Започваме подготовката за летните курсове за изучаване на Коран
В България живеят около милион и половина мюсюлмани. В близо 2000 населени места, малко или много се срещат мюсюлмани. В повечето от тези селища са изградени джамийски настоятелства, но все още има и места, където не са създадени такива ръководства. В настоящия момент в страната действат 1200 настоятелства като в тях 920 души изпълняват длъжността имам. Това е беглата картина на наличието на мюсюлмани в страната ни. Малък или голям е броят, това е факт.
Кои и колко от тях ще оцелеят и ще останат в бъдещето, колко други ще се влеят в тях, е известно единствено на Аллах, но без съмнение това зависи както от благоволението Му така и от нашата дейност в настоящето. От религиозна гледна точка, от гледна точка на мюсюлманството дали ще се радваме на прекрасно бъдеще зависи до голяма степен от религиозното обучение и възпитание в духа на ислямските ценности. Ако има възпитание, ще има възпитани мюсюлмани, които познават Твореца си, обичат своя Пейгамбер, изпълняват своите задължения по ибадетите - тогава с благоволението и позволението на Аллах ще имаме прекрасно и благовъзпитано бъдеще. Погледнато от тази гледна точка към проблема, става още по-ясно и осезаемо значението на Коран-курсовете, които организираме през летните месеци, а където това е възможно и целогодишно. След като се осъзнае важността на дадена работа, към нея се пристъпва с необходимата сериозност и отговорност.
След като такова е виждането на Главно мюфтийство и така се преценява, проблема, решихме навреме да започнем подготовката за провеждане на курсовете за изучаване на Коран-и Керим, за да можем да отстраним преждевременно пречките, които възникват в процеса на работата. Ако се обърнем за миг назад и погледнем в миналите години ще установим следното:
2009 г. са организирани 526 курса;
2008 г. „ 502 курса;
2007 г. „ 450 курса;
2006 г. „ 400 курса.
Оттук става видно, че има напредък. Но ако сравним цифрите, дадени в началото и броя на Коран курсовете, ще видим, че ни предстои още много работа!
Тогава какво трябва да се направи? Тогава, уважаеми господа мюфтии, имами, председатели на настоятелства и почитаеми джемаат, родители! Какво трябва да предприемем заедно и с общи усилия? Казвам заедно, защото ако действаме поединично, все едно ще тичаме да гасим пожара с по една кофа вода... Ако обаче всички съседи, съселяни тръгнем заедно срещу огъня, тогава резултатът ще е известен на всеки. Ако към това добавим и помощта, която биха оказали за подреждането на дома, няма да има нужда да се обяснява какъв прекрасен резултат ще се получи!
И отново се връщам към въпроса: Какво трябва да се направи? Мисля, че най-добре ще бъде първо да направим равносметка на миналогодишната ни дейност, за да пристъпим с бодри крачки към бъдещето
1. Съумяхме ли миналата година да създадем Коран курс в нашия град или в нашето село?
2. Колко души взеха участие в миналогодишния курс?
3. Колко ученика има на възраст, на която може да взе¬ме участие в такъв курс?
След като си зададем тези въпроси и установим реалното положение, трябва да направим следното:
1. Да направим разпределение на задачите, след което в определено време да се срещнем с тези ученици и да разкрием значението на тези курсове за тях, за техните семейства и обществото като цяло.
2. Да убедим селския ходжа, ако все още не вярва в силите си или пък лети в небесата, да посвети известно време през летните дни за водене на курса.
3. Ако не съумеем да го убедим, да се срещнем с районния мюфтия и да видим кой може да свърши тази работа и да получим съгласието му.
4. След като уредим въпроса за учениците и ходжата, да се заемем да стегнем и уредим мястото, където ще се провежда курса с оглед в началото на месец юли курсът благополучно да започне работа. През цялото това време печалбата от тази дейност ще се впише в книгата ни за добрите дела, за което ще благодарим на Аллах.
5. Ако въпреки всичките си старания не успеем да намерим ходжа, то тогава най-добре ще е да се спрем на някакъв подходящ младеж, когото да насочим към духовните ни училища или във Висшия ислямски институт в София, за да инвестираме за следващата година. Трябва да знаем, че за тези си усилия и старания, дори и да не сме ходжи ще бъдем възнаградени, като че ли сме учили децата. Тъй като любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелил: „Който започне едно полезно дело, ще бъде възнаграден като човек, който е извършил това дело“.
Зная, че не е лесно всичко това да бъде извършено. Но не е лесно също така да заслужим Дженнета!
Ведат С. Ахмед
Портал 
