10 Косите им дълги

Косите им дълги

Неведнъж съм наблюдавал в живота: Някои мъже не искат да се женят за умни и образовани жени и ако се оженили, не искат бракът им да просъществува. Това необяснимо за мене положение винаги ме е шокирало и винаги съм си задавал въпроса: „Коя е причината?“
...Някога в Делиормана беше обичайно жената да върви пет крачки подир мъжа си. Няма значение дали са тръгнали на нивата или на доктор. Жената ще носи детето, люлката или вързопа на главата си плюс стомната с вода... А мъжът ще върви като си клати ръцете...
Аз не зная и не вярвам така да повеляват религиозните книги. Не съм срещнал в тях подобна повеля. Но истината си беше такава.
Мъжът, за когото се сещам беше известен в цялата страна. Беше завършил педагогически институт. Това значеше, че малко или много минаваше за интелигентен човек. Беше организирал разкошно сватбено тържество, за което се говори месеци наред и мнозина му завидяха девойката, за която се беше оженил имаше висше образование. Нещо, което за онези години бе рядко явление. Тогава се брояха на пръсти девойките, които завършваха гимназии, педагогически училища и най-вече университет. Но не минаха една две години, чу се, че се развели. Беше им се родило момиченце, което израсна при майка си, без да познава баща си...
Наистина никой не знаеше какво може да е причината, „къде ги стиска чипика“. Но доколкото можех да предположа, причината беше, че тя е висшистка. Защото скоро след това той се ожени за друга, без особено образование, сигурно, за да няма повече подобни комплекси.
Втори случай наблюдавах с девойка от Северозападна България. Тя бе записала в Шуменския университет. Там се запознала с младеж от околните села. След женитбата минала да учи задочно, за да може да гледа сина си като същевременно учителствала. Тя бе избрала да учи там малко и с намерението да се запознае с младеж от своята вяра и много се бе зарадвала за това запознанство. Годините бяха сурови. Нито можехме да си кажем имената, нито пък да си говорим езика. Последствията са известни. Отвориха границите и голямата екскурзия започна. Един ден той й казал: “Нека аз да замина пръв, да видя къде какво е, след което ще дойда да ви взема...” Но нито дошъл, нито пък се обадил ето вече двайсет години от тогава...
Отново не знаем каква е истинската причина. Коя обувка кой крак му убивала. Но предполагам, че този младеж не е могъл да понесе, че тя има по-високо образование, по-знаеща и по-културна от него. Все резултат от разбирането: “Не искам жена по-умна от мене! Не се водя по женски акъл!..”
Поради естеството си младите девойки встъпват по-рано в зрялост. Затова нормално е да се омъжат за по-големи от тях мъже. Но има и случаи, когато жената е по-голяма от мъжа. Наблюдава се, че в такива семейства се раждат по-умни и схватливи деца, които са по-склонни да се учат и да се развиват. Каква е причината? Причината най-общо казано е майката. Тази майка, която по-добре възпитава децата си и по-добре ги учи. Затова тези семейства имат по-умни, по-ученолюбиви деца.
Нима не е майката, която се натоварва с по-голямата част от тези грижи? Пита се: Нима не искаме бъдещите ни деца да са умни, ученолюбиви, знаещи и можещи? Или им е безразлично какви ще бъдат? Ако не ни е без-различно, тогава би трябвало да искаме майките им да бъдат учени, умни и знаещи жени!
Но в живота се срещат и точно обратни случаи. Помня девойка, която имаше ум бръснач! Първа математичка бе в училището. Но родителите й взеха, че я омъжиха за най-глупавия мъж на селото, за да не се разхайтела тя в града. По такъв начин попречиха не само тя да повиши образованието си, но и погубиха перспективата й в живота. Убиха самочувствието й. Когато след много години я видях, чух само упреците й и ми стана тъжно. Единствената утеха за нея бе, че беше изпълнила достойно майчиния си дълг, бе отгледала достойни деца.
Веднъж пътувах с автобус. Две-три годишно дете седеше в скута на майка си до прозореца и непрекъснато я питаше: “Мамо, какво е това?.. Мамо, как се казва това?..” На някои от въпросите майка му отговаряше, но на някои отговорите явно не знаеше. Навярно затова повече не можа да изтърпи и му кресна: “Стига си ме разпитвал бе!.. ” А детето искаше да узнае, да научи. Това са любознателни деца. Такива деца научават много. Доколкото зная, всяко дете на ден задава средно около 700 въпроса. Това са 700 глави от енциклопедията, по които трябва да си подготвен. А как ще отговаряш ако не знаеш?
Нека не забравяме: Знанието започва с интереса. Няма ли интерес, няма и познания. Щом е така, нека да подхранваме интереса у нашите деца, да ги подкрепяме, за да израснат като умни и знаещи хора. А това зависи преди всичко от майките. Затова нека да не ги отминаваме като казваме: „Косите им дълги... “

И. Ч.