Хз. Асие

Хз. Асие

Египет, който е бил свидетел на много исторически събития, е посрещал и някои от пейгамберите. По време на своето преселение Хз. Ибрахим се приютил тук, а Хз. Юсуф е бил управител на Египет преди Фараоните. Муса (алейхис селям) пък се родил тук и част от своята борба за единобожие е изкарал в тази страна.
Хазрети Асие от своя страна бе съпруга на Фараона, живял по време на Хз. Муса. Коран-и Керим не сочи името на този фараон. Там е отбелязано единствено, че в своята надменност и гордост той е бил дотолкова прекалил, че дори претендирал да е божество. Той всячески потискал народа си като ги карал да работят прекалено тежки работи.
Както е известно племето на Якуб (синовете Израелови) по времето на Юсуф (алейхис селям) пристигат в Египет и остават там. След време обаче те изпаднали в немилост. Фараонът започнал да ги използва в най-тежките и непоносими работи. А синовете Израелови мечтаели да си имат свой вожд, който да ги освободи.
Когато народът на Египет пъшкал под ярема на такова робство живее една жена, която с мъка наблюдаваше живота наоколо. Тя беше изключително хубава жена. Имаше чувствително и прекрасно сърце. Нейната чиста и нежна душа не можеше да понася тези страдания. Светлината, която тя излъчваше прогонваше далеч тъмнините. Тази жена беше Хазрети Асие.
За хора, които имат съвест, най-трудното е да гледат неправдата и потисничеството пред своя взор. За това животът на Асие бе тъй тежък.
Сърцето й се свиваше предвид тежките тегоби, под които народът влачеше тежък, робски живот. Но тя не беше в състояние да каже „Не!“ на това робско положение. Фараонът се променяше от ден на ден и ставаше все по-жесток. Особено онзи тежък кошмар го беше подлудил докрай.
Фараонът бе сънувал, че някакъв огън, задал се от Бейт-и Макдис (Йерусалим) се шири и напредва като изгаря домовете на всички египтяни, без обаче да навреди на домовете на синовете Израелови. Тези, които разгадаваха съня му казаха, че сред синовете Израелови ще се появи дете от мъжки пол, което като израсне ще катурне престола му. Обхванат от ярост и страх фараонът реши да умъртви всички новородени мъжки деца на синовете Израелови. Земята на Египет всеки ден попиваше кръвта на тези беззащитни същества.
При това положение Асие се почувства още по-зле.
Всеки знаеше и разбираше, че независимо под каква форма ще бъде, насилието никога не водеше до правда и благополучие. Но никой не смееше да изкаже истината. Други пък от своя страна бяха избрали по-лесния начин, заели бяха удобни постове и длъжности, поради което се подмазваха на фараона и го възвеличаваха и го залъгваха с неговото лъжливо положение на богочовек.
Асие нито искаше да види някого, нито пък да разговаря с някого. Беше се затворила в себе си. Тези стени, тези високи колони не й вдъхваха нищо радостно... Всички тези неща й бяха толкова чужди... Чувстваше се самотна... Различна бе Асие... И по произход и по възпитание. Никой не би могъл да я разбере. Нейното беше самота в мислите и чувствата.
Наистина най-трудното в живота е да си сам в мисленето. Вие може да намерите човек, който да се облича, да се храни като вас. Дори в известен смисъл могат да приличат чувствата и притесненията ви. Но нищо на тоя свят не ограничава човека както самотата в мисленето. Защото вярващият човек се ръководи от мисълта. И всяка мисъл търси своето подобие. Подобна светлина, за да се превърне в реалност. Това търсене понякога може да продължи цял живот. Понякога Аллах може да ви възнагради като ви изпрати другар като Харун (алейхис селям), а другиго да остави сам самичък. Аллах би искал той да направи някакво усилие, за да се увеличат носителите на тази мисъл или да отгледа и да възпита хора като Хз. Мевляна, който или книги да сътвори или пък да напише епопея, в която да търси и намери хора, които биха разбрали тази мисъл. Но не и да замръзне и да остане закован на едно място. С една дума, приятели, трябва да преодолеем и това състояние.
Сега Асие търсеше лек за това състояние. Откъм река Нил задуха лек ветрец, който навяваше надежди. Някакво предизвестие. В него имаше нещо магическо, някакво странно ухание. Нил щеше да достави радост на Асие. Но сега все още не... Това щеше да стане малко по-късно...

Шуле Колай

Източник