5 От панислямизъм към панидиотизъм!

От панислямизъм към панидиотизъм!

„Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези (от тях) които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.“ (Сура Бакара, айет 62)
Най-отговорно и компетентно заявявам, че институцията Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България, която отговаря за ислямските религиозни дела, както и самата мюсюлманска общност, нямат за цел да анексират части от територията на страната в полза на друга държава или да я завладеят изцяло, за да наложат шериата като правна норма и обществен ред. Категорично се обявяваме срещу всякакъв вид религиозен и нерелигиозен екстремизъм, тероризъм и ратуваме за диалог, толерантност и мир между хората от различните религии.
Въпреки тази наша декларация, знам, че няма да ни повярвате и ще продължите да се отнасяте с недоверие към нашата религия и нейните носители, но аз съм длъжен да я представя на вашето внимание. За това може би имаме вина и ние редовите мюсюлмани. Как не успяхме да спечелим доверието на цялото българско общество? Как и с какво успяхме да ви уплашим до такава степен, че цели политически партии да дължат своето съществуване именно, подклаждайки и поддържайки този страх? С какво сме толкова неприемливи и вредим на родината си и на гражданите, че ни обвинявате в нереални, недоказани и измислени грехове и престъпления? Всеки ден в интервю, статия или анализ, а даже и по интернет форумите, журналисти, политици или граждани ни вменяват, че ние сме голямата беда за тази държава.
Гледам назад към годините и не виждам с какво сме дали повод за тези съждения. Спомням си с носталгия времето, когато се запознавах с исляма на битово ниво, за първите ми уроци по Коран при известен селски ходжа, трите години в Средното общообразователно духовно училище „Нювваб” - гр. Шумен, за многобройните учители по религия и наставници от страната и чужбина, които са ме учили и възпитавали през годините и не мога да открия даже и един намек от идея за непоносимост, насилие и омраза към друговерците. Участвал съм в стотици религиозни сбирки, семинари, научни конференции и какви ли не форуми, ала никъде не ми внушаваха, че като правоверен мюсюлманин по думите на проф. Николай Василев (в-к „Труд”, 2 април 2009 г.) трябва да се стремя към крайната цел - „безгранична панислямистка експанзия по цялата земя, изтласкване и унищожаване на всички други религиозни и политически идеологии”. Как са пропуснали да ми го съобщят? Имал съм срещи, както с обикновени проповедници и имами, така и с високопоставени шейхове, улеми, ислямски дейци и политици на редица ислямски държави. Защо поне веднъж някой не ме покани да участвам в световния заговор против неверниците и не ми възложи задача, при положение, че бих могъл да бъда доста полезен, предвид служебното ми положение в Главно мюфтийство? Е, да речем, моите ходжи или известните шейхове не са си свършили добросъвестно работата, но не можаха ли поне другите мюсюлмани, моите братя по религия в България да ми подшушнат, че имаме такава свята и важна цел? Тях поне смятам за по-учени и ерудирани, тъй като са завършили в Саудитска Арабия, Йордания, Турция, ВИИ - България, някои са специализирали и в западноевропейски университети. Оказва се, че всички са заговорничели зад гърба ми и ще си спретнат тайно една Ислямска република България, а мен ще ме оставят без ръководен пост. Брей-брей... По джамиите и другите ни общи сбирки привидно се говори и обсъжда в детайли съвършенството на Създателя, как да изпълняваме по-стриктно петкратната молитва, че трябва да поддържаме идеална чистота, учат ни да бъдем лоялни и скромни граждани на родината си, че моралът и поведението на мюсюлманина трябва да бъдат безупречни към всички хора и живи твари, че най-съвършената форма да се доближиш до Всевишния Аллах е да радваш хората и да правиш добрини, че не трябва да бъдем алчни, завистливи или сладострастни и т. н., а те в действителност се готвели за люти сражения и джихад. Интересното е, че тези приемливи форми на „умерения” ислям се проповядват и от Главно мюфтийство и са залегнали в програмата за провеждане на стотиците летни и целогодишни курсове по Коран, където хиляди мюсюлманчета се учат на основи на вярата, молитви, морално-етични норми и не ги обучаваме на издръжливост под вода, оцеляване в партизански бой или как да управляват Панислямска държава. Аман Аллахъм, аман!
Това, което ми го преповтарят по храмовете е теоретичната страна, която почива на проповеди, беседи и научна литература. Рекох си, я да видя какво става в действителност, на практика. Обърнах поглед към начина на живот на мюсюлманина та дали няма да видя нещо дето толкова плаши професора и другите мислещи като него, а те не са никак малко. Гледам, че оръжията, които използва нашият байно, са оръдия на труда, с които създава блага за родината. Гаечен ключ за трактора, мотика, мистрия, кирка, лопата, тютюнджийска игла, шевна машина и по-рядко епруветка, химикалка или апарат за измерване на кръвно налягане. Работи от сутрин до здрач, бъхти се за насъщния, живее скромно, тихо и мирно, радва се на живота, колкото и да е труден, и няма време да си създаде Панислямската държава.
Да не споменаваме за добрите взаимоотношения между мюсюлманите и християните в делник и в празник, което ме навежда на мисълта, че нашите последователи на Пророка Мухаммед (мир нему) открито се противопоставят на заповедите на Корана, ако приемем интерпретацията на проф. Василев за автентична. Ако продължава така, ще се окаже, че ние, мирните и добродетелни мюсюлмани, няма да влезем в Рая, защото не воюваме подобаващо. Хей гиди джанъм! Правя си извода, че, ако ислямът е това, за което пише професорът, или се говори много често по една атрактивна и развлекателна търговска телевизия, подчертавам търговска, а не обществена, то значи никой от нашите баби, дядовци та и ние няма и да вкусим от райските красоти и наслади, защото не спазваме повелите на „автентичния ислям” и имаме множество неприемливи житейски вековни „контакти с неверниците” (според проф. Василев).
Ще кажете „а, не, не е възможно да няма някакви наченки на ислямски тероризъм, та нали само за това се говори напоследък?” Често брадата на мюсюлманин или забрадката на мюсюлманка се приемат и използват като повод за безпокойство или наченки на опасни тенденции, но нека не забравяме, че те са присъщи и на дълбоко вярващия и следващ каноните християнин - монах или монахиня. Не са чисто ислямски патент, а начин на живот, който води своето начало от древни времена и се свързват със сакралния бит на старозаветните пророци.
В манията си все пак да открия нещо нередно, продължих с изследването на обществото, на нагласите и тенденциите в него. Трябва да има нещо „пан”, иначе няма да се влага толкова държавен, медиен и емоционален ресурс.
И осъзнах, че в действителност има тероризъм, но той не е ислямски. Съществува футболен, съдебен, икономически, автомобилен, мафиотски, криминален, морален, здравен, социален, административен, училищен, хранителен тероризъм, който се проявява ежедневно към всички граждани без разлика на пол, религия, етнос или социален статус. Подложени сме на терор, но той няма връзка с исляма. И разбирам, че дълбоко манипулираното ни общество се хваща на въдицата и, вместо да обсъжда и решава реални проблеми, се захваща с въображаеми врагове. Именно в главите ни се създава една нова държава и тя е продукт на погрешни възприятия, страх и невежество - този нов политически и идеологически строй се нарича панидиотизъм. Основали сме си я не на шериатски, а на шарлатански принцип. Подчинена на предразсъдъци, незнание, антагонизъм и липса на любов към ближния. Държава, появила се в нашите души, която е разрушителна и не предлага нищо градивно. Да живееш скотски в тази среда и да не предприемеш нищо съществено за преодоляването на безпътицата, да не използваш религията като механизъм за спасение от това състояние е, меко казано, заблуда. Религиите имат своето място и значение в нашето съвремие и тепърва ще бъдем свидетели на техния възход. Дали проф. Василев ще ме заклейми като вероотстъпник на ислямския екстремизъм, като заяви, че не познавам добре „радикалната по своята природа религия” или ще каже че съм лицемер, който се опитва да изчисти авторитета на исляма.
Е добре де, какво е логичното обяснение на този параноичен страх? Намирам отговор в народопсихологията на българина. По думите на Йордан Радичков в произведението му „Бомбето”, основна отличителна черта на българина е да всява суматоха. Суматохата като философия, начин на живот и метод на възпитание. Само да има нещо различно и непонятно за нашите възприятия и ето ти резултата - суматоха и паника. Понякога ще прерастват в нелицеприятни и смешни ситуации, но как да промениш съзнанието на цял един народ, който е изградил мисленето си на тази основа? (Имам идея и за това, която е в заключителната част на моя анализ).
Замислих се сериозно и се обърках тотално. Кой път да хвана. Моите духовни учители и наставници не са ме учили на истинския ислям и дали да не се обърна за помощ към г-н професора да ме въведе във „войнстващия, радикалния и изпепеляващ” ислям? Той го знае по-добре и ще ме научи на някоя и друга тънкост.
Уважаеми читатели, скъпи съграждани, изглежда не е достатъчно да си чел, писал и преподавал 20-30 години. Не е достатъчно да наблюдаваш, а е необходимо да живееш като мюсюлманин или заедно с мюсюлманин, за да разбереш в действителност как стоят нещата в тази общност. Инак рискуваш да попаднеш в излишен патос и словесна еквилибристика. Направих опит да мотивирам причините за страха, но се опитвам да открия поне един сериозен факт, с който да си обясня омразата към исляма, и мюсюлманите в България. Не намирам обяснение.
Наясно съм, че мнението ми и изложените от мен мисли са лишени от дълбока научна обосновка, но реших да се обърна към конкретната действителност, а не към абстрактните философски съждения. Можех да дам конкретни обяснения на айетите, които цитира проф. Василев, но ще ми е необходимо много време и място. Наивно е да се смята, че с толкова много призиви за насилие в Корана ислямът ще има толкова много последователи, включително и новоприелите вярата известни и обикновени хора от „цивилизования, модерен, западен” свят. Просто го каня на организираните от Главно мюфтийство форуми, където често се засягат подобни въпроси и се дават отговори на тези нападки. Винаги изпращаме съобщения и покани до медиите, за да осведомят гражданите за тези научни дискусии, където свободно могат да задават въпроси от всякакво естество, но, уви, те не го правят. Даже и не присъстват, за да отразят събитието. Защо ли? За да не излезе истината за исляма и да не се лишат от една атрактивна и доходоносна тема. Нямам друго обяснение. Ние мюсюлманите обаче няма да се уморим да повтаряме, че ислямът е мир и цели духовно и материално извисяване на всички хора по света. С чистотата на своя живот и пословичното трудолюбие даваме своя принос за развитието на страната.
Какъв е изходът? С присъщите за смирените християни и мюсюлмани скромност и търпение трябва да изчакаме молбата и призива на нашите политици, които ще признаят, че не те, а ние религиозните дейци предлагаме алтернативни методи, подходи и решения за промяната на манталитета, мисленето и начина на живот на подрастващото поколение. Духовната атрофия, разюздания хедонизъм, агресията, културната инфантилност и социалната апатия, обхванала обществото ни, ще се задълбочават и тепърва ще бъде основна грижа и непреодолим проблем за държавниците ни. Както винаги те ще абдикират и тогава на ход са духовните водачи на нацията. Ерудираните и достолепни християнски духовници ще имат възможността да възродят силния и несломим български дух. Днес опитите и желанието им да помогнат срещат силен отпор, но тепърва ще заемат полагащото им се място, което все още се оспорва.
А ние мюсюлманските духовници отдавна го правим, въпреки незаслужените и несправедливи съмнения и нападки по отношение на нашата дейност. Така заедно евреи, християни, мюсюлмани и самоопределящите се като атеисти ще изградим една модерна, демократична и благоденстваща България!

Хюсеин Хафъзов
Главен секретар на Главно мюфтийство