Анна Линда Траустадотир

Едно исландско пътуване към светлината

Анна Линда Траустадотир
Рейкявик, Исландия

Името ми е Анна Линда Траустадотир, дете съм на исландско/датски родители, родена съм в Исландия през 1966 г. и съм кръстена в Лутерианската църква. Когато бях малка, семейството ми се премести във Ванкувър, Канада, а след това в Ню Йорк. На 16 години завърших гимназия. През 1988 г. получих диплома от университета “Мак Гил” в Монреал, Канада. Оттогава постоянно пътувам по света, учейки и работейки. Установих се в Дания през 1990 г.
През 1998 г., докато следвах в Дамаския университет, прочетох цялата Библия, от кора до кора, като междувременно си водех и записки. Като свърших разбрах, че вътре има твърде много непоследователности, твърде много неща, с които не бях съгласна. Например начинът, по който са описани Бог и жената в Стария Завет, да не говорим за всичко, което Павел е написал в Новия Завет.
Израснах като един от най-големите антимюсюлмани и антиислямисти, които можеш да срещнеш. Вярно е: такава бях. Бях и антиарабски настроена преди да отида в Кайро да уча арабски (мислех, че арабската калиграфия е красива). Живяла съм в САЩ, възпитана от американското кино, което винаги описва арабите като фундаменталисти, радикали, потисници на жените, религиозни фанатици, терористи, но никога нормални хора. Болшинството от хората, които са антиарабски настроени, никога не са били в арабска държава. Реалността там е много по-различна.
През 1999 г. се върнах обратно в Дамаск, за да започна работа в посолството. Там през 2000 г. срещнах един инженер на име Мухаммед. Скоро след това се оженихме. Омъжих се за Мухаммед, защото го обичах, въпреки че беше мюсюлманин. След време осъзнах, че го обичах, защото е мюсюлманин. Добър мюсюлманин. Срещала съм много различни мюсюлмани тук в Дания и в Близкия Изток точно както в живота си съм срещала добри и не толкова добри християни, евреи, хиндуисти, будисти и др. Мислех си, че всички тези мюсюлмани, представляват исляма. Дотогава никога не съдех за християнството или всяка друга религия по нейните последователи. Странно защо обаче съдех за исляма по всеки арабин, който срещнех, при все че не всички араби са мюсюлмани. Някои са протестанти, католици, юдеи, копти и др. И второ: повечето мюсюлмани не са араби. Мюсюлмани са индонезийци, индийци, китайци, македонци, малайзийци, руснаци, тайландци, африканци, босненци, американци, шведи и др. и разбира се араби. Бях възпитана да нямам предразсъдъци, но имах. Отне ми дълго време да го осъзная. Само безкрайните часове, прекарни в разговори и спорове със съпруга ми, ми помогнаха да стана достатъчно непредубедена, за да осъзная, че не съм имала пълната представа за нещата.
По време на рамазан, ноември 2002 г., помолих Мухаммед да ми помогне да чета Свещения Коран на арабски. Той нямаше много време, но аз бях твърдо решена да го направя с помощта на добър превод. Когато прочетох Корана, най-свещената книга за исляма, ми се стори толкова красива, толкова научна, съдържаща толкова милост, толкова феминизъм! Почти всички книги за исляма, които бях прочела, всичките написани все от немюсюлмани, показваха исляма в негативна светлина. Хората, които пишеха против исляма, понякога даваха откъслечни цитати от Корана или превеждаха текста невярно, нарочно или по погрешка. Знаех достатъчно арабски, за да разбера, че това, което четях беше различно от всичко, което бях чела преди.
Едва наскоро са открити толкова много научни факти, толкова много знание. Имам предвид, че пророкът Мухаммед споменава: черните дупки, пътуването в космоса, ДНК и генетичната наука, еволюцията (трансформация и мутация), геология, океанография, ембрионално развитие, водния произход на живота...
Ах! Бях чувала, че Коранът в основата си бил лек вариант на Библията, но в Библията не фигурира нито един от тези факти! Чудех се как някой преди около 1400 години би могъл да напише такова нещо. Някои от тези идеи са открити едва през този век!
В Корана се казва, че Аллах може да спусне було над очите ни и да сложи камък върху сърцата ни, за да не можем нито да видим, нито да усетим посланието на Корана. Само когато Аллах иска, тогава ще го разберем. На 12 декември 2000 г. сънувах невероятен сън, който ме накара да започна да разсъждавам задълбочено върху религията. На сънищата се отрежда много важна роля в Исландия и тълкуването на сънищата практически се е превърнало в наука! Никога не съм мислела, че се нуждая от религия. През януари 2003 г. започнах да търся в интернет нещо за “Ислям”, “Коран”, “Мюсюлманин” и др. През март, докато бях в Рейкявик имах възможност да си поговоря с една от моите най-добри исландски приятелки, мюсюлманка, която ми препоръча наистина добър английски превод на Корана, паралелно с оригинала на арабски. Сдобих се с него през април и започнах да го ползвам.
През май 2003 г. моята исландска приятелка мюсюлманка ни дойде нагости за 2 седмици. Започнахме да си говорим за Корана. Споделих с нея, че искам да го преведа на исландски. Тя каза, че това било и нейна мечта. Решихме да го направим заедно. Спомням си, че през 1995 г., когато тя сподели, че ще става мюсюлманка, аз реагирах изключително лошо и отрицателно. Какъв срам, че не я подкрепих!
Тогава видях себе си като мюсюлманка. Разказах на съпруга си своите откровения и той ме разпита обстойно.
Помоли ме да не избързвам със смяната на религията си. Каза, че когато приема исляма животът ми ще стане по-труден, хората, които не познават исляма, ще се отнасят към мен доста по-различно, отколкото преди, в света, в който живеем сега хората ще ми се подиграват. Каза ми, че мога да загубя контакта със семейството и приятелите си, ако приема мюсюлманската вяра.
Тогава на място взех решение, че ако приятелите и семейството ми не искат да контактуват повече с мен, защото съм решила да стана мюсюлманка, то нека да бъде така! А за тези от вас, които гледат на исляма като на някакъв култ, знайте, че това не е истина. Това е една от най-големите религии в света, ако не най-многобройната. Един на всеки четири човека на тази планета сега е мюсюлманин и това е най-бързо разпространяващата се религия.
Най-накрая, на 4 юни 2003 г. реших официално да стана мюсюлманка, за да мога да отида на хадж в Мекка. Дълго време търсех отговори, от времето на своето детство и до средата на 1990 г. купувах книги за различните религии. Дълбоко в себе си се надявах да намеря своите отговори. Спомням си първия път, когато чух “езан” (мюсюлманското призоваване към молитва, когато някой казва “Аллаху екбер” от минарето на джамията). Беше светъл, слънчев февруарски неделен ден в Кайро през 1997 г., църковните камбани също звъняха, но когато чух езана, сълзи се стичаха по лицето ми, без да осъзнавам. Не бях мюсюлманка, а това ме развълнува.
Когато прочетох Свещения Коран, усетих със сърцето, дълбоко в себе си, че това е точно за мен. Вдъхновяващата красота на Корана ме кара понякога да плача. Това е един всеобхватен начин на живот. Никоя друга религиозна книга не ме е вълнувала така до сълзи.
Свещеният Коран просто е най-комплексната книга, която съм чела. Колкото повече я четеш, толкова повече разбираш и в същото време си задаваш въпроси. Коранът сякаш има за цел да те подтикне да учиш повече. Всеки път, когато го четеш, открояваш различни пластове на възприемане. Все още допълвам изследванията си на Корана с Библейски изследвания като “Евангелието на Варнава”, Тората и др.
Миналото лято обаче си купих невероятен брой книги от Куала Лумпур. Това е новата мюсюлманска Мекка за книги. Наистина се запасих! Със съпруга ми и сина ми прекарахме месец в Малайзия. Невероятно място! От ислямските държави съм била само в Арабския Среден Изток, а тук в Югоизточна Азия беше за мен съвсем нов ислямски свят. Преживяването беше меко казано прекрасно. Винаги съм обичала ислямското изкуство и архитектура, а цялата Малайзия е едновременно открит и закрит музей!
Винаги се стремя да бъда позитивно настроена и затова си мисля, че 21 век е много интересен! Ако някой като мен може да стане мюсюлманин, то тогава има надежда за всеки един! Приятелите, с които си говорехме за религия, скоро научиха, че съм станала мюсюлманка и веднага ми оказаха изключителна подкрепа. Останах малко изненадана, че не бяха шокирани. Казаха ми, че са знаели, че един ден ще намеря своя пристан (толкова дълго бях търсила) и се радваха за мен. Някои дори се обръщат към мен с мюсюлманското ми име: Нур, което означава светлина.
Така завършва моята история “Пътуване към светлината”, пътуване, което всъщност е само едно начало! 

Източник