но ги разкриват пред лекаря. Някои от тези болести могат да бъдат твърде поверителни. Другото, което трябва да съблюдават тези, които искат да станат лекари е: Винаги трябва да се грижат за болните си в болницата, да издирят онези места, където има болести и да търсят начини за излекуването им. Те трябва често да се съветват със специалистите, да съумеят да се възползват от знанията и уменията им като придават голямо значение на това. Трябва да съумеят да преценят признаците на болестта в светлината на онова, което са научили от своите учители и да поставят вярна диагноза и да изберат най-вярното лечение. Трябва добре да разбират и осъзнават важността на делото, което извършват. По такъв начин те ще постигнат най-висока степен в лекарската си практика и ще спечелят любовта и уважението на всички... ”

Али бин Аббас в своята прочута на Запад „Книга владетел“ изброява следните шест принципа, на които трябва да се отдели особено голямо внимание:
1. Лекарят винаги трябва да бъде сред болните и да познава болестите им. По такъв начин при необходимост той веднага може да предприеме необходимото.
2. Трябва да посещава болните по домовете им, на място, да пита и разпитва за положението им, да проявява интерес към състоянието им.
3. Да наблюдава наставленията и поученията на своите учители, авторите в тази област; да търси винаги начини и пътища да се възползва от техния опит и знания, за да може да постави правилни диагнози на различните болести.
4. Добре да проучи различните състояния на болните; добре да познава признаците и развитието на болестта.
5. Със своето поведение и приложените похвати да спечели доверието на болния и да му вдъхва надежда. По такъв начин да осигури и психологически климат за скорошното оздравяване на болния.
6. Винаги да се интересува и се консултира със своите преподаватели относно състоянието на болния.
Според становището на историците на медицината, тази негова книга стои по-високо от “Канона” на Ибн Сина и показва гениалността на нейния автор. Ето защо тя е привлякла вниманието на западните учени още през Средновековието и през 1078 г. е преведена на латински от Константин Африкански, който не е посочил автора на книгата и я изтъкнал като свое произведение.

Източник