Многокултурност
Многокултурието, което се появи в нашето съвремие като резултат от глобализацията, от гледна точка на вътрешната политика, когато се отнася за външните, другите страни, е някаква забавна област, привличаща човешкия интерес. Когато обаче се срещнете с него вътре в страната, то се възприема като някакъв проблем, който трябва да бъде премахнат. Няма съмнение, че истинският проблем, който възниква при споровете относно многокултурието е свързан със съжителството не толкова на различните култури, колкото на различните религии.
Когато погледнем в миналото от гледна точка на многокултурието, превърнало се в един от актуалните проблеми на нашето съвремие, ще видим, че Мала Азия е мястото, където хилядолетия наред съжителстват различните култури и религиозни традиции и е изпитвала на собствен гръб многокултурието и безпроблемно го поддържала. Несъмнено в процеса на получаването на тази картина важна роля изиграла ислямската религия, която придава голямо значение на човека и на мирното съвместно съжителство. Мюсюлманите, които имат опит в съжителството на различните религии, и самоувереността им по отношение на собствената си религия и културна идентичност им позволява да видят различията като извор на богатство, поради която голямата свобода, която признават на другите религии, заема важно място в живота им.
Само че на Запад положението е различно, тъй като животът там е протекъл по различен начин. Западът, макар че се запознава с практиката на многокултурието до известна степен главно по пътя на колониализма, като нещо, през последните векове изпитвал е и изпитва сериозни проблеми по многокултурие, когато то трябва да заеме мястото на исторически утвърдилото се еднокултурие и развитие по една линия.
Възприетото от предишните векове схващане за малцинствата освен, че не е достатъчно за обяснение на новосъздаващото се положение и решаване на проблемите му, то когато мнозинството уеднаквява малцинствата със себе си и ги възприема в такава степен, предлага приложение на една мнима и изкуствена свобода, основаваща се на двоен стандарт. Ето защо схващането на Европа за мнозинства и за „другост“ вместо да привнася решения, създава проблеми като уеднаквява религията с насилието, а различните религии и култури разглежда само като възможност за сигурност и хармония, а неуважителното отношение към религиозните ценности като свобода на изразяване. По такъв начин създава редица грешки и положения, които затрудняват утвърждаването на мира. Ала в един свят, който е изминал сериозен път в областта на религиозните свободи, съзрял, че осигуряването на обществения мир и общественото благополучие е възможно единствено по пътя на спазването и на разширяването на основните права и свободи и съвременния свят изградил обществения живот според тези изисквания, не би трябвало да има място неуважителното отношение към верските ценности и такова едно отношение не би трябвало да се подкрепя.
Подлагането на референдум изграждането на джамии и съзиждането на минарета, които са неотделима част от архитектурата на джамиите в Швейцария, която би трябвало да означава уважително отношение към изпълнението на религиозните задължения и обреди на мюсюлманите в тази страна не е само явление, което намерило израз в една ограничена страна, е тревожно явление поради факта, че е израз на желанието на Запада да отстъпи назад от позициите си, постигнати в защита на правата и свободите.
Нашата всеобща грижа и отговорност трябва да бъде избягването на всякакви постъпки и положения, които биха върнали назад в миналото съвременния свят в областта на свободата и което ще окаже отрицателно въздействие на отношението между религиите и културите.
Факта, че в резултат на песимизма, който породи това явление в един момент, в който се питахме „дали съвременният свят се отказва от усилията, които положи в името на свободата, мира и разбирателството и смелите противопоставяния и критики, които се чуват в името на здравия разум и свободата на религията, които се издигат от различните краища на световното обществено мнение пък ни дават надежда.
Проф. д-р Али Бардакоглу