Безжалостни ли са хората, които колят Курбан?Онова, което разискваме в тази статия, всъщност представлява само малка част от много по-широк диалог. Видят ли някои хора, че даден ибадет има широк отзвук сред обществото, тутакси го превръщат в тема за спор и противопоставяне. Изглежда в това отношение курбанът притежава по-голям медиен интерес, отколкото всеки друг обред и това засилва още повече споровете. От друга страна, обаче влиянието, което оказва в душите курбанът, е толкова голямо, че независимо дали е вярващ или не, всеки неизбежно взема отношение по въпроса. Оттук следва, че въздействието на е изцяло на психологическа основа. Следите от чувствата, които курбанът оставя в душите са толкова силни, че някои хора не искат да видят как животни се принасят в жертва, но не могат дори да понасят да се говори пред тях на тази тема. Ето защо споровете относно курбана продължават да се ширят до безкрая.
Интересното в спора, за който ще прочетете тук, е, че той се води от един от представителите на най-отявлените противници на жертвоприношението курбан. Представете си един човек, който освен, че е атеист и вегетарианец, е и защитник на правата на животните. Много е естествено, че да се разговаря с такъв човек по въпроса за курбана и да се отговаря на неговите твърдения, разкриващи психологическото състояние на душата му, която не приема курбана, е доста трудно, но и толкова поучително. Тъй като спорът се развива във вид на писмени отговори на въпросите на отсрещната страна, тук предавам важните моменти на този спор като оставам верен на същината му.
- Фатих бей, ми заявява той, наистина ми е трудно да ви разбера. - Вие разглеждате Курбан байрам като едно духовна явление и събитие. Според мене обаче това е пълна илюзия. Когато вие оставите религиозните си чувства настрана, дори да нямате частица жалост и състрадание в себе си, и ако в разсъдъка ви няма някаква “повреда”, навярно ще разберете, че едно събитие, при което горят души и се леят кървища, не може да има нищо възвишено и духовно.
- Наистина, онова, което казвате пробужда у мене някакви съждения преди всичко за вашата личност и характера ви. Човек, който използва тези изрази, навярно не може да бъде жесток, безчувствен, който не обръща внимание на онова, което другите мислят и чувстват. Напротив, трябва да сте крайно чувствителна натура. Защото, надявам се, вие да проявите тази чувствителност не само спрямо жертвените животни, но и при други случаи, да речем в стремежа си да вникнете в душите и мисловния свят на вярващите хора. Дори го очаквам от вас. В противен случай някои хора могат да ви упрекнат, че чувствителността, която проявявате към жертвените животни, е несъстоятелна и фалшива.
Сега да си зададем въпроса, дали наистина, както вие, а и мнозина други противници на курбана твърдят, че тези вярващи, които колят животните, са безжалостни и жестоки хора? Дали изпитват някакво удоволствие от това, че проливат кръв и проявяват тази свирепост? Дали е проникнала до мозъка на костите им тази първичност и свирепост? Навярно и вие ще се съгласите, че няма да можем да се задоволим само с един повърхностен поглед върху проблема, който искаме да осветлим по най-правдивия начин. Нека да вникнем малко по-отблизо в действията на тези, които колят курбани. Да присъстваме в момента на жертвоприношението. Какво виждате? Наподобява ли ви това онези сцени, останали в паметта ни, когато първобитните хора се мъчели да доубиват със своите копия и стрели поредния дивеч? Сигурен съм, че никой не е виждал подобно нещо и не може да го твърди. Погледнете лицата им. Виждате и виждали ли сте в лицата на тези хора чувство на удоволствие или отмъщение или някакво неудържимо желание да проливат кръв или нещо друго по отношение на животното?
За вас не зная, но аз лично много пъти съм бил свидетел на жертвоприношение. И нищо подобно на онова, което изредих по-горе, не съм забелязвал. В общи линии сцената, която можете да видите е, следната: този, който ще коли животното и упълномощителите му се събират край животното. Осъзнавайки, че действието, което ще извършат, е ибадет, те първо изричат текбир. Преди да пристъпи към действие, човекът, който ще изпълни това пита упълномощителите си: „Упълномощавате ли ме?“, за да може да се гарантира правната страна на действията му. След това се покриват очите на животното и то се коли.
Това действие се извършва по възможност много бързо. Целта е да не се измъчва излишно животното, да не изпитва излишна болка. И когато действието приключи, по лицата на нито един от присъстващите няма да видите и следа от чувство на удовлетворение от пролятата кръв и задоволство от отмъщението.
Може би ще видите единствено удовлетворението в сърцата, отразено по лицата им от изпълнението на една от повелите на Всевишния Аллах. Това е първото.
Медалът има и обратна страна. Вие изтъквате доводи, според които тези, които не колят животно и онези общества, които не познават този обичай, би трябвало да стоят далеч от насилието като същевременно сърцата им са изпълнени с чувство на жалост и състрадание. Погледнато от тази гледна точка, в Америка, например, не се колят масово жертвени животни. Всички животни вероятно се колят в кланицата. Сиреч, в тези престъпления американският народ не участва. Добре. Защо тогава в американското общество ставаме свидетели все по-често на ширещо се насилие в такива размери? Дързостта и безумието на нападенията в колежи и случайните стрелби срещу ученици и студенти да не би да са израз на състраданието и милостта на американците?
От друга страна невероятните страдания и убийствата на гражданите на Ирак, нечовешките изтезания в Гуантанамо не са ли все още свежи в паметта ни? Ако и тези примери не са достатъчни за оборване на вашите твърдения, да ви посоча и други статистически данни. В мюсюлманските общества, особено през месец рамазан и в дните до Курбан байрам, се забелязва значително намаление на броя на извършените престъпления. Ако вашите твърдения бяха верни, не трябваше ли да се наблюдава увеличение вместо снижение на престъпленията? Значи, няма никаква причинно следствена връзка между курбана и насилието, както някои хора смятат.
- Това трябва да е някаква взаимозависимост, която вие изграждате в мозъка си. Сиреч, проблемът е във вашия поглед върху нещата. Ето защо вашите мисли, изградени върху предразсъдъци, остават непроменени. Аз обаче не мисля като вас. Питагор е на същото мнение като мене. Вижте какво казва той: „Докато хората продължават да убиват и да ядат животните, на света няма да спрат престъпленията, кръвопролитията и войните“. Наистина, вие изобщо не сте ме разбрали.
- Колкото до математиката на Питагор, няма какво да кажа. Но не мога да кажа същото за познанията му по психология. Воден от правдивата логика на математиката, той се опитал да разбере човека и е сгрешил. Според него хората убиват животните и това води до утвърждаване на склонността им да убиват. Обаче първото чувство, което се пробужда в сърцето на един вярващ човек, когато види пролятата кръв, е за цената на живота. Особено когато става въпрос за живота на човека, тази цена нараства многократно.
Ето защо в онези общества, в които съществува обредът на жертвоприношението или няма да станете свидетели на масови убийства или пък рядко ще го видите. Защото, бидейки свидетели на смъртта, хората започват да уважават живота. Общества, които забравят за смъртта, забравят и цената на живота. Защото започват да мислят, че ще живеят безкрайно. Впрочем предците ни са изграждали гробищата насред градовете, за да си спомнят непрестанно за смъртта. Гробищата придават цена не на смъртта, а на живота. Онова, което те ни напомнят, е задгробният живот и изпитът, на който ще се явим. Онова, което не може да долови в случая Питагор е следното: Едно животно, естествено, може да бъде убито с желание да бъде погубено. В такъв случай Питагор може и да е прав.
Но мюсюлманинът не коли животното с чувството да го ликвидира, а за да изпълни своя ибадет. И той не обсебва целия курбан, който е заклан с това именно чувство, а раздава две трети от месото му на роднините и бедните. Погледнато от тази гледна точка, трябва да ни стане ясно, че едно действие, което на вид е същото, като другото, може да се извърши с различно намерение. Следователно, ще породи и различен резултат. Ето защо трябва да се погледне по-далеч от видимото, да се навлезе навътре в психологията и нещата да се оценяват според това.
Нека да не забравяме, че умът, принизен до окото, е сляп и не може да разсъждава правилно.
- Виждам, че вие не ме разбирате. Аз като човек, обичащ животните, съм не само против коленето на животните, но и против всякакви ферми за животни, дори и това да принуждават животните да водят противоестествен живот по домовете.
В основата на тези мои разсъждения лежи отрицанието на йерархията между видовете. С въпроса си вие пренасяте спора ни на една по-различна плоскост, в една по-различна насока. Но все пак ще се опитам да отговоря на въпроса ви. Изглежда причината, която ви кара да се противопоставяте са принципите на справедливостта и равенството. Вие искате да не се извършва несправедливост спрямо животните. Повярвайте, аз също най-искрено се присъединявам към това. Но има някои пунктове, по които се разминаваме. Струва ми се, че ние с вас се разминаваме по въпроса за йерархията. Вие предполагате, че всякакви взаимоотношения автоматически се превръщат в между на потискани и потисници. Приемате, че този, който стои отгоре, ще накара онзи, който е отдолу, да приеме онова, което му налага по свое желание. Аз обаче мисля, че йерархията няма непременно да доведе до такъв резултат.
Например, ислямската религия, в която аз вярвам, приема йерархията между видовете. Дори твърди, че между хората също съществува йерархия. Както пейгамберите превъзхождат вярващите, така и вярващите превъзхождат невярващите. Но нито пейгамберите имат право да потискат мюсюлманите, нито пък мюсюлманите - да потискат невярващите или противниците си. По същия начин вярващият човек не може да упражнява насилие над животните. Не може да ги натовари повече, отколкото те могат да носят. В този йерархичен ред има такива принципи и норми, които налагат този, който е отгоре да бъде не безучастен към тези принципи и норми, а напротив, да изпитва повече чувство на отговорност. Е, добре, откъде идва това различие в разбиранията ни за йерархичност? Естествено, че от вярата ни в Аллах. Защото, според нашето разбиране, на върха на йерархията стои Той. И тъй като Той е справедлив, и милостив, повелява ние да се отнасяме по същия начин към хората. Но тъй като вие не вярвате в това, затова затъвате в мисълта за едно “абстрактно равенство”. Ала и това не можете и не бихте могли да осъществите. Защото въпросното “равенство” може да се осъществи единствено чрез вярата в Създателя. Съществата могат да дишат въздуха на благополучието единствено в климата на общия знаменател на сътвореното.
Ако не съм ви разбрал погрешно, всъщност вие казвате, че лицата, които колят жертвени животни избягват да измъчват животните. Аз пък казвам, че ги убивате. Може ли да има по-голямо насилие от убийството? Целият смисъл всъщност се крие в това. Истинският елемент, който накърнява съзнанието и душата ви, е освидетелстването на смъртта и умирането.
- Ако вашият проблем се заключава в защитата на животните, не е необходимо чак толкова да се измъчвате за тях. Тъй като животните не са като хората, не се тревожат за миналото и бъдещето си. Ето защо смъртта отвъд чувството на болка, която ще изпитат по време на смъртта си, е нещо естествено за тях. Но когато вие станете свидетел на смъртта, представяйки собствената си смърт, изпитвате дълбока душевна болка. Все едно целият свят от ужаса и мъката на безброй смърти надвисват над вас. Сърцето ви изгаря, умът ви се задавя от мъка. Според мен, името на проблема, който стои пред нас не е убиването на животните или мъченията, на които се подлагат те, а проблемната връзка, която вие създавате със смъртта.
Именно поради тази проблемна връзка и поради факта, че приемате смъртта като небитие, от една страна приемате, че животните не бива да умират, а от друга се опитвате да отричате съществуването на смъртта. Ала „всяко същество ще изпита смъртта“. И животните, и ние все някога ще умрем. И повярвайте, жертвените животни се прощават по-смислено с живота, отколкото тези, които не са били курбани.
Фатих КаяИзточник 
Портал 
