Да останем мюсюлмани в дни на криза• По време на криза внимавайте да не пренасяте вкъщи притесненията, които имате в работата.
• До вечерта водете борба за оцеляване, изморете се, но когато се приберете вкъщи, тревогите си оставете навън.
• Фактът, че пренасяте проблемите от работното си място вкъщи, не ги намалява. Дори хиляди пъти да повтаряте “Какво ще правя с дълга си?” не бихте могли да го изплатите.
• Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) препоръчва: “Бъдете като птиците. Вечер те се прибират сити в гнездата си, а щом съмне, тръгват да си търсят храна”. (Тирмизи, Ибн Мадже).
• Птиците не нощуват в гнездата си с тревогата за утрешния ден, ала сутринта рано излизат от гнездата си да търсят храна.
• Ако и в дни на криза продължавате да подпомагате близките си, бедните и сиротните, то нашият Господар ви покаже някакъв изход.
• Внимавайте да не постъпвате като хората, които се възползват от тежкото положение на другите.
• Внимавайте да не постъпвате като тези, които не изплащат дълговете си поради кризисното положение макар че имат възможност да го сторят. Не бъдете като тези, които свалят клинове и подкови от мъртви коне.
• Избягвайте да давате пари на заем с лихва, да се гаврите с честта на другите. Не позволявайте и на други да го правят.
• Вместо да поучавате ръководителите си, старайте се да свършите своя дял от работата.
• В 54-и айет от сура “ер-Рум” се напомня рождението ни. Ние се раждаме като безпомощно дете, после израстваме и ставаме силни и можещи хора, след което отново изпадаме в безпомощно състояние.
• В детските си години за нас се грижат и ни защитават родителите и близките ни. Когато сме силни, ние трябва да им подадем ръка, да подпомагаме бедните и немощните.
• Нека да не бъдем като хората, които казват: “Дерзай, магарето ми, на пролет ще ти окося прясна люцерна и ще ти дам”.
• Докато пристигне помощта на богаташа от другия край на света, бедният до нас може да издъхне.
• Когато правим изкуствено дишане на даден човек, ние не му казваме: “Виж наоколо колко много въздух има. Дишай и ти дълбоко и се спаси!” Ние просто му вдъхваме въздух и го спасяваме от гибел.
• Колкото и големи да са проблемите и притесненията ни, мюеззинът по пет пъти на ден ни напомня: “Аллах е най-велик!”
• Ако вие осветите пътя на един заблудил се по отношение на исляма, то все едно сте осветили пътя на човека, който без малко е щял да падне в бездната.
• Ако вие подадете ръка на някой изпаднал в беда, поради икономически затруднения в съответствие с възможностите си, то все едно сте вдъхнали въздух в белите му дробове.
• В последния айет на сура “ ер-Рум” се повелява: “Потърпи! Обещанието на Аллах е истинно. И да не те разколебават онези, които не са убедени”. (ер-Рум, 60)
• Нека не прекланяме глава и да не се подценяваме пред неприятелите в името на насищането си.
Махмуд ТопташИзточник