Те ще се застъпят
За да разберем важността на изучаването на Корана в летните курсове, нека си припомним още веднъж следните неща: Когато вървите по улицата вие настъпвате парче хартия и не изпитвате необходимост да се наведете и да го повдигнете от земята, и да го поставите някъде на високо място. Защото този лист е празен по него няма нищо изписано, което да изисква уважително отношение към него.
Ако обаче върху тази хартия имаше изписани айети от Свещения Коран, вие веднага щяхте да се наведете да вземете листчето от земята и да го поставите някъде, където няма да го настъпят.
Такива са и крехките сърчица на децата ни. Ако в тях не са вложени Аллахови слова и принципите на свещената ни вяра, те няма да имат никаква стойност. Ако обаче са научили някои сури и айети от Корана, които да ги четат по време на намазите си и ако в сърцата им се настанили повелите на Аллах, то вече това дете не може да се сравни с празен лист. Защото вече в неговото сърце трайно се установили Аллаховите напътствия. И това вече е дотолкова високо ценено, че Аллах го вижда вече не само като човек, заслужил да заеме мястото си в дженнета, но и като човек, на когото Аллах ще позволи да може да се застъпи и за други...
Излиза, че онова дете, което ще прояви необходимото уважение към Корана и ще наизусти и ще запечата в душата си айетите и сурите на Корана не само, че ще осигури окончателно мястото си дженнета, но ще му бъде позволено да има право да се застъпва и за други, се спасят.
Това от своя страна означава, че онези, които съдействат децата да посещават тези курсове и подпомагат израстването на такива младежи, които ще знаят поне онези айети, необходими при намаза, че те подпомагат онези младежи, които ще се застъпват за тях.
Всъщност най-впечатляващия пример в това отношение ни дава Хз. Мевляна. Нека да видим и него:
Веднъж, когато при него влязъл млад мъж Мевляна Джеляледдин Руми станал от мястото си, за да го посрещне на крака. Освен това го накарал да седне на мястото си, а сам той застанал като ученик пред него. Когато присъстващите го погледнали с питащи очи, той им казал:
- Този млад мъж е хафъз, който знае Корана наизуст. В неговото сърце е поместен целият Коран. Та нали вие, когато видите на улицата листче хартия, на което се чете името на Аллах, се навеждате и го вземате. Затова и аз като видя млад мъж, който е изписал целия Коран в сърцето си, ставам на крака, за да му покажа уважението си.
Мевляна довършил мисълта си със следните слова:
- Не само аз, но и Аллах Теаля оценява високо усилията на този, който наизустява и изписва в душата си Неговите слова. Той не само, че го приема в Своя рай, но му позволява и да се застъпва за десет души о т роднините му също да отидат в рая!...
Излиза, че онези хора, които намират време да наизустят сурите Ясин и Тебараке или най-малкото онези сури, които се четат по време на намаза, вече не приличат на онзи къс хартия, която може да се тъпче под краката и се превръщат в коранични страници, към които трябва да се отнасяме почтително и с уважение.
Е какво ще кажете? Да придобият ли нашите деца правото да се застъпват за други като научат айетите и сурите от Корана? Да имат ли те уважението, когото да накара хазрети Мевляна да стане на крака пред тях?
Не предоставя ли сезонът на лятната ваканция възможността да бъде оползотворена както за нашите деца, така и за нас? Не заслужава ли да се помисли върху това?
Портал 
