12 Изживени човешки вълнения

Изживени човешки вълнения

В светите места, където се изпълнява ибадета хадж има и места, срещата с които оставя незаличими спомени у всеки мюсюлманин. Именно на тези места отделихме един ден. Вълнувах се много. И си мислех: „Нека Всевишния Аллах да направи благополучно да стигнем до тези места, да се поучим и да получим благодат“.
Тъй като вече бяхме изпълнили задълженията си по хадж, по лицата ни видимо грееше доволство... Колко хубаво бе да изживееш спокойствието на утрото след изморителните и напрегнати дни. Хиляди благодарности на Аллах!
Първата ни спирка е в планината, където се намира пещерата Севр. Но изгледът, който се откри пред нас, бе доста по-различен от онова, което си представяхме. Когато стигнахме до една малка електроцентрала и видяхме строителни машини, слязохме от автобусите. Ръководителите ни казаха, че се намираме в полите на планината, в която се намира пещерата Севр и ние доста се учудихме.
Струпахме се на куп, за да чуем краткото слово на придружителя ни за преселението на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), който бе извършил най-щастливото пътешествие в историята. Той и Ебу Бекир Съддък (радиаллаху анху) се бяха приютили в тази пещера, чиито отвор е бил замрежен от паяжини. Застанахме в близост до нея и се помолихме. Аллах да приеме молитвите ни! Нека да направи и ние да сме от рабите, които се преселват при него.. Тъй като времето бе много горещо, посещението ни трая много кратко. Нямаше време да се изкачим до самата пещера. С леко разочарование си тръгнахме и продължихме пътя си.
Вече сме на път за Арафат! Груповият ни отговорник ни разказа за мястото, накъдето сме тръгнали.. Арафат е мястото, където е била срещата и се е състояло покаянието на Хз. Адем и Хавва (алейхимес селям).
Арафат е мястото, където е бил низпослан последният айет от Корана, който гласи: „Днес завърших вашата религия.“ (Маиде, 3) и където за пръв път е бил даден знак, че наближава времето, когато нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) ще се пресели в ахирета... Да се надяваме, че ще имаме възможност за втори път да се помолим на едно такова особено забележително място.
Когато слушахме онова, което ни разказваха, усещах някаква душевна наслада. Придружителят ни сподели чувствата, които ни вълнуват, с иляхита.
Всъщност Арафат е обикновено поле. Планината Арафат е другото име на Джебели Рахме. На групи изкачваме върха, наречен Рахмет. Тук изпълняваме по два рекята намаз. Безкрайна бе радостта ни, че имахме възможност повторно да се молим на това място, където молбите се приемат. Мога да кажа, че днешното посещение премина по-смислено от предишното, изпълнено с тревоги. Особено, когато слязохме на онова равно каменисто място, където нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) произнесъл Прощалното си хутбе. Когато си спомня за това хутбе, което ми звучи като Декларацията за човешките права, още веднъж разбирам колко много се нуждаят нашите объркани, нещастни и изгубили посоката си съвременници от това послание.
Колко щастлива се чувствам, че и аз стъпвам по тези земи, белязани от хиляди различни следи, където е стъпвал и Расулюллах и най-вече, че мога да се помоля на онази камениста поляна, чула прощалните слова на Пейгамбера ни... Създателю, мой! Ти толкова си великодушен, че не зная как да Ти благодаря, как да се изразя... Думите ми са безсилни, езикът ми ням. Ала на Теб Ти е известно състоянието ми. При Теб се осланям. От Теб искам. Съжали общността на Мухаммед, я Рабби! Дари ни с Твоята благодат и опрощение. Помогни ни с Твоите видими и невидими орди. Дари ни с крепко единство и сили. Спаси ни от заблудите. Изведи Уммета ни на брега на благополучието и с победа го ощастливи!
Търговията, тази болест на времето, ни преследва и тук. Мисля си колко добре би било, ако не бяха допуснали цялото това нещо.
Оттук потегляме към Джебели Hyp (Сияйната планина), където се намира пещерата Хира. Там нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) получава откровенията. Святото място, където чрез Своя посланик Джебраил Владетелят на световете издава първата си заповед за освобождаване и извеждане на човечеството от мрака на невежеството в сияйната светлина.
Бяхме щастливи, че в една джамия в полите на планината Hyp изпълнихме следобедния намаз и се помолихме. Нека Аллах да ни дари с живот, изпълнен със светлината на Корана. Да не ни оставя в тъмнина. Коранът да ни поведе, да освети всичките посоки. Всичко в нас и извън нас.
Един-два дена преди това групата ни посети дома на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем). Така се случи, че ние с моя съпруг не успяхме да отидем. На другия ден, след обедния намаз решихме сами да го посетим.
„Мен първо сиракът плени“ - казва поетът. Участта на сирака, която в детските му години ме изпълваше с тъга, по-късно започнах да гледам с други очи. Особено когато осъзнах, че и нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) бе израсъл сиротен. Когато разбрах, че споделяме обща съдба с този щастлив човек, чувството на тъга бе изместено от по-ведри мисли. Докато открием дома му, наложи да поразпитаме хората. Този обикновен дом, превърнат в библиотека, на пръв поглед не привличаше с нищо вниманието ни. Само че за нас той беше скъп не с външния си вид, а с духовността, която криеше в себе си. Това бе мястото, където се бе родил най-щастливият сирак на света за всички времена. Когато минавах през двора, където прелитаха гълъби, исках да се обърна назад, за да видя в през детските му години е изглеждал Кябе. Само че високите стени, заградили Кябе, не позволяват това. Представях си как в детството си е тичал и играл по тези места и с натъжен поглед е обгръщал Кябе. Отправяме нашите привети и пожелания към великия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Престоят ни в Медина
Днес ще посетим някои места извън града. Нашият ръководител ни подготвя да не би случайно това да се превърне в излет и обикновена разходка. Научаваме, че първо ще отидем до планината Ухуд. Тук, на тази планина, чието име означава „единствена“, става една от най-важните битки в историята на исляма. От ислямската армия, която в началото наброявала хиляда души, остават седемстотин, след като двуличниците се отказали да се бият. А вражеската армия се състояла от три хиляди души. В тази битка мюсюлманите, които не изпълнили заповедта на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем), претърпяват неочаквано поражение. Хз. Хамза (радиаллаху анху) и останалите 75 герои (радиаллаху анхум) лежат в тази планина. От онова, което ни разказват, научаваме, че някога нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) пожелал да пренесе тленните останки на Хз. Хамза (радиаллаху анху) оттук в Дженнетюл баки, но тогава в планината проехтял глас: „О, Аллах! Нима ми завидя за единия шехид?“, с което изразявала несъгласието си да отдаде своя герой.
И още нещо: На връщане от битката при Ухуд, нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) заявява нещо много важно: „Малкият джихад приключи. Сега ни предстои големият!“ С тези думи той искал да подготви хората за борбата, която всеки от тях щял да води цял живот със самия себе си. Нека Аллах да ни е на помощ в тази борба. 
След Ухуд се спираме при джамията Къблетейн. В нея под водачеството на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), намазите се изпълнявали с лице към Месджиди Акса в Йерусалим. След като Джебраил (алейхис селям) известява новата повеля на Аллах Теаля, мюсюлманите започват да се кланят с лице към Кябе. По такъв начин намазът приел окончателния си вид. След това посетихме Месджиди Хендек или Месджида на седемте.
Окопната война също има важно значение в ислямската история. Макар и малко на брой мюсюлманите отново бележат победа в битката. След молитвата на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), задухал такъв силен вятър, че разпердушинил вражеската войска. На героите от тази битка, на Селман Фариси, Хз. Омер, Хз. Ебу Бекир, Хз. Али и Хз. Фатима (радиаллаху анхум) впоследствие са били изградени джамии.
Пътешествието ни продължава към Месджид-и Куба. Той е изграден там, където Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) се спрял, преди да влезе в Медина. Отдаде ни се възможност да изпълним намаз в този бял месджид, който се извисява като сияние към небесата и за който в Корана се казва, че в основата му стои набожността. Придружителят ни споменава и за Месджид-и джума, в който е изпълнен първият петъчен намаз. Засега той се отваря само по време на рамазан.
Какво разгледахме в града ли? Тази сутрин след намаза, си направихме разходка до близките райони. Събрахме се в единия край на Равзаи мутахаара, където нашият водач прочете молитва. След това посетихме месджидите Хз. Али и Гамаме. „Гамаме“ на арабски означава облак. Облакът, който се движел над главата му, след неговата смърт стоял неподвижно една седмица, след което се разпръснал. Джамията, чието изграждане е било повелено от Явуз султан Селим, е била наречена Гамаме. По-нататък посетихме джамиите Хз. Ебу Бекир и Хз. Осман (радиаллаху анхума). Тъй като бяха затворени, разгледахме ги само отвън. Последният обект на нашето посещение беше жп гарата, останала от османско време и джамията там от времето на Абдулхамид II, след което отидохме на пазара за фурми.
В един друг ден посетихме гробището Дженнетул Баки. След гроба на Хз. Фатима (радиаллаху анха) следваха тези на членовете на семейството (ехли бейт): Хз. Хасан, Мухаммед Баки, Зейнел Абидин, Джафер Садък (радиаллаху анхум). Следваха гробовете на дъщерите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) – Зейнеб, Рукие, Умму Гюлсюм (радиаллаху анхум); след тях на съпругите му Айше, Хафса, Севде, Меймуне, Умму Селеме, Хабибе, Зейнеб бинти Джахш, Зейнеб бинти Хузейме и Марие (радиаллаху анхунне). По-нататък е синът на Ебу Талиб - Ибн Акил, синът на Джафер Тайяр Абдуллах и още много...
С вълнение разглеждаме гроба на майката на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), която умира на връщане от посещението при баща си - Амине хатун. Тук се сещаме за думите на Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), когато полага в гроба сина си: „Сърцето тъгува, очите се навлажняват, но не бива да се бунтува“. А по време на болестта на майка си Амине хатун, повелява: „Всяко ново остарява, всеки роден умира. И аз един ден ще умра“. Всеки път обаче когато се отбивал в село Ебва, където умира майка му, се натъжавал. Разделите и мъките, които той е изживял като син и баща, натъжават и нас. Все едно споделяме неговата мъка, изживяна преди векове.
Следват гробовете на шехидите от битката при Ухуд. До тях се намира гробът на Хз. Осман (радиаллаху анху), на майка ни Халиме (радиаллаху анха), с което приключва посещението ни.
Посещенията в Мекка и Медина ни дадоха възможност да усетим атмосферата на тези свещени градове. Така по своему осъзнахме смисъла на свещения айет, в който се казва: „Те не ходят ли по земята? Ако ходеха, щяха да имат сърца да чувстват и уши да чуят“. В тези мигове като че ли се докоснахме и се сляхме с онова щастливо поколение. Аллах да ни помогне да извлечем нужните поуки...