Уроки и лечение

Уроки и лечение

Почти навсякъде милиони хора по света познават и приемат като факт урочасването (назар). Особено сред народа се е утвърдило мнението, че в резултат на погледа на някого към човек, животно или растение, може да причини у тях болестно състояние, осакатяване, дори смърт.
Досега медицинската наука не е дала своята окончателна диагноза, защото уроките не са нещо, което може да се наблюдава и анализира във физически или химически лаборатории. Ето защо мнозина учени, които се занимават с положителни науки, не са приемали и не приемат физическото им въздействие. Само че незнанието на същността за дадено нещо не означава, че го няма и затова се отрича. Впрочем в днешно време физическите ни познания за светлината ни карат да приемем като научен факт въздействието й.
Според достигналото до нас предание чрез Ибн Аббас, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е повелявал:
„Урочасването е факт. Ако съществуваше нещо, което би преминало през съдбата, това са уроките.“ (Муслим)
Учените са изтълкували думите му като невъзможност да се отрече урочасването. Впрочем, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), за да го потвърди е казал: „Ако беше нещо, което да имаше силата да промени съдбата, което е невъзможно, това са уроките“.
Съществуват различни предположения относно начина на въздействие на урочасването. Така например, когато попитали Ибн Хаджер за това, той отговорил:
„Хората не са еднакви. Те имат различна природа. Това може да стане чрез отрова, която идва от очите на някого със силен поглед, преминава през атмосферата и достига до човека, който изпитва въздействието й“. Впрочем, знае се, че хора, които имат силен поглед, са казвали: „Когато видя нещо, което ми харесва, усещам как от очите ми излиза някаква топлина“.
Както е известно, лазерът, открит отскоро, също представлява лъч, с помощта на който се режат дебели железа, извършват се различни операции.
Трябва да се подчертае, че урочасването става тогава, когато нещо се харесва или се изпитва завист. Затова трябва да се стои далеч от неща, които будят завист и желание и да сме в хармония със заобикалящия ни свят. В тази връзка може да се каже, че уроките допринасят за социалното сплотяване на хората, които се страхуват от тях и избягват да носят много ярко отличаващи се облекла. Ето защо не трябва да се показват красивите неща, които привличат вниманието, а се препоръчва онова, което не би събудило уроките.
Така според Имам Бегави, когато Хз. Осман срещал красиви деца, препоръчвал на родителите им да изцапат малко лицата им, за да не предизвикат уроки.
Въпросите за уроките, освен в свещените хадиси, ги намираме и в 50-51 айети на сура Калем: „Но неговият Аллах го пречисти и го стори праведник. И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето (Корана) и казват: „Той навярно е луд!“
Според повечето тълкуватели от израза „Едва не те сразяват с погледи“ трябва да се разбира именно урочасването.
В 67-и айет на сура Юсуф се посочва как Хз. Якуб съветва синовете си: „О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!“
В своя коментар към айета Елмалълъ Хамди Язър казва: „Повод за тази препоръка е да не бият на очи, когато ги видят събрани на едно място, за да се предпазят от уроки“.
Както се вижда, айетите, в които се говори за уроки, не дават някаква ясна и точна позиция. За сметка на това пък свещените хадиси съобщават, че уроките са действителен факт и са го осветлили до най-малките подробности.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) след като потвърждава факта на урочасването, привежда и някои мерки, които биха го предотвратили. Според предание, достигнало до нас чрез Ибн Ебу Умаре, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното:
„Поради каква причина някой от вас убиват своя събрат по вяра? Нека, който види нещо, което му харесва у своя събрат по вяра, се помоли да му бъде честито. (Да каже слова като: „Машаллах! Барекаллах!)“
Докато с изказването на думата „Барекяллах!“ се молим за умножаването на онова, нещо, което притежава урочасаното лице, то когато кажем „Машаллах!“ искаме да кажем: „Ако пожелае Аллах може да сътвори по-хубаво, по-прекрасно от това!“ По такъв начин все едно напомняме, че няма нещо, което заслужава да се урочасва.
Отново нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „Някой, ако види нещо, което му харесва и каже словата: „Машаллах! Ля куввете илля биллях!“ (Аллах пожелал. Силата е само Негова) то той не би навредил с погледа си“.
Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) освен, че е съветвал хората да не предизвикват уроки, е дал и рецепти за излекуването им. Според предание, достигнало до нас чрез Хз. Айше, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) говорел за някои действия, които да се приложат спрямо хора, пострадали от уроки. Препоръчва се на урочасващия да вземе абдест. Освен това се препоръчва на пострадалия да прочете: 51 и 52 айети от сура Калем. Айетул кюрси, сура Фатиха, сура Ихляс, сурите Феляк и Нас и да се изкъпят цялостно (гусюл).
Не се препоръчва вярващите да търсят и прилагат други начини освен тези лечения, които е препоръчвал нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). По време на невежеството арабите връзвали по ръцете и вратовете си различни прибори и мъниста, като очаквали да получат лек от тях. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) решително отхвърлял подобни неща, които наподобяват ширк (идолопоклонничество), и повелявал: „Кой каквото окачва, всичките му дела се поверяват на това нещо“. (Тирмизи)
По такъв начин се разкривало, че няма никаква полза от тези накити и човек не трябва да се надява на тях, защото ще вредят на вярата му.
Носенето на муски с незнайно съдържание и мъниста против уроки са също суеверия, които не се схождат с исляма. Не е желателно да се кичат животните, дърветата, предметите. От друга страна са известни как реагират на светлинните лъчи някои предмети.
В някои читални масите се покриват със зелени покривки. Това се прави да се предпазят очите, те се отморяват, когато се гледа морето и хоризонта. Същото е и със зеления цвят. Лятно време хората обикновено носят бели дрехи, тъй като те отразяват слънчевите лъчи. А черният цвят реагира точно обратно, той ги поглъща. Затова и топлят. В медицинските заведения лекарите обличат бели престилки като символ на чистотата, но когато влизат в операционната са със светло зелени дрехи, за да не се уморяват очите им.

Източник