Нито необуздан феминизъм, нито пленничка в кухнята!В съвременното общество с активизирането на мъжествените жени и женствените мъже ролята на мъжете и мъжките ценности се обезсмислиха и се обезцениха. Разглезените, превзети и вдетинени млади мъже с разноцветни коси, модни дънки, които с часове коментират цвета и прическата на косите си, както и агресивните и неудържими бизнес дами, които са си внушили мисълта сами да постигнат всичко и глупаво смятат, че всички мъже са от един дол дренки, и се опитват да диктуват ритъма на нашето време.
В резултат на тези усилия жените постигнаха съмнително превъзходство в обществото, училището и семейството. Някакви дами в напреднала възраст разглезват с касети, китари и всевъзможни „играчки“ като по този начин удължават златните години и пречат на естественото им развитие, при което да осъзнаят своето мъжко достойнство и отговорност.
Момчетата в училищата попадат под влиянието на ограничени в рамките на своите тайни комплекси учителки, готови да споделят с тях своите схващания за живота. Средствата за масова информация и филмите насаждат у бъдещите мъже инфантилно и безотговорно, детско поведение.
От друга страна у девойките се е вселила глупавата идея по нищо да не отстъпват на мъжете, да не отдават никакво значение на любовта и досущ като котките да лягат и да стават безразборно с разни пияници с празни глави, но с пълни с долари портфейли. Шарени таблоиди внушават на младите девойки, че най- важното за тях е да се възползват всячески от сексуалната си привлекателност, за да направят зашеметяваща кариера!
Те третират мъжете единствено като средство за преживяване и източник на луксозни вещи като бижута, маркова козметика, скъп автомобил, девойки за женене, които не могат да обуздаят безграничните си материални желания и финансови апетити поставят пред бъдещите си брачни партньори немислими условия като откриване на солидни банкови сметки на нейно име, апартамент, кола, та дори право на лятна почивка в прочут световен курорт...
Днес в редица мюсюлмански страни предприемчиви и властни дами, след като се сключат брак с мъже, готови да паднат на колене пред тях, скоро след това се развеждат и противно на законите на шериата, измъкват значителни суми от тях. Всички тези неща са против сюннета на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), който винаги е настоявал за минимален, поносим и символичен мехир и е бил против алчността.
Но въпреки това продължават да се ширят неестествените феминистични уклони, които, надмогвайки преградите поставени от шериата разклащат традиционния начин на живот на мюсюлманина. Така например, все повече се утвърждава мнението, че мюсюлманката може и да не се омъжи, че най-важното нещо за нея е да прави кариера; да получи образование и да се реализира професионално. Тези уж правилни твърдения тя се опитва да потвърди с примери из живота на съпругите и дъщерите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).
Всъщност ислямът съвсем не се стреми да затвори жената между четирите стени на кухнята, напротив, той поощрява духовните, образователните и творческите наклонности на жената и нейния стремеж да се изявява на общественото и политическото поприще.
Така например, първата съпруга на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) Хз. Хатидже (радиаллаху анха) е била изключително правдива, честна и способна жена, която успешно е водела търговските си дела. Дъщерята на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Фатима (радиаллаху анха) участвала активно в религиозните беседи, дори във военните походи, грижела се е за ранените бойци. Една от най-верните жени сподвижнички на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) Умму Селеме (радиаллаху анха) рамо до рамо с мъжете се е сражавала в битката при Ухуд.
Но тези примери съвсем не означават, че ислямът насърчава феминизма. Защото разбирането на исляма е, че колкото и да се издига в интелектуално отношение, колкото и голяма полза да носи на обществото, главното за нея трябва да бъдат семейните задължения. Не случайно съществува хадис, който определя като най-важно изискване към жената грижата и уважението към нейния съпруг. Това естествено съвсем не забранява на жената да се труди в други области за по-стигане благоразположението на Аллах.
С една дума може да се каже, че жена без мъж и мъж без жена са едно нищо. Тук трябва да споменем, че понякога девойките мюсюлманки не могат да си намерят партньори. Такива случаи обаче трябва да се възприемат като своеобразно изпитание, изпратено от Аллах.
Разбира се, почитта и уважението, което мюсюлманката ще изпитва към своя съпруг, съвсем не означава да се прекланя пред него. Понякога жената трябва да може да се отрече от собствения си интерес в името на исляма. Така например, Меймуне (радиаллаху анха), една от съпругите на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), и гореспоменатата Умму Селеме (радиаллаху анха), въпреки че обичаха съпрузите си, в името на исляма са се развели с тях.
Мъжът играе изключително важна роля в живота на жената. По този начин тя участва като част от едно цяло в живота на обществото. Не може и дума да става за две различни джемаати - за мъжете и за жените.
Една общност от жени без мъже не може да има някакъв смисъл и подобно общество не може да се самоиздържа и самозадоволява. Причината за това се крие в различните психологически нагласи на мъжете и жените. Мъжете са по-склонни да създават общности на базата на дружба и взаимопомощ помежду си, а у жените чувството за колективизъм и дисциплина е по-слабо развито. Затова тяхната роля се заключава в това да подпомогнат, доколкото могат, мъжете в техните действия и усилия.
Първостепенна задача на мюсюлманката трябва да бъде, без да се поддава на крайния феминизъм и на алчността си, да се изявява в личен и обществен план.
(От руски)
Фатима-Анастасия ЕжоваИзточник 
Портал 
