Великодушие

Великодушие

Великодушие означава да изразходваш от състоянието си както, когато имаш в изобилие, така и при недоимък. С други думи, да изразходваш онова, което ти е дадено от Аллах по Неговия път.
Мюсюлманите винаги трябва да мислят как да правят добрини и да се съревновават помежду си в тази си дейност.
На мястото на онова, което е изразходвано с намерение за добротворство, Аллах изпраща друго. Защото онези, които изразходват имота си по пътя на Аллах, приличат на житно зърно, чийто клас се разклонява на седем и във всеки клас има по сто зърна. Така че като даваш едно, ще получиш седемстотин.
Когато подаянието е направено в името на Аллах, човек ще получи много повече. Освен всичко това, накрая ще бъде и щастлив.
На човека принадлежат онези неща, които приживе изпраща в отвъдното като върши добрини. А онова, което не е похарчил приживе и е оставил за после, не принадлежи на него, а на наследниците му.
Важното е онова, което ти е дадено от Аллах, да можеш да го изразходваш отново по пътя на Аллах. На такива хора трябва да им се завижда. Ето как Всевишният Аллах обяснява великодушието:
"Онези, които изразходват имането си в името на Аллах и за укрепване на вярата в сърцата си, приличат на градини, разположени на някой хълм и когато валят обилни дъждове тези поля дават двойно повече добиви. Но и да не вали, на тях им е достатъчно само малко влага".

На великодушния му се предоставят нови блага
Човек печели много повече, когато изразходва полученото от Аллах за рабите на Аллах.
Ето какво казва Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) по този повод:
„Когато човек предостави на нуждаещите се излишъка след задоволяване на личните си нужди, той върши добрини. Защото, когато нещо се харчи в името на Аллах, то не намалява, а се увеличава.“
Всевишният Аллах ни повелява: "Ти дай, за да ти дам и Аз!"
Айетът гласи: "На доброто се отговаря с добро".
Всеки ден на земята слизат два ангела. Единият от тях се моли: "О, Господарю! Дай други нови стоки на този, който великодушно отстъпи своята стока!"
А другият ангел се моли с думите: "О, Господарю! Унищожи стоката на този, който прояви скъперничество!"
Всевишният приема доброто, което е направено с честно спечелени средства. И не приема доброто, което е направено с нечестно спечелени средства. Доброто дори да е с големината на зърно, Всевишният Аллах го взема и го отглежда, докато нарасне колкото планина.
Следователно, човек трябва да развърже кесията си, а не да я завърже. Защото на този, който е завързал здраво кесията си, Всевишният Аллах също така малко ще му даде. Този обаче, който брои и раздава, така и ще получава. Аллах също така ще крие от онзи, който крие парите си в касата.

Великодушието на Пейгамбера (салляллаху алейхи уе селлем)
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е мразел скъперниците и казвал, че никога не е бил скъперник.
Той се молел Аллах да го предпази от скъперничеството.
Когато искали нещо от Него, той никога не казвал: "Нямам!"
Веднъж застанал при овцете си, заели двата склона на планината. Дошъл някакъв бедняк и поискал една овца от него. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) му отстъпил цялото стадо, когато човекът отишъл в селото си, разказал как Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) не се страхувал от бедността и им рекъл: "Тръгвайте да станем мюсюлмани!" Но такъв начин Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) успял да спечели цяло племе за делото на исляма.
Благодарение на своето великодушие, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) понякога спечелвал за делото на исляма и онези, които не са били мюсюлмани, а друг път и такива, които са твърдели, че са мюсюлмани, ала сърцата им не били още стоплени от вярата.
...Саффван ибн Умеййе е бил сред богатите хора на Мекка. След завладяването на града той по принуда приел исляма. Когато след битката при Хунейн мюсюлманите придобили богата плячка, Расул-и Екрем (салляллаху алейхи уе селлем) му дал сто камили. Като разбрал, че не е успял да го спечели, дал му още сто и още сто камили. Тогава вече, по думите на самия Саффван сърцето му приело исляма.
Подобни прояви на великодушие нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) е проявявал неведнъж.

Скъперничеството е нещастие
Нека тук да приведем онова, което повелява Всевишният Аллах:
Скъперничеството е навик, който Аллах не одобрява и не обича.
Да не потребява това, с което Аллах е възнаградил човека, поел по пътя, указан от Него, е зло, което човекът сам си причинява.
Човек не обича да изразходва състоянието си поради алчност. За съжаление той не знае, че едва когато се освободи от алчността си, той ще постигне щастието.
Онзи, който проявява скъперничество и постъпва така, като че ли не се нуждае от помощта на Аллах, трябва да знае, че Той го тика в безизходица и притеснения. И когато умре той няма да види никаква полза от имуществото си.
Ето какво казва в това отношение Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем):
„Няма по-лоша болест от скъперничеството.“
„Не може в едно сърце да съжителстват скъперничеството и вярата.“
„Не може вярващият да бъде едновременно скъперник и лош.“
Човек трябва да се пази от скъперничеството, защото този лош навик някога бе подтикнал хората да се хванат гуша за гуша и в края на краищата Аллах погубил всичките.

Скъперникът и великодушният
Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) оприличава скъперника и великодушния на воини облечени в броня.
Всеки път, когато великодушният дава милостиня, бронята му се разширява и се издължава надолу, покрива пръстите на краката му, скрива следите му. С тези думи той иска да покаже, че великодушният освен че ще получи душевен покой, но и ще се освободи от греховете си.
Колкото до скъперника, когато поиска да помогне, но не ще може да даде, то бронята му все повече ще го стяга, ще го задушава и той няма да може да се освободи от това състояние, докато не реши да помогне на другите.
Проф. д-р М. Яшар Кандемир

Източник