Цветът на мюсюлманина

Цветът на мюсюлманина

Мюсюлманин е достойно име на човек, който е посветил живота си на една вяра. То е символ на преданост към Исляма. Въпреки малката разлика между мюсюлманина и вярващия (мюмин), и двамата са от правата вяра. Това е общо название на една мисия, която започвайки от самопречистването, стига до усъвършенстването на света.
Свещеният Коран очертава верските граници на мюсюлманина. Осветлява пътя на религиозния живот и поведение. Посочва на мюсюлманина умерения път, който той трябва да следва при всякакви ситуации. Не го оставя без пътеводител към бъдещето, като му предлага назидателни картини от миналото. С ясен и разбираем език му казва решително да следва своя път.
Любимият ни Пророк подробно описва какъв трябва да бъде и да не бъде идеалният мюсюлманин. Всяка дума и събитие да пресява през ситото на правдата. При нужда на място да я коригира. Даже мълчанието му означава, че потвърждава всяка изказана дума и извършено действие.
При изграждането на идеалния мюсюлманин, той с думи и дела му вдъхва сигурност и специално подчертава, че ще е непримирим срещу неправдата.
Той учи своите последователи как възпитано да гледат, ходят, поздравяват, говорят и влизат в дома си. Препоръчва дрехите да бъдат прилични и приятни. Той (с.а.с.) даже обръща внимание на дъха от устата на мюсюлманина, като дава примери при постене и посещения на ислямски храмове, свързани с консумацията на храни с неприятна миризма.
Може да се каже, че добър мюсюлманин е онзи, който притежава характер, описан в Свещения Коран и Сунната на Пратеника на Аллах, който допринася за усъвършенстването на света и смята за свое основно задължение да възпрепятства покварата сред хората. Не е безразличен, безличен и безхарактерен. Заради своите интереси не променя посока и становище.
“Който казва, че е неутрален, той тайно държи страна"
Според нас, мюсюлманинът е длъжен да притежава самобитност, в противовес на безличието, което се възприема в наши дни като приятна за ухото неутралност. Да цени своята самоличност, колорит, мирис и вкус.
Тези черти на мюсюлманина подчертаваме нарочно, защото нашият Пейгамбер (с.а.с.) в един от хадисите си дава за пример мириса на мюсюлманина, за да се види разликата между него, лицемерите и неверниците.
Макар да нямаме участие в добрите и лошите събития, те се случват пред очите ни. И когато човек вземе отношение към тях, тогава наяве излиза колоритът и мирисът на всеки.
Ако някъде възникне конфликт, там винаги има виновен и потърпевш. Такова нещо може да се случи в семейството между децата ни, на пътя, на работното място, те могат да се развият като неразбирателство и между народите.
За това, при нито един от тези случаи мюсюлманинът няма право да казва: “Аз съм неутрален!" Защото, оставяйки потърпевшия сам ти оказваш мълчалива подкрепа на престъпника. Това е непростимо за един мюсюлманин.
Искаме да кажем следното: Не е правилно мюсюлманинът вместо да говори да мълчи и да не реагира с доводи от рода на: “Това не ме засяга“. Също така той трябва да съзнава, че е длъжен да знае своето място и да казва истината, когато е необходимо.
Защото обикновено неуспехът се дължи на непознаване на правилата в живота. Най-големият недостатък на съвременния човек е в това отношение. Но това не е оправдание мюсюлманинът да не изпълнява най-важната си мисия, а именно “да препоръчва на хората да правят добрини и да се предпазват от злини.”
Мюсюлманинът не бива да бъде в опозиция, заради самата опозиция. Той е длъжен да подбира най-добрия подход и градивен стил, за да коригира грешките и да посочва знаците по пътя към доброто.
В света, в който никога не липсват угнетели и угнетени, мюсюлманинът трябва сърдечно и открито да изразява ненавист към неправдата. Най-малкото да не я скрива!

Източник