Четири неща, чрез които да се уповаваме на АллахКато предава на Енес ибн Малик Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отправял следната дуа:
"О, Аллах, при Теб се осланям да ме предпазиш от наука, която не носи полза; сърце, което не изпитва смирение; от дуа, която не се приема; и от ненаситна душа." и след това казвал:
"О, Аллах, при Теб се осланям да ме пазиш от тези четирите." (Несаи, Истиазе, 21)
Този хадис, който съдържа една изключително смислена и съществена дуа, чрез която многообичания ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) търси убежище при Аллах от четирите негативни неща, косвено посочва и четирите положителни явления: полезна наука (знание), смирено сърце, приета дуа и задоволена душа.
Смирението, чието речниково значение е: прекланяне на глава, преданост, свеждане на погледа, показване на скромност е понятие, изразяващо привързаността на един мюсюлманин към Аллах с пълна искреност, отдаването му от сърце на Аллах. Великия Аллах, който казва
"...които в своята молитва са смирени..." (ел-Муминун, 23:2), охарактеризира онези вярващи, които сякаш прекъсват връзките си с външния свят и физически и духовно са се насочили към Него. Ето Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) търси убежище при Аллах от сърцето, което не може да изпита тази отдаденост и привързаност.
Аллах, Който иска от рабите си да се обръщат към Него и да Го зоват при всеки повод, повелява:
"Зовете ме, Аз ще ви откликна!” (ел-Муминун, 40:60). Защото
”...Той е наблизо, откликва на зова на зовящия...” (ел-Бакара, 2:186). Защото
”Той е чуващия зова.” (Ал-и Имран, 3:38). Защото
”Той винаги приема покаянието.” (ен-Наср, 110:3). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), който всеки ден по сто пъти молеше Аллах за опрощение (Тирмизи, Тефсирул-Коран, 47), въпреки цялата си искреност и отдаденост се уповаваше на Аллах да го предпази от дуата, която не се приема, и сякаш с това посочва на общността си, че дуата, която не е направена искрено и не е подкрепена с действия, няма да получи отговор.
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем), който повелява:
"Богатството не е в изобилието от имоти, а в ситостта на сърцето." (Бухари, Рикак, 15), се уповава на Аллах и от ненаситната душа. Защото душата, която по неговия израз
"въпреки че притежава две долини, пълни с имот, иска трета" (Муслим, Зекят, 116), се отличава с алчност. Защото душата крие потенциал да насочва човека към злото. (Юсуф, 12:53) Човек, който не е хванал здраво юздите на душата си, е изложен на всякаква опасност. Тъй като не е лесно да задоволиш душата. Тя ще се задоволи или обръщайки се към Създателя си (ел-Феджр, 89: 27-28), или с пръст. (Муслим, Зекят, 116).
На първо място от негативните явления в хадиса е посочена безполезната наука. С това религията ни, която поощрява науката при всеки повод, цели придобиването на правилни и полезни за всеки знания. Обаче по пътя на науката и учението е възможно да се достигне до знания, които не са полезни за никого, дори могат да бъдат вредни, ако се приложат. Поради това онзи, който работи в сферата на науката, поема отговорността да използва придобитите знания правилно и по полезен начин и да не спомага за разпространение на знание, което може да стане средство за злоупотреби. Ето Пратеникът на Аллах търси убежище при Аллах от знание, което не е полезно на човек нито за този свят, нито в отвъдния, дори е вредно. Особено днес, когато всякакъв вид знание свободно се разпространява и често споменаваме, че носи вреда, тази дуа на Пейгамбера ни придобива все по-голямо значение.
Тук искаме да споделим едно дълго предание, свързано със знанието и поместено в произведението "Сунен" на Дарими - един от изтъкнатите учени по хадис, живял през III век по мюсюлманското летоброене. Това предание, за което се съобщава, съдържа редица наставления за всеки, който работи в областта на науката, а също така обръща внимание и на добродетелите, които трябва да се придобият по този път.
"Ти, деятелю на науката! Прилагай знанията си! Давай повече от имуществото си, задържай в себе си повече от словата си с изключение на хадисите и други подобни неща, които ще им носят полза пред Аллах! Когато се изправиш пред Аллах, нещото, което си знаел и не си го направил, ще изтрие добрите ти дела и оправданието ти! Повеленото ти за послушание към Аллах ще те възпре от възбраненото ти заставане срещу Него! Не бъди силен в действията си срещу другите и слаб в собствените си действия. Да не те отклони нещото, което принадлежи на другия, от това, което принадлежи на теб! Бъди неотлъчно с учените, бъди им приближен, слушай ги, стой далеч от конфликтите с тях! Възвеличавай учените заради знанието им и смятай невежите за низки заради невежеството им, но не ги отблъсквай, а ги карай да се приближават към теб и ги научи! Никога не произнасяй слово, което не си разбрал, на събрание и не отговаряй на никого, докато не знаеш, че са го казали! Не се заблуждавай относно Аллах и относно хората! Заблуждението относно Аллах става чрез неспазването на Неговите повели, а пък заблуждението относно хората става чрез подчинението на желанията. Въздържай се от (наказанието на) Аллах, както се въздържаш от себе си! Въздържай се и от раздора на хората! Както дневната светлина изгрява със слънцето, така и мъдростта съзрява с подчинението пред Аллах. Както посевите растат в земята и с вода, така и вярата расте само с наука. Както всеки пътник взима храна със себе си и я намира до себе си, когато има нужда, така и всеки, който върши праведни деяния, на Съдния ден, когато има нужда от деянията си, ще намери до себе си онова, което е извършил на земята. Когато Аллах те насърчава към ибадет, знай, че Той е искал само да ти покаже неговото знание за Него! Затова не се отклонявай от Него, за да не се унизиш от стойността, която Той ти е дал! Да носиш камъни и желязо е по-лесно от това да обясниш на онзи, който не възприема или не разбира словото ти. Онзи, който обяснява на тези, които не възприемат или не разбират това, което казваш, е като този, който се обръща към мъртвия или приготвя трапеза за обитателя на гроба." (Дарими, Мукаддиме, 56)
Проф. д-р И. Хаккъ ЮналИзточник 
Портал 
